Етикет: дигитализация

Предлагаме 40 законопроекта за реална дигитализация. Дигиталната трансформация има за цел да осигури удобство за гражданите, оптимална работа на администрацията, прозрачност, ограничаване на корупционния риск и конкурентна среда за развитие на бизнеса. Затова предлагаме законодателна програма “Законите за дигитална България”, разделена на 8 групи, които можете да видите тук: digital.dabulgaria.bg. На същия адрес можете и да предлагате и нови инициативи, с които да допълним програмата. Ето накратко нашите предложения: Нулева бюрокрация – отпадане на излишни документи, хартийки, книжки, бележки, дневници и какво ли още не. В тази група има 9 законопроекта, за отпадане на здравноосигурителна книжка, отпадане на хартиения болничен лист, отпадане на удостоверенията за наследници и за липса на задължения, премахване на печата и изискването на печати, отпадане на стикери по автомобила, заявления за EORI номер, хартиени документи за таксиметрови превози, както и за дигитализиране на риболовния и ловния билет. Дигитализация на процеси – 10 законопроекта за преминаване от хартиени или полу-електронни процеси към изцяло електронни процеси – електронно досъдебно производство, електронен процес по инвестиционно проектиране и устройствено планиране, възможност за електронни нотариални производства, за електронна регистрация на автомобил, регистрация на фирма и производство за намена на чужденци. Въвеждане на електронни фактури и съхранение на електронни копия на хартиени фактури, пълна дигитализация на процесите по издаване на ТЕЛК, както и централизирано електронно проследяване на спазването на сроковете за произнасяне на всички администрации. Закона за използването и развитието на изкуствения интелект – цялостна уредба, свързана с прилагането на европейския регламент за искуствения интелект, както и използването на ИИ в публичния сектор, развитие на уменията на работниците и служителите за работа с ИИ, въвеждане на стимули за развитие на ИИ и ограничаване на рисковете. Национален цифров портфейл – въвеждане на единно приложение за достъп до електронни услуги, справки, кореспонденция с държавни органи, както и европейски портфейл за цифрова самоличност, вкл. възможност

Continue reading

Не се имам за визионер. Най-вече защото смятам за нужно да мога да си представя почти всички стъпки, необходими за реализирането на всичко, което предлагам. И тогава то не е точно „визия“, а по-скоро „план“. Но така или иначе, наскоро се замислих какво бих искал да имаме след като реализираме пътната карта за е-управление (която е доста конкретен план). Нещо като … визия за 2025-та. И направих следния списък: Гъвкава електронна идентификация – в момента електронната идентификация се предвижда на носител (смарткарта). Това не е най-удобното решение, но за желаните нива на сигурност е горе-долу единствената опция. Но след 5-6 години мобилните телефони, а и други преносими устройства ще имат, надявам се, същото ниво на сигурност (в момента са възможни хибридни схеми със split key между телефон + HSM, но да не влизаме в подробности.) Пълен контрол на гражданите върху данните им – всеки да може да определя кой има достъп до данните му, да вижда кога са четени – не само в публичния сектор но и в частния. Това технологично изглежда трудно, но за публичния сектор е напълно постижимо, а за частния – с развитието на криптографията се надявам да има как да управляваме данните си без да се налага да правим „крипто-шаманизми“, които са трудни дори за напреднали. Всички системи да имат програмни интерфейси и да си „говорят“. Това вече е заложено като изискване, но ще стане реалност най-рано след 4-5 години. Това ще превърне системите на държавата (а и не само) в лего-блокчета, от които и държавата, и бизнесът ще могат да сглобяват нови приложения. Единен портал за граждани – и това е заложено като „първа версия“ в системата за електронна идентификация, но в неговата пълнота би изглеждало така – влизате (с електронната си идентичност) в портала и там виждате всички данни за себе си, всички данъци

Continue reading