Тези дни депутати предложиха Airbnb да бъде на практика забранен – предложението е да не могат некатегоризирани обекти по Закона за туризма да се предлагат през платформата. За да сме коректни, това не е забрана на платформите, а забрана домакините да ги ползват, освен ако не се регистрират в Министерство на турзима. За много от тях, обаче, това би усложнило и оскъпило процеса и вероятно не биха го направили. Казва, обаче, „забрана“, защото ограничението важи и за самите платформи – те имат задължение да не допускат обяви за некатегоризирани обекти. Дали това не противоречи на директивата за електронна търговия е отделен въпрос, но не е пресилено да говорим за „забрана“. Ограничението не е само за Airbnb, а за Booking, Facebook и други платформи за предлагане на места за настаняваме. Надолу в текста ще ползвам Airbnb като събирателно за всички тях, поради сходния модел. Законопроектът е още един пример как аналогови хора достигат тавана на възможностите си да възприемат дигиталния свят. Airbnb е проблем на много места, по много различни начини. И правилното решение почти никога не е „забраняваме го“. Най-малкото защото контролът е скъп и труден до невъзможен и на моменти граничещ с умствено изоставане – задължаваш интернет доставчици да блокират Airbnb за своите клиенти? „Давам апартаменти под наем“ е новото „продавам оръжие“, явно. Факт е, че хотелиери, собственици на къщи за гости (ама от истинските), и като цяло туристическият бранш е недоволен, че някой може да заобикаля правилата, които важат за тях. И са прави – бизнесът трябва да работи при максимално изравнени външни условия, за да има истинска конкуренция. Само че тия правила са от преди минимум 20 години, като начин ма мислене поне. Табели, тарифи, категории – все неща, които имат за цел да гарантират удобство на клиента, но не са единствения начин за това – Airbnb
Continue reading