Тръмп спечели. Имаме Брекзит. За малко Хофер. Скоро Льо Пен и Вилдерс. И още много други случаи, в които демокрацията може би изглежда провалила се – благодарение на нея популисти получават гласове от немислещи и ядосани хора, които нито имат идея какво се случва, нито поглед напред. Или поне това си повтарят като утешение интелектуалните елити.

Без да се причислявам към някакъв „интелектуален елит“, най-малкото защото това не е ясно дефинирана група, все пак съм от хората, които могат да дадат много аргументи против крайния национализъм, против Брекзит, против Тръмп и против много от нещата, които все повече хора първосигнално харесват. А други крайности като тази например – „време е елитите да се изправят срещу невежите маси“, звучат нездраво привлекателни.

Само че какво от това? Какво като елитът каже „ние знаем кое е по-добре“ и „ние можем да направим нещата по-добре“. Истината е, че не знае – учи се, наблюдавайки и изучавайки средата и се опитва да взема информирани решения. И това всъщност води до „проблема с експертите“ (макар да няма знак за равенство между „интелектуален елит“ и „експерти“) – че тези, които не са сигурни в нещо, не ги дават по телевизията, а именно те са истинските експерти – хората, които знаят какво правят и го правят „тихо, в ъгъла“ и знаят, че абсолютна истина няма и че няма как да си 100% убеден в нещо.

И така стигаме до това, че експертите (или да ги наречем „разбирачите“, защото те невинаги са експерти), със споровете си по отдалечени от реалния живот теми, в които освен това не са много добри, оставят вакуум – оставят твърде много хора с невъзможност да правят информиран избор, но не изглежда да осъзнават това. Оставят вакуум, за хора като Тръмп, които знаят, че фактите нямат значение.

Мога да цитирам стотици данни и изследвания как светът става все по-добро и по-безопасно място за живеене. Но „възприятието е реалността“, а възприятието на тези, които нямат желание, време и аналитични умения да вникнат във всички тези данни, притиснати от ежедневните си проблеми, е именно, че нещата отиват към по-зле и само някое радикално решение ще ги подобри.

И не бих използвал думата „провал“, но със сигурност управлението на тези елити до момента оставя много какво да се желае. Само поглед върху историята на близкия изток за последните 40 години ни дава представата, че никой не е имал ясна идея какво прави там (освен може би тези с интерес към петрола) и как влияем на „чупливите“ отношения там като подкрепя един или друг диктатор, една или друга групировка. След като резултатите от това буквално започват да ни избухват в лицето, обяснението, че терористичните атентати са по-малко в сравнение с миналото, и че атентаторите не са бежанци…не работи.

„Елитите“ пишат задълбочени анализи и статии за проблемите на престъпността, имиграцията и икономиката, а стереотипният американец от средните щати е напълно задоволен от предложението да се построи стена, която да реши магически трите проблема. И няма анализ на света, който да го накара да се разубеди. Защото или няма да го прочете, или ще го зачеркне, защото е „либерални врели-некипели“.

Напълно съзнателно обрисувам картина на разделение – на елити от едната страна и на маси от другата; на интелигентни, рационални хора от едната страна и на мнозинство от импулсивни, недоволни от другата. Защото и това неравенство расте. Можем да наречем масите всякак, но това няма да ги промени. И колкото и да се затваряме в интелектуален балон, скоро ще трябва да излезем от него. И да видим популистите, които жънат плодовете на това неравенство.

Неравенството расте, разбира се по-често в полза на част от тези елити, и всякакви задълбочени икономически и философски спорове за намесата на държавата в разпределението на ресурсите стават маловажни за този, който с минимална заплата гледа по телевизията как милионери му обясняват, че всъщност проблемите, които той вижда, не са проблеми.

Може би това звучи почти като клишето „хората нямат какво да ядат, той ми говори за ценности“. Но очевидно има нещо сбъркано, и то не е, че „хората стават все по-тъпи“. Защото има анализи, които казват, че това не е вярно. А „образованието“ е универсалната рецепта, която обаче почти никой не е успял да приложи.

Може би елитите трябва да спрат да са доволни, че са елити. Да, може да си умен, но това само по себе си не ти дава право на нищо. Това, да си високо образован, на висока позиция, с добро финансово състояние не дава повече права, а единствено повече задължения. И може би е добре да го осъзнаем преди да се впуснем в анализи на това колко са прости масите. Защото тази самоувереност не води само до „загуба на власт“, а и до повече омраза, несигурност и разделение. А тоя филм вече сме го гледали и няма хепи-енд.

Share Button