От една страна, имам добра представа за това какво трябва да се направи от технологична гледна точка, за да станат процесите в държавната администрацията безхартиени (както казва естонският премиер – в естонската администрация хартия се ползва само в тоалетната). От друга страна съм напълно наясно, че проблемите в дигитализирането на администрацията (и „правителството“) са само 10% технологични, и 90% социални, правни и административни. И въпреки че имам представа от правната рамка и от административните процеси, не съм експерт и няма да коментирам тази част. Но пък съм софтуерен инженер, и поради това си позволих да напиша предложение за архитектура, решаваща 10-те процента от проблема с електронното правителство. Защо цяла архитектура, при положение, че преди 5 години писах, че съществуват прилични основи? Защото с тях все още нищо не се случва, а дори да са надградени, до широката публика информация за това не е достигнала (освен някоя и друга „отрязана лентичка“), въпреки интереса ни да се ровим из правителствени сайтове. Целта на архитектурата е да направи комуникацията между различни администрации автоматична, така че никой да не се налага да праща хартиена поща, съдържаща формални заявления с двуседмичен срок, само за да получи проста информация за някой гражданин. В един имагинерен пример, ако ви наемат на работа, компания трябва да уведоми приходната агенция, която на свой ред трябва да провери дали не сте съден, дали сте физически здрав за работата и дали нямате задължения към държавата (напр. като управител на фалирала фирма). В най-лошия случай тази информация ще бъде поискана от работника, който ще трябва да отиде до съда, до личния лекар и до търговския регистър, за да си извади съответните удостоверения, които да предостави. В малко по-добрия случай, приходната агенция ще изпрати хартиени писма до трите други администрации, искайки съответната информация за вас. А в най-добрия случай, софтуерът в агенцията автоматично
Continue reading