С документи на американските власти, публикувани от BIRD, отново се поставя темата за подкупа, даден от Божков на Борисов и Горанов, за да си спести милиони в данъци за хазартната му дейност. Затова днес от ДБ пратихме писма до OFAC, прокуратурата и ДАНС. За да се изясни докрай с какво разполага САЩ, с какво разполагат българските органи и не следва ли наказателното производство да бъде възобновено. И както винаги въпросът е не само за това какво установяват в САЩ, а защо българските правоохранителни органи се интересуват по-малко от корупционни престъпления в България, отколкото се интересува друга държава. Въпросът е риторичен, разбира се – защото Борисов и Пеевски се ползват от чадъри в прокуратурата, която е задкулисно завладяна вече дълги години. Но конкретната механика на завладяването е важна. И конкретните лица – също. Защото докато десетки независими прокурори учредяват втора прокурорска асоциация, сред останалите са най-верните слуги на модела, и то позицинирани на ключови постове. Говорил съм и преди за прокурора, който не се интересува от показанията на Божков и други свидетели за дадения подкуп – прокурор Марина Ненкова от СГП, която винаги се „пада“ по особено интересните дела. Дела за ББР, за контрабандата в Митниците, за подкупа към Борисов, както и делото срещу мен. За това, което OFAC установява за Божков и Борисов, прокурор Ненкова казва „дума срещу дума“ и прекратява досъдебното производство. Същата обаче кредитира показания на един единствен свидетел, че съм му дал флашка (каквато флашка не съществува) и ми повдига обвинение. Но как Марина Ненкова се оказва прокурор по толкова много дела от висок обществен интерес? В СГП има около 120 прокурори, как така малка група прокурори винаги се падат по важните дела? Отговорът е в специализацията и в административния ръководител, който може да определя групи прокурори, които гледат отделни групи дела. И така, скрити зад валидния
Continue reading