Не съм гласувал нито за ДСБ, нито за ДБГ, нито за СДС (нито за Репуц). Гласувал съм за Реформаторския блок. И е трагично как не могат да се разберат за „етажната собственост“. Кой не бил платил за асансьор, кой трябвало да е съдомоуправител, кой искал да строи на калкан, кой не искал да санира, кой на кого срал в гащите. И вместо да изглежда като „ново строителство“, изглежда като панелен блок с пенсионерки, които се кълнат една друга през терасите, макар и вече да не помнят защо. Не ме интересува кой го е страх от Костов, кой иска вицепремиерски пост, кой иска да превзема блока, кой иска да се изявява по медии и фейсбук и дори кой е предложил Лукарски. Тази елементарност, дребнавост и липса на елементарно доверие са разграждащи. Те разбира се са синдром както на РБ, така и на немалко от избирателите им, които обаче не са на власт и могат по-лесно да се „отцепят“. Може би и аз изглеждам дребнав, но не съм. Окей съм с участието им в коалицията, приемам компромисите, които са направили с коалиционните партньори (защото с 23 депутата няма как да е на твоето за всичко). Приемам и атаките от Пеевските медии като положителен знак, че може би наистина искат да реформират нещо. И съм съгласен, че вътрешните разногласия са здравословни и нормални. Когато обаче в основата има доверие и умение да се води диалог. И не се преминават някои граници. А не когато двама депутати от една парламентарна група сядат в двата края на студиото и не си говорят, щото „мама каза да не си играя с теб“ (и не, не ме интересува кой е виновен за това, дали Кунева или Караджов; само по себе си е абсурдно). Та, „господа реформатори“, бих искал да ви дойде акълът. Да се сетите, че няма
Continue readingЕтикет: реформаторски блок
Реформатори или…?
Да поговорим за Реформаторския Блок сериозно. И ще помоля да не спирате да четете по средата, защото сте решили, че съм „поредният, плюещ блока“. Да започнем от листите. Син на хасковския „поливалентен“ кмет. Ключови думи: цигански гласове, корупция, собствена асфалтова база, която печели поръчките в общината. В Монтана – осъден (условно) за причиняване на смъртоносна катастрофа. И то кандидат от партия, която се включи към блока в последния момент. Още спорни кандидати – Репуц (Кюстендил), Станислав Благов (Търново). И дори нямаше опит изборът на тези кандидати да бъде защитен (освен едно „листата ни е хубава“). Това, което лидерите на блока се опитват да затвърдят като идея е, че блокът се бори за доверие, а не за гласове. Което е чудесно, но може би е в конфликт с определението „бутикова партия“. Поне така изглежда, защото с много от действията си със сигурност не печелят доверие (напр. спорните кандидати). Но да минем към посланията. „Дясно реформаторско мнозинство“ беше много добър евфемизъм за „коалиция с ГЕРБ“. И то коалиция, която може да стане „като хората“ – с коалиционен договор и поставени за цел реформи. Само от много анти-Бойко реторика да не пропадне. „Революция в етническия модел“ – как, като слагате етнически турци в смесените райони? Революционно… Ново поколение политици? Има и такива, да. В БСП също, в този ред на мисли. Това, да си ново поколение не е качествена характеристика. А пък ДПС атакували блока. Това минава за пред избирателите на Бареков, но уж тези на блока трябва да са по-образовани, по-критично мислещи. Тази критика тук я пиша без ДПС да ми виси на главата. Е, посланията на декларацията на блока бяха добри (като изключим граматически обърканото последно изречение), но те са само част от картината. А структурата? Непрекъснато някой от блока казва, че „блокът е единен“. Напомня ми на „атомното Куку“ –
Continue reading