Posts tagged реформаторски блок

До Реформаторския блок

1

Не съм гласувал нито за ДСБ, нито за ДБГ, нито за СДС (нито за Репуц). Гласувал съм за Реформаторския блок. И е трагично как не могат да се разберат за „етажната собственост“. Кой не бил платил за асансьор, кой трябвало да е съдомоуправител, кой искал да строи на калкан, кой не искал да санира, кой на кого срал в гащите. И вместо да изглежда като „ново строителство“, изглежда като панелен блок с пенсионерки, които се кълнат една друга през терасите, макар и вече да не помнят защо.

Не ме интересува кой го е страх от Костов, кой иска вицепремиерски пост, кой иска да превзема блока, кой иска да се изявява по медии и фейсбук и дори кой е предложил Лукарски.

Тази елементарност, дребнавост и липса на елементарно доверие са разграждащи. Те разбира се са синдром както на РБ, така и на немалко от избирателите им, които обаче не са на власт и могат по-лесно да се „отцепят“.

Може би и аз изглеждам дребнав, но не съм. Окей съм с участието им в коалицията, приемам компромисите, които са направили с коалиционните партньори (защото с 23 депутата няма как да е на твоето за всичко). Приемам и атаките от Пеевските медии като положителен знак, че може би наистина искат да реформират нещо. И съм съгласен, че вътрешните разногласия са здравословни и нормални. Когато обаче в основата има доверие и умение да се води диалог. И не се преминават някои граници. А не когато двама депутати от една парламентарна група сядат в двата края на студиото и не си говорят, щото „мама каза да не си играя с теб“ (и не, не ме интересува кой е виновен за това, дали Кунева или Караджов; само по себе си е абсурдно).

Та, „господа реформатори“, бих искал да ви дойде акълът. Да се сетите, че няма какво да делите, а това, дето се опитвате да го делите, не е ваше. Ама моите разбирания за общуване между хората може би са прекалено необичайни за „хайлайфа“ на политическата ни среда. А пък и това аз к’во искам може би няма значение…

Share Button

Реформатори или…?

6

Да поговорим за Реформаторския Блок сериозно. И ще помоля да не спирате да четете по средата, защото сте решили, че съм „поредният, плюещ блока“.

Да започнем от листите. Син на хасковския „поливалентен“ кмет. Ключови думи: цигански гласове, корупция, собствена асфалтова база, която печели поръчките в общината. В Монтана – осъден (условно) за причиняване на смъртоносна катастрофа. И то кандидат от партия, която се включи към блока в последния момент. Още спорни кандидати – Репуц (Кюстендил), Станислав Благов (Търново). И дори нямаше опит изборът на тези кандидати да бъде защитен (освен едно „листата ни е хубава“).

Това, което лидерите на блока се опитват да затвърдят като идея е, че блокът се бори за доверие, а не за гласове. Което е чудесно, но може би е в конфликт с определението „бутикова партия“. Поне така изглежда, защото с много от действията си със сигурност не печелят доверие (напр. спорните кандидати).

Но да минем към посланията. „Дясно реформаторско мнозинство“ беше много добър евфемизъм за „коалиция с ГЕРБ“. И то коалиция, която може да стане „като хората“ – с коалиционен договор и поставени за цел реформи. Само от много анти-Бойко реторика да не пропадне. „Революция в етническия модел“ – как, като слагате етнически турци в смесените райони? Революционно… Ново поколение политици? Има и такива, да. В БСП също, в този ред на мисли. Това, да си ново поколение не е качествена характеристика. А пък ДПС атакували блока. Това минава за пред избирателите на Бареков, но уж тези на блока трябва да са по-образовани, по-критично мислещи. Тази критика тук я пиша без ДПС да ми виси на главата. Е, посланията на декларацията на блока бяха добри (като изключим граматически обърканото последно изречение), но те са само част от картината.

А структурата? Непрекъснато някой от блока казва, че „блокът е единен“. Напомня ми на „атомното Куку“ – няма повод за паника. Толкова са единни, че има оставки, противоречиви сигнали и вътрешни интриги, изтичащи публично неразбирателства. Едните не харесват Кунева, едикойси не харесва едикойси. Малко като детска градина, с която децата си играят на политика. С „невидимата ръка на Костов“ поне няма да плаша.

Всичко дотук има връзка и с адекватността на публичното представяне. Нямат публично-достъпна програма. Доскоро нямаха и сайт. В туитър представянето им беше меко казано неадекватно. Междувременно „феновете“ на блока са готови на свещена война срещу всеки, дръзнал да се изкаже по-остро спрямо някое действие на блока или политици от него. И така със сигурност не помагат на имиджа на демократично формирование.

Сигурно съм пропуснал поне още толкова основателни критики. И макар те да са подбрани нарочно, а около тях да има и добри неща, те се набиват на очи и рушат доверието. Особено у хората, които не следят политическия живот под лупа. А в комуникацията си с публиката блокът не опитва да бъде логичен. Вместо това опитва, с известен патос, да се етикетира като единствена алтернатива, единствен шанс за България дори. Някои твърди симпатизанти може би биха казали „ГЕРБ са по-зле, избирайте си Бойко“, „БСП ли искате“, „вземете си Пеевски, тогава“. Но това, че не си Пеевски, не те прави спасител.

Факт е, че „десният избирател“ е нездравословно претенциозен. А пък да мрънкаме и да даваме акъл е национална черта. „Аз се отричам от вас, защото [някаква дребна и незначителна причина]“. Десният избирател, интелектуалец, е най-чист и пресвят, и много по-добре знае как стават нещата. И ако някой кривне от разбиранията му, той се фръцва. Един неподходящ кандидат в избирателен район на другия край на България може да го откаже да гласува. Връщайки се на доверието – доверието на такива хора (в политическия му смисъл) се печели много трудно, ако не невъзможно. И най-големите критики към блока идват именно от такива хора, а не от ДПС. А „при нас има и добри кандидати“ не е различителна черта от ГЕРБ, която може да накара десния избирател да гласува – и при ГЕРБ има някои добри кандидати (макар че е плюс председателят ти да не е мутра, а зам-председателят – физкултурник).

Обаче демокрацията не е чернобяла. Целта ни не е да гласуваме за супергероите на Марвел, а да преценим кой би защитил нашите тези поне малко повече от всички останали. И въпреки че можем да бъдем „отвратени и огорчени“ заради 1-2-3-10 неадекватни действия, и да седим цял живот с вирната глава и с мисълта, че „и тези излязоха криви, ама аз ги усетих отрано“, това няма как да доведе до положителен резултат.

В Реформаторския Блок наистина има свестни хора – едновременно способни, и с енергия да работят за идеи и концепции. За реформи, може би дори. И след като 57% от избирателите на блока на евроизборите са използвали преференция, това значи, че водачите на листи могат да бъдат изместени, ако са толкова скандални. А извън листите също има експерти, от които зависят политиките на блока (и програмата им, която надявам се ще се появи преди 5-ти октомври). В Реформаторския Блок има и идиоти, но няма как, политическа партия е; всъщност – даже 7 такива.

Радан Кънев веднъж каза, че не трябва да се доверяваме прекалено на политиците – на него включително. Съгласен съм – не мисля да се доверявам на Реформаторския блок прекалено. Не смятам, че „ще оправят България“, че това е „исторически шанс“, революция или някое друго клише. Това е „business as usual“, с този плюс, че най-накрая има някакво обединение на партиите, чиито тези са по-близо до тезите на по-самостоятелната и активна част от обществото.

Все пак, това да не си Пеевски, и да не си се възползвал от медийните услуги на Пеевски, е плюс. Позицията за обща европейска енергийна политика и намаляването на енергийната зависимост от Русия е плюс. Желанието за лустрация на агенти на ДС е плюс. Може би не достатъчно-големи плюсове, с неясно практическо изражение, но все пак неща, които трябва да сложим на масата.

И да, ще гласувам за Реформаторския Блок. С ясната идея, че биха се коалирали с ГЕРБ, че няма да изпълнят всички обещания, че и техни хора ще се облагодетелстват от обществени поръчки, че няма да „цъфнем и вържем“. И с убеждението, че задълженията ми не се изчерпват с пускането на бюлетина, а продължават и след това, с т.нар. обществен натиск, когато е нужно.

А ако излязат дори умерени реформатори (а смятам, че именно така ще стане), това наистина ще спечели доверие.

П.П. Първата част не беше просто контрастна прелюдия към това, че все пак ще гласувам за блока. Първата част беше нещото, върху което бих искал всички в блока да се замислят. И да не се вземат прекалено насериозно. Защото не ДПС ще е виновно, ако се провалят, а те самите.


изображение: reformatorskiblok.bg

Share Button
Go to Top