Ще разкажа една доста тривиална история, която дори не е сред най-ярките примери за бюрокрация. Но някои от стъпките в процеса са доста показателни защо електронното управление не работи. Дори в частния сектор. Тъй като смених управителя на фирмата си, вече съм собственик, но не и управител, и съответно не мога да си нареждам заплата всеки месец. За да не карам обаче новия управител да ходи до банка, намерих текст на пълномощно онлайн, тя го подписа, и отидох до банката. Тук трябва да отбележа, че макар и да съм длъжен да го направя, можеше и да не го правя. Защото банката не си синхронизира данните с търговския регистър и нямаше и да разбере, че съм си сменил управителя. Но нали съм съвестен, рекох да ги уведомя. Отидох с пълномощното и въпроса „това достатъчно ли е“, те казаха, че трябва и управителят да дойде. Окей. Дойде. И казаха „ама пълномощното трябва да е нотариално заверено“. Добрее… тук се замислих защо искат личен подпис на управителя при операции на ръка, но фирмен електронен подпис при електронно банкиране на фирма. Но както и да е. След известно време минахме през нотариус и заверихме пълномощното. Отидохме до банката и…опа, едното ЕГН е грешно, има допълнителна нула. „You had one job“, както се казва. Да, вярно, че аз съм писал данните в пълномощното, но нотариусът ги сравнява. И има задължението (което се оказа пожелателно) да въведе пълномощното в онлайн регистър на пълномощни. Където има проверка на ЕГН-тата. Но не, съответно от банката се налага да звънят по телефона на нотариуса, за да питат дали пълномощното е истинско. Такъв един хубав, ясен и предвидим процес. След още известно време отидохме при нотариуса, за да направи корекцията. „Ами нотариусът излезе преди 5 минути за (някъде), минете след 1 час“. Да, да. На следващия ден все пак нотариусът
Continue reading