Етикет: прокуратура

Ясно е, че мнозинството в Народното събрание не иска главния прокурор да може да бъде разследван от независим от него прокурор и съответно да му бъде повдигано обвинение. И ГЕРБ, ДПС и БСП опитват да прикрият това си нежелание зад процедури и неочаквани съюзи. Нека да разгледам хронологията на това нежелание. Не претендирам за пълнота на стъпките до предишния парламент. 1. През 2009 г. Европейският съд за правата на човек осъжда България по делото „Колеви срещу България“ заради недосегаемостта на главния прокурор. Прокурор Колев е бил убит, като има съмнения, че главният прокурор е намесен в убийството, но няма кой да го разследва заради кариерна и организационна зависимост. 2. Накрая на мандата на ГЕРБ, през 2021 г., месец преди разпускането на Народното събрание, е прието изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, с което се въвежда механизъм за разследване и повдигане на обвинение. Но този механизъм не е добре обмислен (дали съзнателно или не – не знам), и бива отменен от Конституционния съд по-късно през годината. 3. След обявяването на механизма за противоконституционен, от Демократична България говорим за ефективен механизъм за разследване на главния прокурор в две кампании поред. 4. Възраждане внасят проект за разследване на главния прокурор от шефа на следствието, което противоречи на изискването за независимост (за повече детайли – коментарът на бившия прокурор Янкулов) в началото на 47-мото Народно събрание. 5. Министерство на правосъдието, с министър Йорданова, разработва проект за механизъм за разследване на главния прокурор. Механизмът става условие в Плана за възстановяване и устойчивост, като за да бъде приет, трябва да е получил становище от Венецианската комисия. Нейното заседание е в началото на есента, поради което той не е внесен в 47-мото Народно събрание. Публикуван е за обсъждане на сайта на Министерство на правосъдието. Освен механизма за разследване, в законопроекта се предвижда и ред за обжалване на отказите на

Continue reading

Годината е 2026. Текат дискусии по избора на нов главен прокурор. Единственото предложение е Делян Пеевски. За малка част от обществото темата е важна – правомощията на главния прокурор и структурата на са непроменени от 91г насам, а злоупотребите на предишните главни прокурори са известни на тази малка част от обществото. Организират се протести. Протестът около ВСС е малък, като в по-слънчевите сутрини се събират около 500-600 души, в т.ч. Йоло Денев. Разбира се, има организиран контрапротест, на който са докарани нищо неподозиращи хора за по 50 лева. Националните медии отразяват протестите някъде назад в новините – „два протеста днес в София – един за и един против новия главен прокурор“. Няколко онлайн медии все пак отбелязват, че единият протест е с неясна организация и съмнителни участници. По-близките до Пеевски медии правят захаросан очерк на неговата биография и опита му в съдебната система. Появяват се няколко дълбокомислени статии за системните проблеми с препратки към падането на комунизма и грешките, които са допуснати още тогава. Разбира се, провалът на „лидерите на дясното“ е незаменима част от аргументацията. „Дясното“ поне от известно време е обединено, но все не успява да достигне до масовия избирател и остава със 7-8% на парламентарни избори, което му дава възможността да е заглушен от фоновия шум дразнител. Във Фейсбук дебатът се ограничава до това дали е трябвало протестът е да сутринта или вечерта; дали трябвало да е граждански или организиран от партии; дали пеенето на революционни песни е проява на лош вкус; защо едикойси не е бил или е бил на протеста. Заражда се възмущение защо толкова се акцентира върху външния вид на Пеевски и това ли е най-големият проблем? „Така не се прави“, „аз откога ви казах“, „няма лидерство“ и „пропиляхме шансовете“ са сред най-често използваните коментари. Участници и наблюдатели се разделят по осите дали протестът

Continue reading

Предстои избор на нов главен прокурор. Със седемгодишен мандат. А прокуратурата е йерархична структура – главният прокурор може да контролира всичко в системата, всички са му подчинени. Този избор на пръв поглед не е толкова важен – да си се избират в съдебната система, да си гонят престъпниците. А и „хората правосъдие не ядат“. Прокуратурата наистина има за цел да обвинява престъпници (хора, които са нарушили някой член на Наказателния кодекс, при който престъплението се счита от общ характер). Само че в Наказателния кодекс няма само телесни повреди, убийства и (кибер)тероризъм. Има и престъпления по служба, безстопанственост, попълване на документи с невярно съдържание и други престъпления, в които може да бъде обвинен един премиер, вицепремиер, министър, зам.министър, председател на агенция или комисия или кмет. И обвиненията се повдигат именно от прокуратурата, когато тя реши. А за определени обвинения, например на гореспоменатите длъжности, когато главният прокурор реши. Появяват се тук-там странни защитници на Гешев (и Цацаров), според които прокуратурата си работи чу-дес-но, щото, видите ли, били арестували разни съмнителни бизнесмени (наречени малко пресилено „олигарси“). Това, че прокуратурата от време на време обвинява някой престъпник и даже накрая той влиза в затвора, е супер. Все пак – това ѝ е работата. Причината обаче да се слагат хора като Гешев и Цацаров на тия постове е не това кого са обвинили успешно, а четири други неща: кого НЕ са обвинили – когато знаеш, че всяка схема ще ти се размине, защото „имаш човек в прокуратурата“, корупцията си тече най-добре кого са обвинили със съзнателни пропуски в обвинението, за да падне в съда – за да може после някой да каже „ние ги хващаме, те ги пускат“, прехвърляйки топката на съда кого са обвинили без доказателства, само за да го държат в страх. Например министрите на Реформаторския блок получиха обвинения, които после се разпаднаха

Continue reading

В държавата Цацарстан, бивша съветска република, но не от средна Азия, най-висшият орган на власт е главният прокурор. Най-цененият, най-защитаваният, най-обичаният. Прокурорът-слънце. Главният прокурор, разбира се, не се избира – би било твърде голям риск за стабилността на Цацарстан. Него „си го избират“. Главният прокурор се среща с който, когато и където си иска. Не е длъжен да дава обяснения за срещите. Главният прокурор може да мъмри издатели и бизнесмени защо подкрепят една или друга партия, и защо в изданията им се пише и говори срещу него. Също така получава информация директно от службите – често грешна или непълна, ама те горките служби толкова си могат – то и как иначе, като има основно библиотекари в тях. В Цацарстан има президент. Президентът не иска да разваля спокойствието на Главния прокурор. Въпреки желанието на някакви си издатели. Кои са те, кой е Той? Президентът пази гърба на Главния прокурор. Защото така е по конституция. В Цацарстан има и Народно събрание. То има право да притеснява Главния прокурор, но предпочита да не го прави – да си почива човекът, че има тежки държавни дела да решава. А и кой да ходи да се трепе да проявява инициативност, то Народното събрание е колективен орган. Напоследък повече колективен, отколкото орган. В Цацарстан има и Висш съдебен съвет, но Главният прокурор там е боготворен от мнозинство от етични и принципни магистрати (и как няма да са такива, като по закон се изисква те да са принципни – ако не бяха, нямаше да са магистрати, все пак). Висшият съдебен съвет се грижи за благоденствието на Прокурора-слънце. В Цацарстан скоро ще има и премиер. Той е много загрижен за Главния прокурор – притеснява se да не попадне в капан на зли сили. Така е – трябва да бъде подкрепян Главният прокурор. Иначе ще настане институционален хаос и

Continue reading