Ползваемост на метрото

Софийското метро е приятно – светло и просторно. Някои могат да кажат, че прилича на баня, но поне е съвременна баня, за разлика от дупките в Ню Йорк и Лондон. Т.е. добре сме използвали факта, че метрото ни е строено в 21-ви век, а не в 19-ти. Също така е много добър начин за транспорт, спестявайки целият трафик. Но… от гледна точка на ползваемост, на семиотика, на възможност за ориентиране, е отчайващо. Човек би си помислил, че дизайнерите на метрото не са ходили в никое друго метро по света и не са виждали как се правят дори най-базовите неща за сигнализация и ориентиране. Ще си позволя да изредя няколко много конкретни критики. Без да съм експерт, но след като съм използвал метро в доста градове по света. Които критики, между другото, съм изпращал и на Метрополитен АД (в пощата си намирам четири броя изходящи писма). Те не са отразени, разбира се, но не е като просто да си мрънкам в блога – давам конструктивни предложения. (А опитите за английски превод оставяме настрана. Явно е трудно да се намери грамотен човек за тези табели.) Да започнем с картата на метрото, която се намира във влаковете, която е твърде объркваща. Съгласен съм, че задачата за изграждане на карта е с повишена трудност, особено предвид връзката на двете линии при Обеля, но разграничаването на „линия“ и „метродиаметър“ е доста контраинтуитивно. Спаси София правят много усилия за коригирането на картата (в случая – тази на спирките) и на доста други проблеми. Само че дори решението на Спаси София за мен е проблемно, защото то се базира на конкретен детайл относно пътя на влаковете, а именно, че те винаги вървят по целия маршрут от Хладилника до летището. Което не непременно ще бъде винаги така. Това, че на Обеля влакът продължава е нещо, което не е

Continue reading

UX level: Тук не е информация!

User Experience (UX) е грижата, за това потребителят максимално лесно и бързо да си свърши работата. UX е това, заради което търсенето в google става с един клик, купуването от Amazon става с 2, написването на статус във фейсбук става най-отгоре на страницата, с един клик, а използването на iPhone е лесно и интуитивно. Липсата на UX е това, заради което гражданите мразят държавната администрация. Защото гореспоменатите продукти имат за цел да спечелят потребителите си. Държавната администрация вече притежава потребителите си и те нямат друг избор. Тази снимка е нещо, на което се натъкнах днес в съдебната палата, и обобщава ситуацията: Информация. Тук не е информация. Последно? Всъщност горната снимка не е моята (която е се по-лошо качество) а е взета от sledobed.obshtestvo.bg, където проблемът е добре илюстриран. Всяко гише не е информация, но информация всъщност няма. Споменах преди малко Google и намирането на информация с един клик. Е, миналата седмица реших да си представя как би изглеждал Google, ако се оперираше от държавната администрация. Иронично, забавно, трагикомично. „Хаха“, „много е зле“, „няма да се оправим“, „тука е така“, и т.н. и т.н. Способността ни да се забавляваме на тези неща наистина е положителна. Примирението, че те не могат да се променят – не. Замислял съм се, възможно ли е да се приватизират административните услуги. Частни фирми да ги извършват, като се състезават за това коя ще предложи по-удобен процес на гражданите. Но това изглежда драматична промяна. А инсталирането на едно гише „Информация“ на входа, където усмихната и информирана служителка да упътва гражданите, не е грандиозна промяна или реформа. Това е малка промяна с много положителни последствия. Можем ли да поискаме гише „информация“ и по-смислени табели? Можем ли всъщност да поискаме да не трябва изобщо да ходим до това гише, което да ни упъти към друго гише? Където да ни

Continue reading