В неделя ще гласуваме на референдум. Не че президентските избори не са важни – важни са, но референдумът има потенциал за по-трайни негативни последици. Затова и му обръщам внимание (още веднъж).

Накратко ще мина през двата по-малко рискови въпроса. Въпросът за партийната субсидия е горе-долу „все тая“. Да, ще остави партиите без легитимни средства за партийна дейност и ще трябва (пак) да ползват черни каси. Малки партии ще имат по-малък шанс да се развият, освен ако някой богат донор не ги подпомогне (но пък такива обикновено искат нещо в замяна). Ще гласувам с „не“, защото „един лев“ нищо не значи. И не отчита инфлация, стандарт на живот и др. Един лев днес не е един лев след 5 години. Ако въпросът обвързваше субсидията с минималната работна заплата (напр. на всеки 300 гласа се пада една минимална работна заплата), тогава би бил по-адекватен.

Въпросът за задължителното гласуване – ами то и сега е задължително. Разликата е, че ще бъде задължително и за референдумите. Само че въпросът не съдържа важни детайли – „какво като не гласуваш?“. В момента в Изборния кодекс пише, че е задължително, ама ако не гласуваш на практика нищо не става (след второ „провинение“ на същия вид избор ще те отпишат от списъците, така че после пак да не можеш да гласуваш, ужас). Та този въпрос нищо не ни казва и нищо не променя, и макар да не съм противник на задължителното гласуване по принцип, заради липсата на конкретика във въпроса ще гласувам с „не“.

И стигаме до най-важното и най-рискованото – мажоритарното гласуване. Бях направил анализ на минали резултати, който (с определени допускания) показва, че големите партии ще спечелят много от такава промяна. Ще се бетонират, вместо да бъдат разклатени, каквото може би е желанието на подкрепящите този въпрос. Мажоритарното гласуване ще осигури повече концентрация на властови и финансов ресурс, повече „олигархизация“, ако щете.

Сайтът „мажоритарни избори“ също изтъква проблемите на мажоритарното гласуване и също прави анализ, който макар и с различна методика, достига до почти същите резултати – че например на предходните избори ГЕРБ би имал пълно мнозинство, с 35-40 депутата за ДПС и 5-6 за БСП. И никой друг.

Под въпрос е и гласуването на българите в чужбина – как точно определяш едномандатни райони в чужбина и техните избирателни списъци?

Ама тези анализи не били правилни, ама то не било същото – сега хората щели гласуват за личности. И ще е в два тура, а не в един, така че аналогията била грешна. Добре. Но май имаше някакви избори, които бяха мажоритарни, и то в два тура, и пак основно партийни кандидатури ги печелиха. А, да – местните избори. Като оставим някои специфични изключения настрана, водещата партия към даден момент печели и най-много кметски места. Или и това е някак различно?

Не е различно – и всички рационални аргументи показват, че големите партии печелят от мажоритарно гласуване – и изборите 2009-та с мажоритарен елемент (макар да нямаха втори тур), и местните избори, и анализите върху резултатите от предходните, а и международният опит и консенсус, че мажоритарното гласуване води до двупартийна система (напр. Великобритания (1 тур) и Франция (2 тура), където двете основни партии имат над 85% от местата в парламента).

И не, няма да гласуваме за „личности“. Дори когато е имало личности, малко хора са гласували за тях. Защото „личности“ не значи „хора, дето ги дават по телевизията“. И по света практиката е такава – малко хора знаят кой точно депутат представлява техния район. Те са си гласували за партията, която го е издигнала.

А дали „лошите партии“ биха допуснали въпрос, с който народът да ги „срине“? Три въпроса бяха отменени – убеден съм, че имаше как и този за мажоритарното гласуване да бъде отменен. Дори със сходен аргумент на този за броя депутати – че ще се промени съществено представителството (при мажоритарните системи има значително повече граждани, които са непредставени, защото гласът им се загубва). Но не беше. И беше пуснат на референдум заедно с президентски избори, и то такива, на които гласуването ще е задължително. Т.е. с очаквано по-висока избирателна активност. Както се казва – SLO4AINOS?? NEMISLQ!!

Но и фактите и анализите може би нямат значение. Може би на твърде много хора им се иска да стане нещо революционно. Нещо да счупи сегашния модел. „да се скъса нещо, нещо да се промени“, както пееха НЛО. И този въпрос изглежда като това „нещо“ и никой аргумент не може да пребори романтичните послания от типа на „властта в ръцете на хората“, „не партии, а личности“ и други подобни. А дали това „нещо“ всъщност не е троянски кон, който ще бъде приветстван и приет с ентусиазъм, може би ще разберем по трудния начин. Може би без много да се мисли и с много силно недоволство ще се случи нещо революционно?

Не. Нищо революционно няма да се случи, няма да станем по-добра държава, само защото ще слагаме по друг начин хиксчето в бюлетината. Революцията ще стане, когато спрем да се надяваме на лесни революции, на еднократни магически решения, на „ей това/този ще ни оправи“. Когато преди да кажем, че системата е счупена, видим, че ние сме системата – че ние гласуваме за партиите, за кметовете, за всички „лоши“, които след това псуваме.

Аз все пак ще гласувам на референдума. Няма да го бойкотирам, защото ако някои от тези, които са против, го бойкотират, накрая дори да няма достатъчно висока активност, резултатът ще бъде победа за „да“. И парламентът трудно ще гласува против такова решение. Затова решението трябва да го вземем активно.

Не искам след 5 години да кажа „аз казах ли ви“. Затова – едно голямо „не“.

Share Button