Етикет: народно събрание

Днес е последният работен ден на 49-тото Народно събрание. И то, като предходните, изкара много по-малко от цял мандат, но на края на третата парламентарна сесия ми се ще да направя поредния си отчет. Отчетите от предходните две сесии са тук и тук, като от тях бих отчел като най-значими промените в Кодекса на труда за електронизация на трудовата книжка (в сила от догодина), Закона за електронното управление (за отпадане на удостоверения, отпадане на задължение за използване на квалифициран електронен подпис и много други мерки), увеличаването на прозрачността в Закона за обществените поръчки и измененията в Закона за движението по пътищата, с които се дава възможност глобите да бъдат плащани онлайн преди да бъдат връчени, както и да се получават известия за електронни фишове, което праща България в 21-ви век по темата „административно наказване за пътни нарушения“, както и символното отпадане на синия талон. В третата сесия бяха приети следните законопроекти или изменения по мое предложение или с мое активно участие: Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – приехме институциите да си „говорят“ по електронен път относно събирането на задължения, за да не се получават ситуации, в които гражданите са си платили глобата, но някоя институция (КАТ, община, НАП) не е разбрала и продължава да си я търси. Закона за здравното осигуряване – приехме здравната каса да е длъжна да приема документи, подписани с квалифициран електронен подпис и изпратени през системата за сигурно електронно връчване, защото по места е честа практика това да се отказва на лекари, аптеки, болници. Кодекса на труда – облекчихме режима за работа от разстояние, като уредихме недвусмислено, че в трудовите договори могат да се записват повече от едно населено място за осъществяване на работа, а до 30 дни годишно работа може да се извършва отвсякъде (с разрешение на работодателя, но без изменение на договора) Закона за хазарта –

Continue reading

Може би в целия шум и предизборно напрежение работата на парламента остава в съзнанието на хората като „нещо там се карат“. Отвътре пък често сме твърде фокусирани върху конкретните закони. Темпото е високо, във всеки закон има сериозни въпроси, изискващи трудни решения и компромиси. И понякога три думички в някоя алинея се усещат като „голяма победа“. Но нека в паузата да дам един поглед отгоре. Реалността е, че имаме позитивен дневен ред и се движим по него. „Законите по плана за възстановяване“ не са едни неща, спуснати отнякъде, които просто трабва да отчетем, за да дойдат едни пари от Европа. Това са закони, които сами сме си наложили да приемем (в началото на миналата година, в предния редовен кабинет), и сме ги скрепили с европейския механизъм за възстановяване и устойчивост. Това са много важни реформи, които имат нужда от допълнителния „печат на одобрение“, за да не бъдат отлагани. Те често са сложни, с трудни въпроси за решаване, но абсолютно необходими. Разследването на главния прокурор, личния фалит, търговската несъстоятелност, антикорупционния орган, дигитализацията на регистрите, повишаване на конкуренцията и прозрачността в обществените поръчки, промените в енергетиката и др. Това не са неща, които се усещат на следващия ден. Но липсата на тези промеми дълго е дърпала страната назад. И сега, в трудна политическа обстановка, ги приемаме, за да махаме парчета от стъкления таван над развитието на страната. А най-голямото парче е устройството на съдебната власт в Конституцията. Затова тя беше пред скоби при формирането на правителството. Времето ще покаже дали този позитивен дневен ред, за който сме настоявали (и заради чието съгласуване и гласуване заедно с партии, които дълго сме посочвали като опоненти, получаваме критики) си е струвал и дали е дал очаквания дългосрочен резултат. Но сме длъжни да правим възможното.

Continue reading

Първата парламентарна сесия на 49-тото Народно събрание приключва днес. Както направих и в предходното Народно събрание, ето отчет за свършеното от мен за този малко над тримесечен период. Тук ще включа само неща, по които лично съм работил (рядко сам, разбира се), за да не си приписвам работа на други колеги или други парламентарни групи. Иначе тук е целият ми профил в сайта на Народното събрание. Приети законови текстове: Електронни ваучери за храна – след като в предния парламент беше отхвърлен „минималистичния“ вариант за законопроект за електронни ваучери за храна, след съвместна работа с Министерство на финансите, със Закона за бюджета беше прието от 2024 г. да има електронни ваучери за храна. Избраният подход е максимално технологично-неутрален, така че да не се предпоставя на законово ниво как ще бъдат реализирани ваучерите – оставено е на свободния пазар да установи кой е най-ефективният метод. Най-вероятно това ще става с карти с ограничена употреба, но са възможни и други подходи (напр. със смартфони). Забрана за администрациите да отказват плащане с карта, ако тя е издадена от друга държава – някои администрации приемат всички карти, някои – само български, в зависимост от това какво са подписали с обслужващата си банка. Докато бях министър, съвместно с министъра на финансите изпратихме указания на административните органи да отпаднат ограниченията на база на банката-издател, но това все още не е факт навсякъде, поради което в Закона за ограничаване на плащанията в брой, съгласувано с БНБ, приехме алинея, която забранява такова неравно третиране. Така българи с чуждестранни карти или с карти на финтех компании като Ревоюлт също ще могат да плащат на пос-терминали. Възможност за плащане на електронни фишове и наказателни постановления преди да са връчени – в момента трябва да отидете до КАТ, за да ви връчат електронен фиш или наказателно постановление, преди да можете да го

Continue reading

Тези дни имаше много хора, които не разбираха как така има повече гласували, отколкото регистрирани в парламента. И запознатите побързаха да обяснят как това било нормално и такава била процедурата. И това е вярно. Броят регистрирани няма общо с гласуващите. Регистрацията е за кворума, гласуването е отделно. Но тази процедура ходи по ръба на идеята на Конституцията: Чл. 81. (1) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. (2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. Само че ПОДНС (правилникът на НС) разделя процеса на две – регистрация и гласуване. И води именно до такива привидно куриозни ситуации: 130 регистрирани, 180 гласували (депутати, които гласуват в някое важно гласуване не са се регистрирали в началото, защото няма нужда от тях за кворума) 130 регистрирани, 80 гласували (депутатите са се регистрирали, но са отишли до кафето или да си говорят с някого в кулоарите и не са гласували) Народното събрание трябва да приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. Според мен не трябва да може един закон да бъде приет с по-малко от 121 гласа, защото ако не гласуваш, присъстваш ли? Народното събрание е приело, че това не е така. Присъствието се регистрира веднъж, в началото на заседанието. Това не е било така до 2013 г, когато проверка на кворума се е изаършвала (автоматично) преди всяко гласуване. Вероятно това е така заради проблемите на БСП и ДПС с кворума тогава. Дали новата практика е конституционна не мога да кажа (само Конституционният съд може), но това води до такива странности с бройките. Според мен трябва броят регистрирани да е равен на броя гласували за всяко гласуване. Ако си гласувал, присъстваш, ако не си гласувал, не присъстваш.

Continue reading