В последните години имаше няколко референдума. Със значително мнозинство и с висока активност бяха този за електронното гласуване и този за мажоритарната система. Активността не стигна, за да бъдат обвързващи за Народното събрание, но при първия то прие решение да го признае, а при втория такова беше подготвено в края на миналия парламент. Тук е важно да се уточни характера на българските референдуми – те са консултативни, т.е. винаги е необходим акт на Народното събрание, с който решението да бъде превърнато в законодателно изменение. За разлика, например, от референдумите в Швейцария, където се гласува за законов текст, който след това директно влиза в съответния закон. Народното събрание има право да не приеме точно това, което се е питало в референдума. Защото то може да не е достатъчно конкретно или дори да няма смисъл. Законът за прякото участие в чл. 9 определя какво се случва след като решението от референдума бъде обявено – народното събрание трябва да приеме акт, с който решението да бъде приведено в действие. Освен, че няма конкретика как точно решението се привежда в действие, няма срок за това. Какво стана с референдума за електронното гласуване? Ако съдим по коментари из новинарски сайтове и фейсбук – нищо. И наистина така изглежда – гласувахме за електронно гласуване, а такова няма. „Пак се подиграха с народа“, „правят си каквото си искат“, „никога няма да го допуснат“ и т.н. Не точно. Всъщност Народното събрание при изменения на Изборния кодекс, с които въведе електронното дистанционно гласуване: § 145. (1) При произвеждане на избори след 1 януари 2018 г. се създава възможност за експериментално дистанционно електронно гласуване. Експериментално дистанционно електронно гласуване се провежда на три последователно произведени избори, включително частични избори. Текстът е доста по-подробен (продължава до 33-та алинея), в която се казва, че експериментите са до 2019-та, когато на евроизборите трябва да
Continue readingЕтикет: мажоритарно гласуване
Какви биха били резултатите при мажоритарно гласуване
Един от въпросите на предстоящия референдум е дали да въведем мажоритарно гласуване за депутати (в два тура). Вече съм писал защо съм против – това бетонира големите партии и орязва шансовете на малките. На наскоро се замислих, че това са „голи“ обяснения и е редно да се подкрепят с данни. Затова взех данните на ЦИК в машинно-четим формат за парламентарните избори през 2013-та и 2014-та (доста добър пример за качествени отворени данни, между другото, с дребни забележки) и написах алгоритъмче, което да ги анализира. Резултатите са следните – по години, по партии, и при 240 и 120 депутатски места (в скоби е броят места, спечелени на първи тур): 240 депутати 120 депутати ГЕРБ БСП ДПС ГЕРБ БСП ДПС 2013 139 68 33 (12) 64 41 15 (6) 2014 193 (2) 5 42 (17) 99 1 20 (8) Алгоритъмът е тук и работи по следния начин (коментари са добре дошли): Взема всички секции и смята общият брой имащи право да гласуват Взема списъка с партиите Смята колко средно имащи право на глас на едномандатен избирателен район трябва да има Взема всички резултати по секции по ред и събира резултатите на всяка партия, докато броят на имащите право на глас в тези секции достигне приблизително средното, изчислено на предната стъпка. В този момента се вижда коя партия е събрала най-много гласове в секциите, формиращи едномандатен избирателен район (ЕИР) и рестартира броенето от следващата секция. Секциите са подредени по области, т.е. вземайки ги последователно сме почти сигурни, че те попадат в една област. В някои случаи последните няколко секции от една област попадат в ЕИР от следващата, но това е дребно разминаване с така или иначе условното разделение на райони Накрая алгоритъмът брои коя партия колко района е спечелила, като проверява и дали е имала над 50% (което би значело победа на
Continue readingНакратко за референдума на Слави
Вече е ясно, че референдум ще има. И да не харесваме Слави, и да не харесваме въпросите, няма значение. Затова ще се опитам да отговоря на 6-те въпроса. 1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? Не. Мажоритарните системи водят до бетониране на големите партии и изпадане на малките. Т.е. ще получаваме парламент с ГЕРБ, БСП и ДПС в него, всеки път. Всъщност, дори може би без БСП – вече имахме частично мажоритарно гласуване през 2009-та (подобно на Германия), и това, което стана, беше напълно очаквано – водещата партия (ГЕРБ) спечели почти всички мажоритарни места, с изключение на няколко, които отидоха при ДПС (в смесените райони). Хората не гласуват за личности. Не гласуват дори за партии. Гласуват „За Бойко/Царя/…, щото само той може да оправи България“, „за бесепето, да стане както беше едно време“, „за депесето, щото сме (български) турци“. Или просто защото някой е платил. И това е нормално. Да вземем например Великобритания. Там има мажоритарна система, при която в парламента общо взето има 2 партии – консервативна и лейбъристка. Не че други партии не намират място (LibDem дори като коалиционен партньор, SNP като местната шотландска партия), но мажоритарността на изборите носи сигурност на двете големи партии. Един пример от последните избори там – радикалната, популистка, анти-имиграционна партия получи 12.7% от всички гласове, класирайки се на 3-то място по гласове. Колко места получи в 650-местния парламент? Едно. Искаме ли партия, която има доверието на 13% от хората, да получи само 1 депутатско място? Шотландската национална партия получава половината от гласовете на либералната демократическа партия. Места в парламента? Шотландците 56, LibDem – 8. Защото шотландците са силни в определен регион (подобно на ДПС, например). Изобщо, мажоритарната система изкривява много представянето и гарантира гласове на големите партии. Смислената алтернатива на мажоритарната
Continue reading