Етикет: интернет

Отдавна защитата на авторското право е в привиден конфликт със свободния интернет. Законодатели неведнъж са опитвали да помогнат на правоносителите чрез налагане на технологични ограничения в интернет. Преди години това беше ACTA, която извади на протест хиляди хора в Европа. В последната година Европейският парламент и Съветет на ЕС обсъждат нова такава мярка, като дебатите кулминираха миналата седмица в решение на правна комисия да подкрепи текстовете, които налагат изискване за филтриране на съдържание при неговото качване онлайн. Преди време бях писал за проблемите с това и за някои практически предложения за компромис. Опити за компромис имаше от много страни, но такъв не изглежда да е постигнат. В приетото решение на правната комисия, макар и доста витиевато и трудно разбираемо, се казва именно това – доставчиците на услуги по предоставяне на съдържание (като YouTube, но дефиницията може да бъде тълкуване и доста по-широко) са длъжни да филтрират съдържанието при неговото качване като го сравняват с налична база данни от защитени от авторско право творби. Какъв е проблемът с това? Всичко, което качваме онлайн – собствени творби, домашни изпълнения на известни творби, пародии, видеа от събития, но също така и политически коментари и видеа, изразяващи мнение по даден въпрос, ще минават през филтъра, и ако правоносителят не е посочил друго, няма изобщо да бъдат допускани за публикуване. „Алгоритмична цензура“ може би е малко пресилено, но ще има немалко случаи на именно това. Да, в момента YouTube разполага с такава технология и тя е далеч от перфектна. Примери за свалени поради уж нарушения на авторски права има много – от комичното сваляне на записа на правителствената конференция „Данни канят“, защото за няколко секунди заместник министър пуска сцена от филма „Дами канят“, до по-сериозни проблеми, като сваляне на видеа на опозиционни партии и активисти (в Русия, в Украйна и за съжаление – у нас).

Continue reading

Интернет не е точно „място“, но вече на практика всички са „в“ него. Всеки със своето мнение (информирано или по-често неинформирано), със своите идеи, виждания, странности, изкривявания, комплекси. Комуникацията в интернет обаче е по-специфична – тя е писмена, често с непознати и не е в напълно реално време. Поводът да пиша по темата е „комуникацията“ на евродепутата Ангел Джамбазки в тўитър, в която той обижда други хора и се държи надменно, но не мисля да се фокусирам върху това. То е само един пример за неумение за онлайн комуникация. Един от многото примери. И последващото въведение в интернет е за такива, които още не са разбрали, че комуникацията там не е точно като другата. Основен компонент на интернет комуникацията е спорът (заедно със споделянето на снимки на котки и тъпи непроверени статии). И тъй като не виждаме човека отсреща, споровете протичат по начин, по който рядко биха протекли на живо, или поне не в трезвена компания. И разбира се, в интернет има много хора, които не са прави за нещо. Статистически погледнато е невъзможно да е иначе. Може би не е интуитивно, защото във физическия свят имаме достъп до доста по-малко хора по едно и също време. Също така, в интернет нищо не се губи. Т.е. ако си позволим да спорим с реплики тип улични подвиквания, това остава. И особено ако сме публични личности, го виждат много хора. А в социалните мрежи те определено не идват от анонимни хора. Дори в тўитър повечето хора са с имената и снимките си. Публичните личности не могат просто да кажат „тука някакви анонимници ми губят времето“, защото фактът, че човек не е известен, не значи, че е анонимен. Дали интернет споровете разкриват реалните същности на спорещите, реалните им комплекси и предразсъдъци, или просто много малко хора изобщо имат умения да спорят, не знам.

Continue reading