Наскоро ми попадна следното видео, в което са събрани всички критики срещу google (и facebook и който „информационен гигант“ се сетите още) свързани с употребата на лична информация. Лична информация за даден потребител включва: какви сайтове посещава какви съобщения пише и получава какво търси какво съдържание харесва Google и facebook използват тази информация за да предлагат реклами на потребителите, които са най-подходящи за тях. Видеото представя нещата по доста груб начин, а именно „Google знае всичко за вас“. Да, Google „знае“. (Spoiler alert!) Ако сте гледали Echelon Conspiracy, там системата е всезнаеща и всевиждаща, но никой човек не стои зад нея. Google като система има достъп до цялата тази информация, и я използва автоматично за да изпълни бизнес-целите на компанията. Но не може, чрез google, да се случи така, че ваш съсед да ви прочете пощата. Или жена ви да разбере какво сте говорили по телефона. И хората недоволстват, че тяхната информация е достъпна до една система – един нежив организъм (в сферата на научната фантастика е този организъм да „оживее“, както в гореспоменатия филм). Аз няма нищо против. Другият аспект (представен във видеото) е, че тази информация все пак е достъпна при поискване от властите. Но когато властите искат информация за някого, то нещата вече са доста сериозни. Бихме искали лична кореспонденция да може да се използва като доказателство в съда в случай на убийство, нали? „Властта“, или иначе казано – администрацията няма капацитетът да преглежда единични хора с цел да ги накаже, ако не живеят според определени норми. И в крайна сметка идва най-важното – сиренето е с пари. Google предоставя десетки приложения с много високо качество напълно безплатно. Срещу това тя събира информация. И това го пише при регистрация (не с големи червени букви, но го пише). Ако човек толкова се притеснява, че машините ще превземат света,
Continue readingЕтикет: защита на личното пространство
Да се изкажа и аз за „подслушването“ в интернет
На мен ми е все тая. За комуникация ползвам Skype и Gmail. И двете използват сигурни протоколи (Gmail ползва TLS, a Skype – собствен протокол). Т.е. никой „по средата“ не може да прихване и „подслуша“ нищичко от моята комуникация. ОК – безсмислена поредица от байтове може – да заповядат. Ако много се притеснявам, че някой може да види в какви сайтове влизам, ще си инсталирам Tor. Ама не се притеснявам. Всичко, което посещавам го правя публично по някакъв начин – някои неща чрез facebook, а профилът ми в netvibes.com (feed aggregator) е публичен и всеки може да види какви сайтове следя, дори без закон за „подслушване“. Чел съм 1984, но мисля, че аналогията, която много блогъри правят, е погрешна. Тук наистина тайните неща могат да се скрият, стига да не сме технологично неграмотни и да не можем да ползваме google. А като стана дума за тези тайни, може би имам рядката привилегия да не ме е срам от нищо което правя и съм правил, но защо да не разгледаме закона като един вид стимул за по-порядъчно (тази дума може да не е най-подходящата, ама първо тя ми хрумна) съществуване. Всъщност законите по идея са за това – тези, които биха правили неща вредни за обществото, да не ги правят. В твърде политически и твърде малко практически се превърна проблемът. „Крещят“ се лозунги и клишета – за свобода и демокрация, като че ли от Марс падат хората и не знаят, че свобода и демокрация никъде няма. И докато крещим, че искаме свобода и демокрация, утре ще напсуваме някой на опашка в супермаркета, ше влезем в забранена улица, ще дадем рушвет в общината за тротоарно място и ето ти я демокрацията – цъфнала. А философският въпрос за свободата е съвсем отделна тема. След всичко написано, в никакъв случай не приветствам решението на
Continue reading