Наскоро разказвах някаква история и един приятел каза „защо не ги пишеш тези неща“. Отговорих, че ако напиша всичко, после няма да има какво да разказвам. Но след това все пак реших да опиша едно от пътуванията си из Европа с влак от преди 2 години. В Европа съществува Interrail – възможност да си купиш „всемогъщ“ влаков билет, който важи във всички държави за определен период. Тогава бях още в групата „до 26 години“, за която група този билет е доста по-евтин – за малко под 200 евро. можеш да обикаляш Европа 10 дни, в 5 от които да ползваш колкото и каквито влакове поискаш (без високоскоростните международни Eurostar и Thalys, и с допълнителна такса за резервация за TGV и някои други експерсни, но таксата често е само няколко евро) Целта на пътуването ми беше Манчестър, където щеше да се проведе международната олимпиада по лингвистика, в чието жури съм от няколко години. Но пътуването започна с полет до Дортмунд. Първия град, който посетих, беше Кобленц. Кобленц е тих и много приятен, с впечатляваща гледка от Deutsches Eck – мястото, където река Мозел се влива в Рейн. Моята снимка не е кой знае какво, но ето една от отсрещния бряг: Друго нещо, което запомних от Кобленц, беше фонтана със статуя на момченце, от чийто нос периодично пръскаше вода по струпалите се туристи. След това потеглих на юг към Хайделберг, с идеята да мина през Франкфурт за малко. Този ден на немските влакове не им вървеше – и трите, с които пътувах закъсняваха или се счупваха. Но все пак имах малко под час във Франкфурт, който използвах за да пия едно кафе с Боян Юруков и да обсъдим електронното управление, отворените данни и подобни теми. Хубавото на Interrail е, че можеш да обикаляш много градчета, в които иначе не би отишъл, защото
Continue reading