Когато гледам някое видео или особено когато си отделя ден или два да отида на някое събитие, имам важни критерии. А именно, да бъда вдъхновяван да действам след това. Да правя неща – дали ще бъдат софтуер, лекция, гражданска активност или просто публикация. Когато става дума за събития (конференции), това е основното ми изискване към тях. Може би това да ми кажат нещо ново пак е добре, но със сигурност няма смисъл да ми казват неща, които вече знам, непоследвани от никакво действие или идея за такова. За съжаление в много случаи, включително на TEDxBG, към което стандартно имам високи очаквания, повечето презентации са от „Captain Obvious“ (Капитан Ясен), който ти казва очевидни неща (по забавен начин в добрия случай) и които е по-вероятно да те депресират, отколкото вдъхновят. На OpenFest положението е малко по-различно. Там научаваш не как лекторът е направил нещо „много яко“, а как ти можеш да направиш нещо още по-яко. Виждаш как в ограничена среда, чрез технологии, могат да се постигат „чудеса“. И най-вече, ти се иска да седнеш и да пишеш код, да сглобяваш елементи и радиа, да се включиш в някоя кауза (но не като индулгенция за себе си, а защото наистина ти е интересно). Също така хората, с които говориш, „работилниците“ и кръглите маси, са нещо, което събужда желанието ти да научиш нещо ново и да го приложиш. Веднага. Всичко това го обединявам в думата „вдъхновяващо“. Мислех да напиша тази публикация след поредния разочароващ TEDx, но щеше да е негативна и хейтърска. И невдъхновяваща. Но вече имам контрапример. Та, когато организирате събитие, с което да запълните деня на няколкостотин интелигентни човека, опитайте се да ги вдъхновите, а не просто да им кажете какво не е наред или да им представите информация, която могат да си прочетат и в Уикипедия. Всъщност, не само когато
Continue reading