Политическата 2025 г. беше дълга и изпълнена със събития. Ще си позволя да направя обзор на вътрешнополитическите събития, подредени хронологично, както и техните първопричини и последствия. Външнополитическият контекст е важен, външнополитическите лупинги на управляващите – също, но дори без тях, вътрешнополитическата картина остава същата. Може би с уточнението, че вътрешната нестабилност винаги е подхранвана допълнително от външните турбуленции. Но нашата си системна политическа криза щеше да е факт дори без външните фактори, защото тя е криза не нелегитимното упражняване на публична власт. Тя се усложнява от разломните линии в българското общество по отношение на външната политика, но не те са в нейната основа. Преговорите за правителство Годината започна с преговори за правителство, на които освен ГЕРБ, БСП и ИТН, участвахме и ние от Демократична България. Няма да припомням всички подробности освен две: 1) преговорите бяха прекратени едностранно от ГЕРБ, с прессъобщение на 5-ти януари, след като 30 минути по-рано се бяхме разделили с ангажимент за уточняване на часа за следващата среща. 2) в окончателното коалиционно споразумение между трите останали партии бяха премахнати точно точките, които бяха част от санитарния кордон срещу Пеевски. Някои от тях – символни и декларативни, други – много конкретни по отношение на съдебната власт, службите, подслушванията и злоупотребите на прокуратурата в наказателния процес. Защо беше нужно потвърждение на очевидното за някои, особено след провала на ротацията – че ГЕРБ и Борисов не могат да участват в ограничаване на нелегитимното влияние на Пеевски (или на който и да било друг). Защото това далеч не беше очевидно за широката публика, на която беше внушено, че ние сме политически неблагонадежни – че искаме постове, или че не знаем какво искаме. Тези преговори бяха риск за нас и понесохме много критика. Все пак държахме те да са публично и да е ясно, че се водят – за разлика от преговорите
Continue reading