Месец: октомври 2024

Случаят с Джейхан Ибрямов е показателен за нещо, за което говорим от много години. А именно, че наказателното преследване се използва за политически цели, а не за да има справедливост. Обществото очаква извършилият престъпление да влезе в затвора. Ако Ибрямов е взел пари, за да урежда поръчки, очакването е съдът да го признае за виновен и да получи ефективна присъда. Ще ви разочаровам – целта на антикорупционната комисия (КПК) и на прокуратурата, които действат по команда на Пеевски, не е такава. За тях Ибрямов е просто инструмент в политическата битка в ДПС – инструмент за демонстриране на надмощие и най-вече за натиск върху Доган. Както Мирослав Тодоров е пуснат от ареста, за да хванат Ибрямов, така вероятно в момента опитват да използват Ибрямов срещу Доган. КПК и прокуратурата знаят, че процесуалните и извънпроцесуалните им действия са незаконни. Че не може да ползваш разследващ инспектор за свидетел, само за да рецитира СРС-та, които също вероятно са незаконни. И знаят, че това ще означава, че обвинението ще пропадне в съда. Но това не ги интересува, защото ще могат да държат Ибрямов в ареста и ще използват това за политически цели. Не ги интересува дали ще има справедливост. И не е случайно, че и дежурният прокурор, и дежурният съдия, разгледал мярката за задържане, са познати от други дела с висок обществен интерес. Защото законът на практика дава сила на административните ръководители да определят кой кога какво гледа. И винаги дежурни се оказват „правилните“. Но съчувствие за Доган и ДПС няма как да има от страна на очакващото справедливост общество. Никой няма да отиде на протеста на ДПС, и Пеевски много добре знае това. Защото Доган и ДПС дълги години създаваха и използваха тази прогнилост на съдебната система. И сами създадоха Пеевски. И когато няма справедливост, която да произтича от закона, стигаме до „така

Continue reading

Следващата точка от моите приоритети я започнах вчера: „7. Превенция на измами с недвижими имоти: ограничаване на прането на пари чрез имоти (напр. чрез комплексна проверка при аномалии), превенция на кражби на имоти чрез автоматизирана оценка на риска (напр. при прехвърляне на единствен имот на възрастен човек) и изпращане на уведомления на всеки собственик.“ Тук има три елемента: 1) Известия при прехвърляния на собственост 2) Автоматизирана оценка на риска от измами 3) Ограничаване на прането на пари По т.1 – законопроект, който внасяме вече два парламента, предвижда Агенция по вписванията да изпраща уведомления (sms) до собствениците при всяка промяна на собствеността на техен имот. Също така, уведомления по пощата при промени, установени като високорискови (вж. т. 2). Целта да може да се реагира бързо в случаи, в които имот или части от него се прехвърлят без знание на (съ)собствениците, т.е. с измама. По т.2 – въвеждане на автоматизирана оценка на риска, при която да се уведомяват освен собствениците, и евентуално органите на реда. Напр.: продажба на единствен имот на възрастен човек на някой, който често придобива имоти (т.е. както работи имотната мафия, вкл. когато част от нея е бил Мартин – Нотариуса); придобиване чрез констативен нотариален акт (+ ограничаване на използването на едни и същи свидетели в няколко близки по време акта); придобиване на идеални части срещу движима вещ (с което се заобикаля задължението за продажба на съсобственици) и др. По т. 3 – въвеждане на проверки на произхода на средства и други автоматизирани проверки при продажба на имот, тъй като при многото кешови разплащания в имотния сектор, вероятно има и немалко случаи на пране на пари, които остават незабелязани. В допълнение, имаме нужда от развитие на Имотния регистър в ясна посока, поради което предлагаме създаване на стратегически съвет към министъра на правосъдието, в който да се обсъждат предложения като

Continue reading

В отговор на поискана от мен справка, Агенция по вписванията ми предостави изключително интересни Справка за имотни сделки. Ето няколко числа за София и Варна, като градове с активен пазар: Само 30% от имотните сделки в София са с ипотека, т.е. останалите 70% са с налични пари. Във Варна 18% са с ипотека и 82% без. При сделките с ипотека, 11% са „на данъчна оценка“, т.е. данъчната оценка и обявнета стойност съвпадат или се разминават с до 5 хил лв. При сделките без ипотека, 33% са „на данъчна оценка“. Във Варна при тези числа има още повече разминаване – 5% са на данъчна оценка, когато са с ипотека, и 40% – без ипотека. Т.е. когато сделката не минава през банка, е 3 пъти по-вероятно някой да даде едни пари без да декларира това пред агенцията. Тези пари може на теория може да са по банков път, а целта да е „просто“ спестяване на данъка, но има вероятно и да са просто в кеш, и с неясен произход (поради което да се ибягва минаването през банковата система). Напълно закономерно, средната разлика между стойността на сделката и данъчната оценка е: 105 000 при сделки без ипотека и 226 000 при сделки с ипотека. Т.е. тези 120 хиляди средно на сделка са скритите пари. Във Варна числата са 123 000 срещу 350 000. Интересно би било да се види и кои са банките, които допускат сделки на данъчна оценка, защото подозирам, че ще има концентрация. Видно е от тези данни, че укриването на данъци и евентуално прането на пари е много по-вероятно, когато не се мине през проверките на банките. Именно заради нуждата от установяване на пране на пари, през 2022 г. добавихме допълнителните полета в Имотния регистър, за да може горната справка да бъде възможна и съответно да се идентифицира потенциално пране

Continue reading

„8. Намаляване на бюрокрацията във връзка превенцията на прането на пари – повече служебни справки и по-малко излишни документи, които финансовите институции и други организации събират от клиентите си.“ Почти всеки клиент на банка е бил викан да си даде актуални данни. Искат се всякакви документи – и фирмени, и лични. И всичко това, за да се изпълнят криворазбраните изисквания за превенция на пране на пари. Защо криворазбрани – защото при цялата бюрокрация, България има сериозен проблем с прането на пари, влезе в сивия списък на рискови държави, а напр. Божков изтегли необезпокояван 67 милиона в кеш. Междувременно, Европейският съюз прие шестия пакет мерки срещу изпирането на пари, което значи още промени в близко бъдеще. България спазва „буквата“ на закона, но често ѝ убягва духа, което значи прекомерна тежест без нужния ефект. В 49-ото Народно събрание свърших две неща по темата: 1) събрах (с помощта на бранша) конкретни справки в публични регистри, които, ако бъдат приложени, могат да спестят разнасяне на документи, свързани с изпирането на пари, и 2) прокарах облекчения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, така че да не отпадне задължението за представяне на документи, които могат да бъдат свалени от Търговския регистър. С моя редакция беше уредено и съхранението и достъпа до електронен архив (когато оригиналните документи са електронни). В следващия парламент ще опитам да придвижа отпадането на максимално голямо количество излишни документи, които могат да бъдат заменени със справки; което пък ще спести фразата „обикалям за едни документи“ и периодичното разхождане до клон на финансови институции. Смятам също така, че финансовото разузнаване, което е основен орган за превенцията на пране на пари, трябва да бъде в структурата на Министерство на финансите, защото в ДАНС няма добра среда за съвременни методи за превенция. С по-малко бюрокрация и повече ефективност и дигитализация можем едновременно да облекчим

Continue reading

Следваща точка от приоритетите: „9. Отпадане на удостоверенията за липса на задължения и други често изисквани удостоверения и замяната им със служебни справки.“ Докато бях министър, подготвихме законови промени, с които всяко удостоверение трябва да бъде заменено със служебна справка, без да се ползват дежурните оправдания, че „в нашия закон/наредба пише, че трябва удостоверение“ и те бяха приети през 2023 г. Но това, че нещо е незаконно, не значи, че не се случва. Контролът е в МЕУ, но там, както писах декември, се руши, вместо да се гради, така че поне засега ефект няма. Именно затова започнах анализа на текущото състояние с искане на данни от НАП за удостоверенията за липса на задължения. 230 хиляди годишно са, но не е ясно на коя администрация са нужни. Поискал съм втора справка от НАП за данните в полето „да послужи пред …“. Вероятно част от получателите са банките. Те по закон имат право на служебен достъп, но трябва да се внимава а обхвата на данните, одитната следа от проверката и санкциите при злоупотреби. За почти всички удостоверения има разработени и служебни електронни справки, като преди 2 години и половина възложих вътрешна проверка на това кой ползвател до какви данни има достъп, за да се ограничи обмена на данни до минимално необходимия. По принцип не би трябвало да е нужна законова промяна, за да се приложи общия ред на служебно електронно събиране на данните, а само прилагане на контролните правомощия на МЕУ. Но почти винаги в такива случаи трябва „методическо указание“. Същото „упражнение“ ще направя и за други често срещани удостоверения, за да спрат гражданите и бизнесът да са куриери на администрацията.

Continue reading