Онзи ден Борисов каза, че преговорният екип на ГЕРБ се е борил за това министър на електронното управление да остане Йоловски. Мисля, че е важно да маркирам този факт, защото поне вече е ясно кой носи отговорност за щетите, нанесени там в последните месеци. В министерството има общо 9 дирекции, главен секретар и една изпълнителна агенция. За последните 9 месеца са уволнени, помолени да напуснат, принудени да напуснат или преместени: главния секретар, изпълнителния директор на агенцията и директорите на 8 от 9-те дирекции. И тази своеобразна чистка е само една от многото причини за липсата на резултати. Още в края на есента писах, че нямам очаквания, че политическото ръководство на МЕУ ще се справи със задачите, а напредъкът по управленската програма беше основно заради това, което свършихме в парламента. И това е разбираемо – при това разбиване на министерството, няма как там да се работи продуктивно. Политиката за електронно управление е изключително важна за цялостното развитие на страната – за намаляване на административната тежест, за повече проследимост и прозрачност, за киберсигурността. И има нужда да бъдат придвижвани напред компетентно и систематично – нещо, което в последните 9 месеца се случваше в парламента, но далеч не толкова в МЕУ.
Continue readingМесец: март 2024
Хронология на неосъществилата се ротация
Малко хронология на неосъществилата се ротация: На 17-ти март Мария Габриел предложи: ротация на премиера и вицепремиера, без смяна на министри, и отлагане на подписването на споразумение за неопределено време. ППДБ отказахме, защото за нас споразумението беше ключово. На 19-ти март Мария Габриел внесе несъгласуван състав на Министерския съвет на втория ден от седемте за изпълнение на мандата без логично обяснение защо. На 24-ти март Николай Денков предложи ротация на премиера и вицепремиера, без смяна на министри, но с подписано споразумение. ГЕРБ отказаха. Вчера отказаха и повторно аналогично предложение с втория мандат, но с номиниран от тях премиер. Разликата между предложенията на двете страни е ясна – споразумението. А какво има в него? Съдебна реформа, реформа на службите, избор на независими регулатори, избор на органи на съдебната власт без гарантирани места за никого. Все неща, без които държавата не може да върви напред. Неща, които щяха да бъдат протакани, отлагани и подменяни, ако ги няма черно на бяло. И затова отиваме на избори – защото изглежда ГЕРБ са решили, че предпочитат избори пред това да имат твърд ангажимент по тези реформи, а ние (противно на обвиненията) не искаме да стоим във властта самоцелно, без да правим тези фундаментални за страната промени. А всички „лакърдии“ от преговорния процес са шум и отклоняване на вниманието – кой с кого се срещал, какви имена задраскал, кой какво поискал, кой колко бил обиден и т.н. България може да реши фундаменталните си проблеми само с независима съдебна система (без политици да назначават хора по върховете ѝ), с независими регулатори и с работещи служби. И това е най-трудната, но и най-важната политическа задача.
Continue readingКакви да са партидите в Имотния регистър?
Имотен регистър в България има на теория, но на практика няма. Или обратното – на практика има, но не е спазен закона. Това е и становището на Нотариалната камара. Миналата зима бях внесъл текстове в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да позволят по-бързо преминаване към истински, пълен имотен регистър, но тогава не намериха подкрепа. Какво е имотен регистър – по закон това е съвкупността от партидите, свързани с недвижимите имоти. И тук идва въпросът какво е „партида“. Има две „школи“ – едната смята, че партидите трябва да са персонални – т.е. имотите да се описват на база на техния собственик (и да преминават от един към друг собственик), а другата – че трябва да са имотни партиди – т.е. водещото е имотът, а собствениците са атрибути, които се сменят. Всичко до 2009 г. е именно в такива папки в кашони. Към момента електронни имотни партиди по смисъла на закона няма, а правилника за вписванията предвижда персонални партиди в електронния регистър. Тази дилема – персонални срещу имотни – е напълно валидна в хартиения свят – регистърът представлява документи в папки в кашони и е важно как ще подредиш папките и кашоните, за да може да търсиш в тях. Ако ги подредиш по ЕГН на собственика, ще можеш да търси лесно по собственик. Ако ги подредиш по идентификатор или адрес на имота, ще можеш да търсиш по имот. В електронния свят, обаче, регистърът се реализира не чрез папки в кашони, а чрез т.нар. система за управление на релационни бази данни. Там може да има таблица с имотни сделки, като за всяка сделка да има една колона „идентификатор на имот“ и една колона „идентификатор на собственик“ и така може да се търси и по двата критерия. Т.е. партидата не е нито персонална, нито имотна. Това се постига чрез т.нар. индекси, които
Continue reading