В политическия живот на държава с толкова много трупани с десетилетия проблеми, всяко мнозинство може да лесно бъде описано пошло като интимна връзка, всеки спор – като надлъгване, всеки разговор – като сядане в скута, всяко съгласие – като нечиста сделка, всеки опит да се свърши нещо полезно – като властолюбие, всеки опит за обяснение – като оправдание, всяка промяна на мнението в променящ се контекст – като лицемерие, всяка грешка – като предателство, всеки труден избор – като падение, всяко извинение – като слабост, а всеки опит – като наивност.
Разбирам циничните и ехидните – вероятността за успех в тази среда не е голяма и цинизмът спестява привидно неизбежното разочарование.
Разбирам разочарованите, защото когато рисуваме идеалната цел, не отделяме достатъчно внимание върху това колко трудно се стига до нея.
Разбирам раздразнените – правим грешки, а и добрите неща невинги успяваме да обясним.
Разбирам недоверчивите – доверие се печели трудно, а се губи за минути. И после се връща още по-трудно.
Разбирам нетърпеливите и максималистите – развитият свят е толкова близо географски и е разбираемо да ни се иска да не е толкова далеч политически и институционално.
Но благодаря на всички, че не са напълно цинични, ехидни, разочаровани, раздразнени и недоверчиви. Че имат по малко надежда, очакване, доверие, което са склонни да дадат.
Благодаря най-вече на търпеливите, на наивните, на прощаващите, на доверчивите. За това, че искат промяна, искат реформи, искат европейски път за България.
Защото без това, няма да стигнем далеч като държава. А имаме потенциала.
Божидаре, ще е ОК ли да гласувам за Зелено движение? Техните кадри си бяха баш на местото. Искам да ги хонорирам, но ми е ясно, че те няма да излъчат депутат.
Според мен по-прсгматично е да се гласува с #14. Иначр гласът няма да участва при определянето на броя депутати.