Трудовата книжка отпада след две години

Тази седмица приехме на второ четене (т.е. финално) измененията Кодекса на труда, с които отпада трудовата книжка. Данните вместо в нея, ще се вписват в регистър на заетостта в НАП, който ще се появи след като бъде надграден регистъра на трудовите договори, който действа от две десетилетия и където се регистрира всеки трудов договор.

Нека да опитам да обясня какво прихме, защо го приехме и как го приехме.

По въпроса „как“ – през май внесохме законопроект, който предвиждаше създаване на такъв регистър, сканиране на всички настоящи трудови книжки и попълването му с данни от тях. Той мина на първо четене, но трябваше да се направят сериозни редакции, за да може да бъде изпълнен. Създадохме работна група към социалната комисия в парламента (с всички институции, синдикати, работодателски и професионални организации), като между нейните заседания всеки вторник, проведох редица срещи с НАП, НОИ и Министерството на труда и социалната политика, за да изчистим всеки детайл. След това работната група предложи редакции, които социалната комисия прие, а след това и пленарната зала на второ четене с пълен консенсус, за което вече благодарих на всички участващи в процеса.

Приетите изменения имат следните основни моменти:

• Срок за бизнес анализ, подготовка на наредба и надграждане на регистъра на НАП – до юни 2025 г.
• След влизане в сила, работниците и служителите спират да си носят трудовата книжка при всеки работодател
• Трудовата книжка все пак се съхранява, в случай, че трябва да се доказва стаж преди да има регистри на НОИ или про спорове с работодател за правоотношения в последните 20 години
• Еднократно, в 8-месечен период, работодателите „оформят“ трудовите книжки на служителите, т.е. вписват данни към 01.06.2025 г в тях, за да не се позволят злоупотреби (напр. служителите сам да си впише извънреден труд или преназначаване на друга категория труд при същия работодател). Периодът е достатъчно дълъг, за да не натовари работодателите с попълване
• При постъпване на работа, изменение на договор и напускане на работа, работодателят вписва данни в регистъра на заетостта
• Разговорно нареченият „Клас прослужено време“ (допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит) ще може да бъде изчислявано на база на данните в регистъра
• Служебните книжки на държавните служители ще отпаднат година по късно, като ще се прилага сходен ред. Допълнителният период е предвид повечето специфики на държавната служба (има допълнителни атрибути, дипломатическата служба е подслучай на държавната и т.н.)
• Работодателите ще имат достъп до данните за настоящите си работници и служители, но без данни за заплатата от предходни работодатели, което е в защита на интересите на служителите
• Служителите ще имат достъп до пълните данни за себе си – за всичките си трудови и служебни правоотношения, т.е. цялата си трудова история, без значение в частния сектор или в държавната администрация
• Системата ще поддържа програмни интерфейси, което ще позволи интеграция със софтуер за управление на човешките ресурси и/или за ТРЗ („Труд и работна заплата“). По този начин при въвеждане на информация във вътрешните системи на фирмите, ще автоматично да се изпраща необходимата такава към НАП

Има няколко важни въпроса, които трябва да получат отговори:

В: Защо остават трудовите книжки да се представят при пенсиониране от служители с трудов стаж преди 98-ма година, вместо да се сканират и историческите данни да се дигитализират?

О: В периода 89-98 г. има много случаи на фалшив трудов стаж, вкл. фалшива категория труд, с цел облагодетелстване на служители. НОИ изследват тези случаи един по един, вкл. с анализ на хартията, мастилото и други характеристики на документа. Няма как такова задължение да бъде вменено на текущия работодател. Още повече – текущите работодатели няма как да носят отговорност за достоверността на данните, въведени от предходни работодатели. Заради тези практически проблеми, старият стаж ще продължава да се доказва с трудова книжка при пенсиониране. Но в рамките на дискусията в работната група се избристри идеята НОИ да уредят процес, при който служителите да могат да предадат трудовта си книжка на НОИ за дигитализация преди да дойде времето за пенсия.

В: Каква е разликата на регистъра на заетостта с регистъра на трудовите договори, който действа в момента?

О: Регистърът на заетостта ще стъпи на регистъра на трудовите договори, като всичко, което се е подавало досега, ще продължи да се подава. В допълниение ще се подават и допълнителни данни, които в момента ги има само в трудовата книжка, ще се включват служебните правоотношения, запорите на заплатата. Ще се вписват и по-актуални данни при допълнителни споразумения към сключени трудови договори, защото в момента напр. заплатата в регистъра на трудовите договори не е актуална.

В: Защо регистърът да бъде в НАП, а не в НОИ или в МТСП?

О: Действително, НАП не е ползвател на тази информация. Но през 2001 г. на НАП е вменено да води регистъра на трудовите договори, а най-логичната следваща стъпка е неговото надграждане. Също така, в НАП има административен капацитет, чрез който да бъде осъществено това надграждане.

Смятам, че с институциите решихме всички висящи казуси, които могат да възникнат при отпадането на трудовата книжка, и че приетият закон е добър. Да, няма да си скъсаме трудовите книжки утре (една толкова вкоренена система не може да се изкорени безрисково за един ден), но ще имаме всички ползи от тяхната липса – и работодателите, и служителите.