Либра – новата криптовалута на Фейсбук

Фейсбук обяви, че през 2020 ще пусне своя криптовалута. Само по себе си пускането на криптовалута е тривиално, но когато го направи компания с милиардна пазарна капитализация, и то подкрепена от още десетина такива, заявката става сериозна.

Криптовалутите са популярни с това, че се използват единствено за спекулации. Почти няма случаи, в които някой си е купил стока или услуга с криптовалута. Целта на Либра е друга – да стане платежно средство на милиони хора, особено тези в третия свят, които нямат достъп до банкови услуги.

Пред това, обаче, има няколко предизвикателства и не е ясно дали Фейсбук ще може да ги преодолее:

На първо място са технологичните ограничения. В момента Фейсбук нямат готово работещо решение. Пропускливостта на мрежата е ограничена до 1000 транзакции в секунда според собствените им оценки, което би било крайно недостатъчно за глобална платежна мрежа.

На второ място е доверието – дали потребителите ще доверят на Фейсбук парите си при всички скандали и течове на данни? Данните за всички плащания са доста апетитни за рекламодателите и макар Фейсбук да твърди, че мрежата на Либра позволява анонимност, това далеч не е така, и то по две причини – технологична и регулаторна.

Технологичната е, че избраният протокол запазва връзката между наредителя и транзакцията и Фейсбук има информация за тази връзка. Регулаторната е, че на много места по света е задължителен т.нар. „know your customer“ процес, в който се установява точно кой стои отсреща при финансови операции (с цел пресичане на прането на пари, финансирането на тероризъм и др.) Т.е. Фейсбук ще разполага с тези данни и не е ясно дали някой би им се доверил, че няма да ги използват в рекламната си платформа.

Доверие е необходимо и от страна на електронните магазини, които ще приемат плащания с Либра – те ще трябва да направят инвестиция за надграждане, така че да поддържат плащане с новата валута, без да имат ясни гаранции дали това ще си струва. В един момент това може да се превърне в проблем тип „кокошката или яйцето“ – няма достатъчно магазини, защото няма достатъчно купувачи, и обратно.

В същото време, докато на теория блокчейн предоставя децентрализация, т.е. няма нужда потребителите да се доверяват на нищо освен на криптографските алгоритми, то при Либра тази децентрализация е заменена с „олигархия“ – участниците в асоциацията „Либра“ са единствените, които могат да участват в блокчейн мрежата и да валидират транзакции.

На трето място са оперативните проблеми, които често са камъчетата, преобръщащи каруцата. За да получи някакво количество Либра „монети“, потребителят трябва да обмени пари в съществуваща валута. Това при криптовалутите става чрез борси, които приемат плащания с банкови преводи и кредитни карти. Но заявеният първоначален пазар на Либра е третия свят, където много хора нямат достъп до банкови услуги. Много анализатори очакват Фейсбук да сключи договори с местни мобилни оператори и зареждането на Либра сметката да става през гише на мобилен оператор, или дори с предплатена карта. Дали този модел ще проработи навсякъде и дали мобилните оператор няма да реализират конкурентна услуга за електронни пари, предстои да разберем.

Друг потенциален проблем е удобството на използване. Макар на пръв поглед да изглежда, че удобството на мобилните приложения е несъмнено, използването на блокчейн усложнява задачата, тъй като потребителите трябва някак да управляват своите т.нар. частни ключове. Ако ги загубят (загубят устройството, загубят листчето с кода за възстановяване и забравят паролата си), губят достъпа до сметката си. Завинаги. И никой, дори Фейсбук, няма възможността да им я възстанови. Това е проблем, който все още няма напълно работещо решение в света на криптовалутите и с който със сигурност ще се сблъскат немалко потребители в случай, че Либра постигне желаната масовост.

Със сигурност е възможно Либра да постигне успех, особено на пазарите, в които се цели в началото, въпреки всички предизвикателства пред това. Дали има потенциал да замени останалите платежни средства и в развития свят – на този етап това изглежда по-скоро нереалистично.

(Статията е публикувана първоначално в сп. Мениджър)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *