Консервативно ми е…

За несъществуващата консервативна вълна писах преди време, а европейските избори потвърдиха това – либералните формации (АЛДЕ и Зелените) спечелиха най-много, а броят консервативни евродепутати горе-долу се запази (а след излизането на Великобритания ще се стопи).

Но все пак продължаваме да сме облъчвани с консервативното и традиционното, и как в България то е силно и се противопоставя на прогнилия европейски либерализъм. И разбира се има академични дефиниции за що то то консервативното, либералното, прогресивното и т.н., но дори с най-изчистеното им тълкуване не можем да етикетираме прецизно даден човек. Всеки е някъде в многоизмерния политически спектър между ляво, дясно, консервативно, прогресивно, либерално, антилиберално.

И все пак, обвиненията към „градските жълтопаветни либерали“, и към мен в това число, са че не сме консервативни, че мразим традиционното и изконно-българското, че се срамуваме от историята и обичаите си или с други думи, че сме някакви безродни хипстъри, които смятат, че всичко започва с тях.

Похватът по обрисуването на група хора по този начин е отчасти пропаганден, отчасти е следствие на някои зле комуникирани тези, отчасти е базиран на някои крайности.

Аз, моя милост, съм либерал. Което, разбира се включва класически либерализъм и умерена доза прогресивизъм. Включва свобода на индивида. И съм либерал, колкото и това да е мръсна дума в българския политически пейзаж.

Но също така не съм жълтопаветния хипстър, който често бива иронично обрисуван. Може би, всъщност, съм по-консервативен и традиционен от много определящи се за такива.

Как така съм консервативен, нали съм либерал? Ами… да караме по списък. Вярвам в Бог, макар да не съм ритуално-религиозен. Чел съм Библията няколко пъти. Що се отнася до традиционното семейство – преди 5 месеца ни се роди едно прекрасно дете.

Традиционалист съм – харесвам балканска музика, обичам да гледам народни танци на музика, изсвирена с народни инструменти. Обичам и историята ни, като малък изчетох всички енциклопедии за българска история, които ми бяха купили и исках още. На чисто битово ниво – обичам домашна лютеница, в хладилника имам шише зелев сок. Обичам хубавата домашна ракия (не в големи количества, но на вкус). Брулил съм кайсии, колтучил съм домати.

Има и други вектори на консерватизма – този на публичните институции, например, е тема, която е по-важна от битовизмите – институциите трябва да са устойчиви и да не се променят с всеки полъх на вятъра. И под институции имам предвид не сградите и чиновниците в тях, а обществените процеси и консенсуси, които захранват съществуването на тези сгради и чиновници и съответната им нормативна уредба.

Да, знам, че, консервативното, традиционното и всичко, което съм омешал по-горе не са едно и също нещо. Традиционното семейство не значи да си окопавал чесъна на село, а балканската музика не върви заедно с вярата в Бог. Народните танци не значат, че държиш на стабилни институции, а познаването на българската история не значи, че имаш семейство с три деца. Но тази амалгама от слабо свързани неща често се пакетира и „продава“ на бъдещите консервативни избиратели.

Все пак няма как да съм истински консерватор, защото не искам да наложа моите предпочитания на останалите. Не искам аз и моят светогледа да са пътят, истината и живота. Не съм наместникът на Бог на земята, който определя кой колко е грешен. Не съм се взел насериозно, за да обяснявам на света, че трябва да живее като мен. И че така е правилно и добро за всички.

И всичко това го написах не за да докажа колко консервативен съм (щото нали съм либерал), а за да стигна до основната си теза – че тези, които правят консервативни партии, които говорят за традиционализма, за изконните ценности, за българските обичаи и противопоставят на това градските либерали, всъщност са измамници. И то не защото нямат шише зелев сок в хладилника или защото никога не са колтучили домат. И не защото смятат балканската музика за просташка, а хора̀та ги ползват само на откриване на предизборни кампании. Не защото предпочитат 20-годишен Оубън пред 20-годишна Троянска сливова. И дори не защото са на по 35-40 години без деца и семейства. Това всичко са избори, които приемам и уважавам.

Не са измамници затова, че обясняват колко е важно всичко консервативно, традиционно и изконно, а всъщност собствените им животи представляват точно обратното. Затова са просто демагози.

Измамници са, защото ни лъжат, че това е по-добре. Че така ще сме по-щастливи. Че ако всичко остана както сме свикнали, (или както те ни обясняват, че сме свикнали), ще сме богати и в мир със себе си и света.

Човешката история винаги е прогрес, случващ се насред баланс между крайности. Умереният прогрес, умереното отмиране на стари обичаи и зараждането на нови, умереното променяне на обществата към по-отворени. И именно така сме ставали по-щастливи и по-богати. А самопровъзгласените консерватори са нищо повече от политически опортюнисти, които утре ще искат да съберат гласовете на излъганите, за да могат да прилапат някоя обществена поръчка.

One comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.