Законодателна инициатива

Законодателна инициатива според конституцията имат изпълнителната власт (правителството) и законодателната власт (народното събрание, в лицето на всеки депутат). В Европейският съюз е малко по-различно – там само Комисията (изпълнителната власт) има законодателна инициатива, а Европейският парламент само гласува и променя (понякога коренно) предложените текстове. Но да оставим ЕС настрана засега.

Двете власти са доста различни в процеса на предлагане на закони – правителството има процедури, които изискват всеки законопроект да се съгласува с всички министерства (които изпращат коментари и предложения) и да мине през обществено обсъждане (т.е. законопроектът да бъде публикуван на strategy.bg и/или на сайта на министерството). А всеки народен представител може да предложи законопроект, както той намери за добре – без да го консултира с никого, например.

С измененията в Закона за нормативните актове се въвежда и етап на оценка на въздействието, т.е. грубо казано – как предложените законови изменения биха работили на практика и биха ли довели до очакваните резултати.

Оценката на въздействието, заедно с вкарването на законовите текстове в машинно-четим формат (напр. както legislation.gov.uk) и със създаването на централизирана система за „актове“, би позволило автоматизиран анализ на правната рамка – кои закони са остарели и неприложими, кои не се прилагат, кои членове се нарушават най-много, кои носят най-много приходи в бюджета, кои разпоредби нарушават гражданите, кои бизнеса, кои администрацията, дали администрацията си налага сама актове, или си ги спестява (познайте), кои текстове са постигнали някакви резултати и кои – не.

Идеята е законодателната инициатива да не е просто „дайте да променим този закон“, а да е процес, в който на база на данни и факти, някаква регулация, норма, правило, се създават или променят. Защото обратното води до промени като намаляването на възможностите за гласуване в чужбина, базирана на грешни допускания за гласовете от Турция и цената за откриване на секции.

Към момента обаче все още нямаме нищо от това – оценката на въздействието тепърва започва (като как ще бъде прилагана към предложенията на депутатите между четенията е труден въпрос), законодателството не е достъпно в машинно-четим вид (всъщност, според доклад на финландското правосъдно министерство, сме горе-долу най-зле по отвореност на законодателството), не е стартирала и работата по централизирана система за административно-наказателна дейност (според пътната карта за е-управление трябва да стартира тази година).

Но все пак сайтът на парламента дава някаква мета-информация за законите, включително в XML. Поради което си зададох базовия въпрос – каква част от приетите закони (като брой и като обем) са внесени от правителството и каква – от депутатите. Логично е депутатите да внасят по-малко (имат малки екипи и никакво време), но дали и колко точно?

Затова написах малко код, който да събира данни от сайта на парламента. Резултатът е, че от август 2009-та насам, приетите законопроекти са:

Министерски съвет: 661 законопроекта, 15,798,837 символа.
Народни представители: 178 законопроекта, 2,550,760 символа.

Важно е да се отбележи, че това са само приетите, а не всички внесени – има отхвърлени, има изобщо неразглеждани. Броят символи в законопроекта е груба мярка за обем. Също така това не значи, че близо 900 нови закона са приети – повечето от законопроектите са т.нар. ЗИД (Закон за изменение и допълнение) с които се изменят съществуващи закони. Това не отчита и направените предложения между 1-во и 2-ро четене от депутати (които понякога са значителни).

Все пак, очаквано, изпълнителната власт прави повече промени. Какво ни дава тази информация? Не много, но поне потвърждава представата, че ако искаме да поправим правенето на закони, то върху изпълнителната власт трябва да има повече фокус, отколкото върху законодателната.

И всичко това може би звучи твърде бюрократично и маловажно. Но всъщност тази правна рамка са правилата, по които следва да протичат отношенията ни с държавата (а и не само). И е нужно тя да бъде качествена, а не хаотичен сбор от правила, хрумнали някога на някого.

2 comments

  1. Има ли начинание в България законите и нормативните актове да се публикуват и в машинно четим формат? До колкото знам европейските закони ги има в подобни формати.

  2. Има проект в пътната карта за е-управление, но още е в суров вид. LegalXML е форматът, към който се целим, но проектът е след 2017-та..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *