Достъп до обществена информация

В края на миналата година парламентът прие промени в Закона за достъп до обществена информация. Какви обаче са тези промени и какво изобщо ни дава този закон? Достъпът до обществена информация е механизмът, по който гражданите могат да питат институциите общо взето всичко (и институциите са длъжни да им отговорят). Процедурата, особено с измененията, е особено опростена – достатъчно е просто да изпратите въпрос и да посочите как да получите отговора. Програма „Достъп до информация“ има практична информация по темата. В момента трябва да намерите институцията, до която се отнася въпроса, нейния email или пощенски адрес, и да изпратите заявлението. А TEDxBG презентацията на Росен Босев обобщава защо този механизъм е полезен и важен. И как той може да се ползва не само за получаване на информация, но и за „сръчкване“ на институциите да си свършат работата: Аз, например, съм използвал този механизъм за да питам държавата всевъзможни неща – от документация за проекти за електронно управление (преди да стана съветник), през информация за честотата на полагане на пътна маркировка и данни за нарушения при паркиране, до данни за изпълнението за стратегията за подобряване на атмосферния въздух в София. Какво точно се променя с новия ЗДОИ можете да видите в детайли на 3-та страница от мотивите към законопроекта. Но двете неща, върху които ще се фокусирам, са портала за отворени данни и платформата за достъп до обществена информация. Порталът за отворени данни съществуваше и преди да бъде регулиран със закон, (даже ни прати на 16-то място в света по отворени данни) но с измененията вече „няма мърдане“. Администрациите са задължени да приоритизират данни и да ги качват в портала периодично. В портала има масиви от данни в машинно-четим вид, които могат да се ползват за анализи, за визуализации, за приложения. В момента там има данни за обществени поръчки, плащания (СЕБРА),