Много се изговори и изписа по повод „НАПЛийкс“. Аз успях да се включа в какафонията с няколко телефонни интервюта и едно телевизионно. Но в такъв формат, дори да е по-дълго, не може да се изложи всичко в структуриран и систематизиран вид. Затова ще опитам тук. Инцидентът Към медиите, през имейл в безплатна руска имейл услуга, беше изпратен линк към архив с 11 GB данни от базите данни на НАП. Имаше как да се сдобия с данните, но по ред причини не съм ги разглеждал и анализирал все още – едната е, че имах доста друга работа, а другата – че все пак това са данни, които представляват защитена от закона тайна и нямам добра причина да наруша тази тайна. По информация на хора, които са разгледали данните, вътре има ЕГН-та, три имена и осигурителни доходи на милиони граждани, номера на лични карти, както и данъчни декларации, граждански договори, а също и данни от други институции – Агенция по заетостта, Агенция Митници, Агенция за социално подпомагане. Има данни за чуждестранни юридически лица, и любопитни данни, като напр. файл, озаглавен QneQnev. Дали изтичането на тази информация е фатално – не. Дали е голям проблем – със сигурност. Ако не беше, нямаше данъчно-осигурителната информация да се ползва със специален статус (и НАП често да ползва тайната на тази информация като аргумент да не обменя данни с други институции). Данни на почти всички български граждани са изтекли и това е огромен проблем, без значение колко се опитват някои политически фигури да го омаловажат. Как? Няма официална информация как е станал пробивът, но на няколко места излезе слух, че е т.нар. SQL инжекция. Това звучи правдоподобно, така че ще коментирам него. SQL инжекциите са сред най-простите уязвимости – хакерът вкарва специално подготвен текст в дадено поле и получава контрол над базата данни, защото разработчикът не
Continue reading