Месец: август 2024

Франция арестува Павел Дуров, изпълнителен директор на Телеграм, чат-приложение за криптирана комуникация, защото системно е допускал незаконна дейност да бъде организирана чрез приложението. Немалка част от реакциите на ареста са, че Франция нарушава свободата на словото, защото Дуров е отказвал да цензурира мнения в платформата. Това не е така, а темата е доста по-сложна, и тъй като следя развитието на Телеграм отдавна, и разбирам от киберсигурност, киберпрестъпления и криптография, нека да споделя някои нюанси и детайли. Първо, доколкото става ясно от медийните публикации, арестът е за системно допускане на организиране на престъпна дейност чрез приложението. В Телеграм, за разлика от много други криптирани чат-приложения, има т.нар. „канали“ – нещо като фейсбук страниците. Има публични канали, има скрити канали. Каналите са различни от междуличностната кореспонденция, в която потребител 1 пише на потребител 2 и не иска никой: правителства, служби или някой друг да му чете кореспонденцията. (Важен детайл: по подразбиране комуникацията в Телеграм не е криптирана открай до край, т.е. Телеграм може да ви чете съобщенията). Каналите са инструменти за разпространение на информация и организиране на работата на широк кръг хора. За каналите, в правото на Европейския съюз (а и не само – и на САЩ напр.), действа т.нар. safe harbor – никой онлайн доставчик не носи отговорност за съдържанието, което потребители публикуват, дори то да е незаконно и свързано с престъпна дейност, докато не получи заявка за неговото сваляне. Ако някой качи във Фейсбук, Телеграм или на друго място изтекли пароли, които да се ползват за хакерски атаки, или за разпространение на документи с лични данни, които да се ползват за т.нар. doxing (тормоз на хора чрез детайли от личния им живот), детска порнография, информация за прилагане на криптовируси (ransomware), DDoS-като-услуга, то съответната платформа не носи отговорност, докато някое МВР не ѝ каже, често след разрешение от съд: „това представлява

Continue reading

Чета недобросъвестни интерпретации на процедурата за назначаване на служебно правителство (чл. 99, ал. 5), според които президентът нямал право да не подписва указа. Припомням, че на консултациите в президентството преди 2 седмици обърнахме внимание, че президентът не е безгласен в процеса и че фактът, че той назначава правителството с указ, му дава възможност да влияе чрез неподписването му. Такива правомощия има президентът и в други случаи. Дори по-неявни правомощия за вето са били ползвани – напр. когато Плевнелиев блокира клетвата на избрана за конституционен съдия и така я върна за нов избор. Нещо повече – в мотивите на конституционните съдии, гласували за оставане в сила на промените, се посочва, че президентът носи отговорност за служебното правителство. Носейки тази отговорност, макар и в намалена степен, заради стесняването на избора му, той не само по процедурна логика, а и по пълната логика на разпоредбата може не само да откаже да подпише указа, а и да влияе върху състава. Логиката на новия модел на служебно правителство е да има баланс – министър-председателят да е имал доверието на парламента (за друга роля), партиите да изразят своето мнение в процеса по консултации, а президентът да може да влияе на състава чрез правото му да откаже да подпише указа. Целта е да се предотврати еднолична власт – преди това беше президентско правителство. А след вчерашното нелепо твърдение на Горица Грънчарова-Кожарева, че Калин Стоянов е единственият възможен министър на вътрешните работи в тази страна, стана ясно, че новият конституционен текст не дава еднолична власт и на Пеевски. Та предлагам да спрем със спекулациите колко е лош текстът – той постига целта си да има баланс и никой да не може еднолично да управлява чрез служебна власт.

Continue reading

Тъй като гледам, че ПИК (който след период на затишие, отново значи Пеевски Иска да Каже) оспорват твърдението ми, че Калин Стоянов е допуснал ръст на купените гласове, ето малко конкретика: Има множество секции, в които исторически се наблюдават странности – гласове минават рязко от една партия за друга партия; трайно негласуващи рязко се активират (за една партия), и др. След преглед секция по секция става ясно, че това са секции, за които местните хора знаят добре, че се пазаруват – тетевенските села, напр. Когато бях кандидат и раздавах листовки на пазара в Тетевен, един човек дойде до мен и предложи да си купя гласове (и бързо изчезна като му отказах). Беше сюрреалистично. Като сметнем секциите с необичайно голям ръст на монолитни гласове на последните избори, се получава интересна картина, за която писах веднага след изборите: хиляди гласове, които са били на големи групи за ГЕРБ преди, сега са мигрирали към ДПС. Изчисленията показват, че само за ДПС допълнителните гласове от секции с големи флуктуации са 25 хиляди („допълнителните“ значи че има и други, които са си трайно купени и контролирани – не знам колко). Това е долна граница, тъй като ако флуктуациите бъдат засечени на ниво „квартал“ напр., числата ще са по-големи. Публична тайна е, че в ДПС има две групи гласове – традиционните избиратели на движението от една страна, и купените гласове от друга, за които отговаря Пеевски. Купуването на гласове разчита на стройна организация, която не може да работи без МВР. Защото МВР знае брокерите, знае къде и как се случват нещата. И ако получат сигнал „отгоре“ да предотвратяват купуването, го правят успешно – привикват, пишат протоколи. Ако не – „бизнесът си върви“. Разчита и на прокуратурата, която може да образува досъдебни и да поиска СРС-та, за да стигне до купувачите. На предстоящите избори, ако ДПС успее

Continue reading