В последните няколко години реалността и политическата криза поставиха на изпитание много норми от Конституцията, които преди това са се приемали за формалност или за даденост. Свърховластеността на главния прокурор беше даденост три десетилетия. Главните прокурори отричаха да има такава (освен в редки моменти на откровение). Политическите партии пазеха техните правомощия. Докато в един момент не стана кристално ясно, че не може повече така и че има проблем в конструкцията, а не просто в личността на един или друг. Служебните кабинети бяха една формалност между избори, ако предишният кабинет не е завършил мандата си. Те бяха с ясен хоризонт от 3 месеца и не правеха кой знае какво, с малки изключения. През последните над две години служебни кабинети са управлявали повече от редовни, поемайки дългосрочни ангажименти за страната, сменяйки шефове на служби на практика без съгласуване с друг център на власт, каквато е логиката на закона. И това логично поставя под въпрос докъде трябва да може да се простира едно неизбрано правителство. Почти всички регулаторни и контролни органи в държавата са с изтекъл мандат. Това в някои случаи поставя под въпрос законосъобразността на техните действия, но дори когато са законосъобразни, тяхната легитимност е под въпрос. „Те са пред уволнение, едва ли ще свършат нещо“ е валиден коментар. А тези органи са имунната система на държавата. Имунитетът на народния представител беше някаква формалност, докато всички не разбраха (или не си признаха), че прокуратурата не действа безпристрастно, а понякога като чадър или бухалка. И това наложи Народното събрание да разглежда по-внимателно тези случаи. Ограничението за двойно гражданство на министри и депутати беше формалност, но стана горещ казус, довел и до решение на Конституционния съд, и до досъдебно производство. И до въпроса защо ни е нужно това ограничение. Задължителността на решенията на парламента беше тествана пред Конституционния съд, тъй като заради липсата на
Continue readingМесец: юни 2023
Толкова ли са важни регулаторите?
Защо регулаторите и контролните органи са толкова важни? Защо заради процедурите за избор на едни три органа реагираме така остро? Дълги години този тип органи се избират на квотен принцип без въпроси – всяка партия си предлага който реши и не прави проблем, за да не ѝ направят другите проблем за нейните кандидати. И този подход не работеше добре. Затова преди да изберем правителство поискахме да има механизъм за проверка и издигани на кандидати – професионалиасти, наистина независими, които да оглавяват тези органи. Това, което се случи вчера и днес, е отказ от такъв механизъм и връщане към стария, неработещ модел на зависими/партийни назначения. А е нужно нещо коренно различно. За да не проспи БНБ следващо КТБ (за което всички знаеха, че кредитира свързани дружества и има проблеми, само не и регулаторът). За да не прикрива Сметната палата злоупотребите на властта (настоящият председател, избран по изключение да е независим професионалист, беше махнат, в нарушение на конституцията, вкл. защото докладите на Сметната палата бяха доста критични, та чак се налагаше прокуратурата да ги покрива, за да не ги види обществото). За да не изтичат пари, данни и най-вече животи през Здравната каса – само скорошният пример с фиктивното отпускане на лекарства за рак е достатъчен да си предтавим какви схеми има в сектор „Здравеопазване“. НЗОК разпределя най-много пари в страната, след МФ. И тези пари се харчат корупционно неефективно. За да няма картели и монополи, които остават скрити за Комисията за защита на конкуренцията, на която ѝ е трудно да извършва проверки. А цените понякога са високо именно заради такива антипазарни механизми, каквито КЗК удобно пропуска. За да няма застрахователи, които се превръщат в системен проблем за Европа и така стават пречка за влизането ни в еврозоната, но някак КФН не може да направи нищо. За да няма антикорупционна комисия, която
Continue readingСлужебен обмен на данни в електронното управление
През 2015 г. електронното управление е доникъде. Е-услуги имат общо взето само НАП (такива, които се ползват, имам предвид), а служебното събиране на данни между администтациите, предвидено още от 2009 г. в закона почти не се случва. Министерство на транспорта е възложило изграждане на система за обмен на данни между системи и регистри (RegiX). Но тя не е заработила на практика и няма изглед да заработи, защото администрациите отказват да го ползват – бил „незаконен“. Дори в случаите, в които някой се престраши, най-важните първични администратори – ГРАО и МВР изискват сключване на тристранни споразумения и масово отказват достъп по своя преценка. Тогава правим две изменения, които да отключат процеса – в Закона за електронното управление забраняваме допълнителните споразумения, а в наредбата към него уреждаме използването на системата за обмен на данни като един от възможните начини за служебно събиране на данни. Оттогава служебният обмен расте всеки месец и на гражданите се спестяват някои „разходки“. Но докато вече всичко по обмена на данни е ясно и макар администрациите да го ползват, те продължават да искат удостоверения и бележки, защото казват „в нашия закон пише, че трябва да съберем тези данни от заявителя“. Затова в следващите седмици ще гласуваме следващата стъпка – приравняване на служебната справка на предоставени от заявителя удостоверения, така че дори в някой закон и наредба да пише „представя удостоверение“, това да не е пречка пред спестяването на административната тежест. Не само това, а въвеждаме удостоверяване на тези справки с електронен печат, за да няма оправдания „аз как да знам, че тези електронни данни са истински“. Дяволът е в детайлите – и техническите, и нормативните, и организационно-човешките. И една от причините да съм в парламента е, че такива детайли там има всяка седмица, а за да има електронно управление по сектори, понякога зависи от две алинеи и даже
Continue readingВъзможното правителство на конституционната реформа
Предложеното правителство се доближава до това, което от Да, България и ДБ говорим от доста време – правителство на конституционната реформа с максимално неполитически, експертен профил. Само такова правителство има шанс да успокои разделенията в обществото, докато дава време на парламента за най-важната системна промяна, за която настояваме от години – конституциона реформа на съдебната власт и най-вече на прокуратурата. Настоявайки за неполитически профил на кабинета, от Да, България не излъчихме министри, освен този, който може да е гарант именно за конституционната реформа – министъра на правосъдието. И то не каква да е конституционна реформа, а качествена. Затова Атанас Славов, доктор по конституционно право, е възможната кандидатура в настоящата ситуация. (А вече много пъти беше казано, че ако конституционната реформа бъде подменена, оставката на правителството ще последва веднага) Всички останали ще бъдем в парламента, и заради Конституцията, и защото при липса на активна законодателна дейност в последните две години са се натрупали толкова много закони, които трябва да бъдат приети с внимание към детайла и балансите (вкл. свързани с електронното управление). Фокусът на това правителство за нас е конституционната реформа, която то прави възможна. В тази безпрецедентна ситуация всичко останало е на втори план, защото е следствие от липсата на върховенство на правото. „Ама как така с съдебна реформа с (друга партия, която нашите избиратели силно не одобряват). Те ще ви излъжат! Вие ги изпирате!“. Разбирам тази реакция. И съм сигурен, че чувствителността на избирателите трябва да остане висока. Но за промяна в Конституцията са нужни поне 160 гласа. И това е така, защото промяната на основния закон трабва да има широка обществена подкрепа, а не просто ситуационно мнозинство. Ще бъде трудно в парламента, нямаме илюзии или излишен патос. Но сме длъжни да опитаме. Заявили сме тази цел пред избирателите, обяснили сме защо тя е важна според нас. А при
Continue reading