Предстои избор на нов главен прокурор. Със седемгодишен мандат. А прокуратурата е йерархична структура – главният прокурор може да контролира всичко в системата, всички са му подчинени. Този избор на пръв поглед не е толкова важен – да си се избират в съдебната система, да си гонят престъпниците. А и „хората правосъдие не ядат“. Прокуратурата наистина има за цел да обвинява престъпници (хора, които са нарушили някой член на Наказателния кодекс, при който престъплението се счита от общ характер). Само че в Наказателния кодекс няма само телесни повреди, убийства и (кибер)тероризъм. Има и престъпления по служба, безстопанственост, попълване на документи с невярно съдържание и други престъпления, в които може да бъде обвинен един премиер, вицепремиер, министър, зам.министър, председател на агенция или комисия или кмет. И обвиненията се повдигат именно от прокуратурата, когато тя реши. А за определени обвинения, например на гореспоменатите длъжности, когато главният прокурор реши. Появяват се тук-там странни защитници на Гешев (и Цацаров), според които прокуратурата си работи чу-дес-но, щото, видите ли, били арестували разни съмнителни бизнесмени (наречени малко пресилено „олигарси“). Това, че прокуратурата от време на време обвинява някой престъпник и даже накрая той влиза в затвора, е супер. Все пак – това ѝ е работата. Причината обаче да се слагат хора като Гешев и Цацаров на тия постове е не това кого са обвинили успешно, а четири други неща: кого НЕ са обвинили – когато знаеш, че всяка схема ще ти се размине, защото „имаш човек в прокуратурата“, корупцията си тече най-добре кого са обвинили със съзнателни пропуски в обвинението, за да падне в съда – за да може после някой да каже „ние ги хващаме, те ги пускат“, прехвърляйки топката на съда кого са обвинили без доказателства, само за да го държат в страх. Например министрите на Реформаторския блок получиха обвинения, които после се разпаднаха
Continue reading