Етикет: съдебна реформа

Апелативният съд вчера е преценил, че Конституцията и две решения на Конституционния съд не са приложими към задържането на Ибрямов, а от това последваха доста негативни реакции. Да, неприемливо е съд да каже „Конституцията не я гледайте“. Но със сигурност парламентът и политиците не сме трета инстанция и решението е окончателно. Въпросът е какво можем да направим – не заради Ибрямов, и не заради имунитета, а заради принципа на правовата държава. В миналото от неправомерни мерки за неотклонение са страдали много хора без имунитет, които са станали обект на атака от мафията в съдебната власт, както става ясно от разследванията на АКФ. Парадоксът е, че дори да е извършил престъпление, Ибрямов вероятно ще бъде оправдан, заради незаконосъобразни процесуални действия. Но за Пеевски няма значение какво ще реши последната инстанция след 4-5 години. Важно му е Ибрямов да е в ареста сега. Не му е важно правосъдието, важно му надмощието в партийните борби и в борбата за запазване на власт. Не може парламентът да отменя мерки за неотклонение – дори да се свика извънредно заседание, то би било безпредметно, още повече, че едва ли би имало мнозинство за каквото и да било, което не допада на Пеевски – в този парламент, видимо от неслучилата се оставка на Антон Славчев (КПК), Пеевски има мнозинство. Все пак има действия, с които да покажем, че върховенството на закона е висша ценност, без значение спрямо кого се извършват действията. Затова ще подготвим искане за тълкуване до Конституционния съд дали защитата от наказателно преследване се прилага и върху извънпроцесуални действия (преди образуването на досъдебно производство), по аналогия с вече съществуващо решение по отношение на президента и как следва да се тълкува изразът “заварено тежко престъпление” в случай, че е предхождано от извънпроцесуални действия – все неща, посочвани от експертната общност като проблеми при действията на органите

Случаят с Джейхан Ибрямов е показателен за нещо, за което говорим от много години. А именно, че наказателното преследване се използва за политически цели, а не за да има справедливост. Обществото очаква извършилият престъпление да влезе в затвора. Ако Ибрямов е взел пари, за да урежда поръчки, очакването е съдът да го признае за виновен и да получи ефективна присъда. Ще ви разочаровам – целта на антикорупционната комисия (КПК) и на прокуратурата, които действат по команда на Пеевски, не е такава. За тях Ибрямов е просто инструмент в политическата битка в ДПС – инструмент за демонстриране на надмощие и най-вече за натиск върху Доган. Както Мирослав Тодоров е пуснат от ареста, за да хванат Ибрямов, така вероятно в момента опитват да използват Ибрямов срещу Доган. КПК и прокуратурата знаят, че процесуалните и извънпроцесуалните им действия са незаконни. Че не може да ползваш разследващ инспектор за свидетел, само за да рецитира СРС-та, които също вероятно са незаконни. И знаят, че това ще означава, че обвинението ще пропадне в съда. Но това не ги интересува, защото ще могат да държат Ибрямов в ареста и ще използват това за политически цели. Не ги интересува дали ще има справедливост. И не е случайно, че и дежурният прокурор, и дежурният съдия, разгледал мярката за задържане, са познати от други дела с висок обществен интерес. Защото законът на практика дава сила на административните ръководители да определят кой кога какво гледа. И винаги дежурни се оказват „правилните“. Но съчувствие за Доган и ДПС няма как да има от страна на очакващото справедливост общество. Никой няма да отиде на протеста на ДПС, и Пеевски много добре знае това. Защото Доган и ДПС дълги години създаваха и използваха тази прогнилост на съдебната система. И сами създадоха Пеевски. И когато няма справедливост, която да произтича от закона, стигаме до „така

– Добър ден, ще гласувате ли? – А, не. Седяхте в скута не Пеевски и пихте мазни турски кафета. Няма да гласувам за вас! – Вярвате ли на Пеевски? – Не, разбира се! – Ами това за кафетата и скутовете той го каза, значи му вярвате? – Е, то се виждаше, че си говорите с тях – Да, за Конституцията. Вие знаехте ли, че ще правим промени в Конституцията? – Да, ама защо тях? – А с кого? С „Възраждане“ и „Има такъв народ“? То даже не стига математически – Ама изпрахте Борисов и Пеевски! – Ние не перем и не можем да перем. Само българските избиратели и съдебната система могат. – Ама седяхте с тях на една маса! – А обърнахте ли внимание кога Пеевски каза това за скутовете и кафетата? – Не, кога? – Когато излязохме с нашия меморандум за ротацията, в който пишеше, че няма гарантирано място за ДПС в съдебната власт – Ама вие променихте Конституцията с тях! – Да, те гласуваха нашите промени в Конституцията, за които говорим от години. И когато видяха, че това не им гарантира контрол в съдебната власт, започнаха да ни атакуват – Видяхме ви Конституцията, ГЕРБ и ДПС си назначиха служебен кабинет! – А последния служебен кабинет на Радев помните ли? „Хаос и разруха в енергетиката“, „6% дефицит“ и други глупости – Е, да.. – Но голямата промяна в Конституцията не е служебния кабинет, а главата „съдебна власт“. – Е, и какво като я променихте, съдебната власт пак си е тяхна! – Ами за да я променим и да не е тяхна, трябва те да нямат мнозинство. Помислете дали да гласувате – Ще помисля… – Приятен ден!

Преди две седмици споделих всички отговори, които с колегите от Да, България получихме на въпроси, свързани с Нотариуса и Осемте джуджета. Но също толкова интересни са исканията за информация, на които не получихме отговор, нито в срок, нито много отвъд сроковете, или получихме отказ. Комисията за противодействие на корупцията (КПК) отказа да предостави материали от разпитите на Нотариуса и другите лица от разследването на Антикорупционния фонд, въпреки, че според Сотир Цацаров такива има, и не е ясно дали има образувано досъдебно производство. КПК имаше два възможни отговора: „има образувано досъдебно производство и материалите са следствена тайна“ или „няма образувано, заповядайте материалите“. Те избраха трети подход: снишаване. КПК отказа да предостави информация и дали има СРС-та, които е прилагала, и които след това не са използвани в досъдебни производства (т.е. ползвани са за компромати и „държане“ на подслушваните лица). Отказа да отогвори и дали има преписки срещу административни ръководители в съдебната система. Не вярвам толкова да ги е затруднило преструктурирането, че да не могат да съберат тази информация трети месец. Софийска градска прокуратура над месец не ни предоставя протоколите от случайното разпределение на прокурор Йордан Петров, който все се пада по досъдебните производства, свързани с Нотариуса и Осемте джуджета (и като бонус – срещу Радостин Василев). МВР пък не ни казва как се е стигнало до задържането на Кристиан Христов точно преди да даде пресконференция в БТА – дали има разпореждане на прокурор, то с каква дата и час е, и дали задържането е било в хипотеза на неотложност (защото, може би помните, Христов щеше да изнесе интересна информация на пресконференция, което ГДБОП с ръководител Калин Стоянов осуети). МВР отказа и да признае, че Нотариуса е бил техен сътрудник, като наруши Закона за защита на класифицираната информация. Софийски градски съд не отговаря дали заместник-предстедателят е имал достъп до исканията за СРС

Чувам скептиците да казват „нищо позитивно не се случи в тези девет месеца за борбата с корупцията“. И макар това обективно да не е вярно твърдение, много промени не стигат до прайм-тайма, защото изглеждат малки. Премахването на едно изречение за всевластието на главния прокурор и превръщането на колегиите в отделни съвети с „лека“ промяна в квотите (в Конституцията) не звучи грандиозно за неекспертите. Механизма за разследване на главния прокурор – също. Обжалваемостта на отказите на прокуратурата да разследва – също. Повишената прозрачност в Закона за обществените поръчки (вероятно заради която в момента се разследва една варненска болница за незаконни инхауси) – също. И още: подобряването на закона за защита на подателите на сигнали (вкл. за корупция); разследващите функции на новата антикорупционна комисия; задължението за нова, прозрачна и централизирана система за случайно разпределение на дела; проекта за нов Закон за съдебната власт; електронизацията в много сектори, което ги прави по-проследими и отчетни. А и добрите промени много лесно се омаловажават. Разследването на главния прокурор е в ход, но тъй като няма повдигнато обвинение, е лесно да се каже, че „не работи“. За промените в Конституцията някой черноглед анализатор казва „ами ето, има проблеми със служебното правителство, значи цалата реформа е таква“. Отказът на ГЕРБ да попълним антикорупционната комисия се представя като дефицит на закона. Обаче именно малките промени в член едикойси на Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт, Закона за обществените поръчки, Закона за противодействие на корупцията и др. са тези, които носят съществената промяна. Заедно с други, косвено-антикорупционни мерки като включването на общинските проекти в Закона за бюджета, законовите промени за премахването на руската корупционна зависимост на енергетиката ни, дигитализацията и др. Обнародването в Държавен вестник не вкарва никого в затвора и не спира корупцията на другия ден. Но създава необходимите условия за това. И тук е асиметрията –

В последните три месеца зададохме с колеги от Да, България (Йорданова, Цонева, Мирчев) над 50 въпроса до институциите относно казусите „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“, които са фрапантни примери за зависимостите в съдебната власт. Публикувам пакет с всички тях, като институциите, които питахме, са: прокуратурата, антикорупционната комисия, МВР, бюрото за контрол на СРС, НАП, Агенция по вписванията, МРРБ, МП, ИВСС, СГС. Можете да свалите пакета с всички въпроси и отговори тук. Дали тези мрежи са имали връзка с политическо влияние – според мен да, но то няма как да се разкрие от документи; това влияние може да се реализира и чрез устни разпореждания и съзнателно бездействие. Отказите на някои институции да отговорят (или да отговорят по същество), както и състоянието на нормативната уредба, създаването и отбраняването на спец.съда според мен са индикации за такова. От отговорите мога да направя следните обобщения: Институциите са склонни да крият информация от парламента – от пълния отказ на антикорупционната комисия изобщо да отговаря (след един кратък не-отговор в началото), през старателното криене, в нарушение на закона, от страна на МВР на ролята на Нотариуса като секретен сътрудник, през куриозната интерпретация на прокуратурата на правилника на парламента, самоопределяйки исканията по него като искания по друг закон, през разширително тълкуване на следствената тайна, до уклончивите и половинчати отговори на някои въпроси. Разбира се, това не значи, че отказват всичко – все пак получихме доста отговори, вкл. по същество. Има голям проблем със СРС-тата (подслушвания, напр.) – оказа се, че веществени доказателствени средства на база на СРС не се унищожават. Никой няма данни за това колко СРС-та са използвани срещу лица извън досъдебни производства, срещу които след това няма повдигнати обвинения. Сигналите за злоупотреби текат от бюрото за контрол през МП до инспектората на ВСС, който отказва да ги проверява. Нотариуса е бил свидетел по дела и най-вероятно

Прочетох становището на Венецианската комисия за проекта за изменение на Конституцията. И смятам, че е като цяло положително. На практика комисията потвърждава собствените си препоръки от миналото по основните въпроси за съдебната реформа и изразява одобрение за това, че тези препоръки са залегнали в проекта. Има елементи, по които дава предложения за подобрения и настоява някои части да се преосмислят. Излага и критика за недостатъчните мотивии и обществени консултации. Горният абзац звучи скучно и нюансирано. Не става за заглавие. За сметка на това се появиха заглавия като „шамар за измененията в Конституцията“, „Венецианската комисия установи липса на мотиви“, „Венецианската комисия не подкрепя измененията“, „унищожителна критика“, „не пести критики“ и подобни. В становището на комисията обаче пише, че „Най-важната част от промените са измененията в глава IV (съдебна власт), като проектът на изменения прави няколко стъпки в правилната посока“, „съставът на ВСС е в съответствие с препоръките на Венецианската комисия“ и др. Венецианската комисия не гласува проекта на първо четене. Тя не трябва да реши с „да“ или „не“, а трябва да напише мотивирано становище по всяко едно от предложенията, и то по различните негови елементи (напр. одобрява посоката за повече отчетност на прокуратурата, но смята, че само 3-ма действащи прокурори в състава на прокурорския съвет е недостатъчно). И тя именно това прави – експертно и нюансирано. Има две критики, които някои използват, за да дискредитират целия проект. Едната е за кратките мотиви към законопроекта, а другата е за недостатъчното обществено обсъждане. По мотивите – формално са прави, че писмените мотиви са кратки. В парламентарната процедура, обаче, има т.нар. „становище на вносител“, в която Христо Иванов говори 20 минути, излагайки мотивите за предложените изменения в дълбочина. В този смисъл, писмените мотиви са недостатъчни, но се допълват от становището на вносителя. По хронологични причини, Венецианската комисия не ги е виждала, поради което

Ясно е, че мнозинството в Народното събрание не иска главния прокурор да може да бъде разследван от независим от него прокурор и съответно да му бъде повдигано обвинение. И ГЕРБ, ДПС и БСП опитват да прикрият това си нежелание зад процедури и неочаквани съюзи. Нека да разгледам хронологията на това нежелание. Не претендирам за пълнота на стъпките до предишния парламент. 1. През 2009 г. Европейският съд за правата на човек осъжда България по делото „Колеви срещу България“ заради недосегаемостта на главния прокурор. Прокурор Колев е бил убит, като има съмнения, че главният прокурор е намесен в убийството, но няма кой да го разследва заради кариерна и организационна зависимост. 2. Накрая на мандата на ГЕРБ, през 2021 г., месец преди разпускането на Народното събрание, е прието изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, с което се въвежда механизъм за разследване и повдигане на обвинение. Но този механизъм не е добре обмислен (дали съзнателно или не – не знам), и бива отменен от Конституционния съд по-късно през годината. 3. След обявяването на механизма за противоконституционен, от Демократична България говорим за ефективен механизъм за разследване на главния прокурор в две кампании поред. 4. Възраждане внасят проект за разследване на главния прокурор от шефа на следствието, което противоречи на изискването за независимост (за повече детайли – коментарът на бившия прокурор Янкулов) в началото на 47-мото Народно събрание. 5. Министерство на правосъдието, с министър Йорданова, разработва проект за механизъм за разследване на главния прокурор. Механизмът става условие в Плана за възстановяване и устойчивост, като за да бъде приет, трябва да е получил становище от Венецианската комисия. Нейното заседание е в началото на есента, поради което той не е внесен в 47-мото Народно събрание. Публикуван е за обсъждане на сайта на Министерство на правосъдието. Освен механизма за разследване, в законопроекта се предвижда и ред за обжалване на отказите на