По принцип не ходя на протести. Рядко съм намирал смислени идеи в протестите, а и не обичам да викам и да скачам. Не одобрявах и февруарските протести, и протестите за цените на горивата. Този протест е от друг тип. Той е съставен от активната част от населението, от хора с добър стандарт на живот, но и хора с позиция. С този протест гражданското общество иска да каже „осирате се, не правете това“. То не иска да каже „не живеем добре“, не иска и да каже „всички вън“, няма и дузина размити искания, кое от кое по-малоумни и неприложими. Иска просто да посочи неадекватността на едно решение. Така беше и с протестите срещу АКТА (предишният протест, на който съм бил). И както с АКТА, така и сега, постигнахме първоначалната цел – Делян Пеевски няма да е шеф на ДАНС. Засега остава отворен въпросът това назначение постановка ли беше, свръхнаглост ли беше, или просто политическа неадекватност. Но гражданското общество постигна поставената си цел. Само че стана нещо много повече. Средната класа се идентифицира и си припомни, че съществува. И след като това стана, премина „в офанзива“ и искания за оставка на правителството. То вече направи (или обяви готовност да направи) прекалено много глупости – експресното назначаване на Пеевски; предимно политически назначения в уж експертния кабинет; премахването на правилото за разпределение на парите на държавните фирми в няколко банки; назначаването на бивши агенти на ДС в посолствата ни; възобновяване строежа на Белене; премахване забраната за пушене на закрито (с прозиращ лобизъм). Средната класа реши, че правителството е изчерпало даденото му доверие и трябва да си ходи. Не защото за няколко седмици се е влошила икономическата обстановка, а защото с действията си кабинетът ни върна 20 години назад – с власт, която дори не си прави труда да изглежда логична. И тезата на „журналисти“
Continue reading