Posts tagged социализъм

Стига митове

26

Снощи попаднах на видео с участие на доц. Иво Христов в Шоуто на Слави. Иво Христов е „класен черногледец“ – общо взето посланието е „VSI4KI 6E OMREM!!11“ с по-добра стилистика. Но не черногледството му ме смущава, а фриволното боравене с „факти“ и полуистини. И тъжната констатация, че през 2015-та продължаваме да създаваме митове от телевизионния екран (и не само).

Миналата седмица написах, че ключов аспект на обществото е да бъде критично. Но признавам, това е трудно, когато си залят от псевдофакти. Какво имам предвид. Освен грешното твърдение, че евросредствата са под 1 млрд евро (само оперативната програма за образование е толкова), Иво Христов каза „(Преди 25 години) България имаше един от трите завода в света за дискови запаметяващи устройства – този в Стара Загора. Другият беше в силиконовата долина, а третият беше в Япония“.

Настрана това, че се казва „силициева долина“, това твърдение ми прозвуча странно. Прозвуча като поредната мантра на соц-носталгията. Реших да проверя.

ДЗУ наистина е сред първите масови производители на дискови устройства. Благодарение на проф.Иван Попов, който има нужната експертиза и желание. ДЗУ не прави свои „открития“, а използва разработеното от IBM и Memorex. Но да се върнем на твърдението. Дори през 70-те, когато ДЗУ заработва, на пазара в Америка освен IBM има и други производители – Memorex, CDC, Diablo Data Systems.

Но да оставим ранните години – твърдението на Иво Христов е, че преди 25 (27?) години, т.е. при падането на социализма, положението на пазара е било „ДЗУ, IBM и японците (най-вероятно Fujitsu)“. Тази статия дава друга картинка:

През 80-те пазарът се разраства и активни и печеливши стават много от компаниите, известни до днес (или до близкото минало) – Western Digital, Seagate, Fujutsu, Hitachi, HP, Maxtor и др. (За съжаление нямам данни за пазарния дял по години. Да, ДЗУ се разраства до най-печелившото българско предприятие, но световният пазар също се разраства. Капитал пък има анализ по темата).

Обаче…го казаха по телевизията – при социализма сме имали един от трите завода за твърди дискове в света. И ето още един мит, който ще се разхожда из кръчмите, заедно с митовете за „най-интелигентните“, за „първия компютър“ (без да омаловажавам големия принос на Джон Атанасов) и т.н.

Вместо да се фокусираме върху личности като тази на проф. Попов, който още през 34-та е основател на предприятие за битови електроуреди и научна апаратура – в тежките години използва качествата и уменията си, за да създаде технологичен бизнес, ние си измисляме факти за това колко сме били велики. Нямаме нужда от това. Не знам каква е мотивацията на създаващите тези митове, но резултатът е примирението, че „еми имали сме, ама ей на – всичко разсипаха“.

Имали сме – учени, предприемачи, умни хора. Имаме и сега. Но за да процъфтяват те тук, средата трябва да спре да ги залива с изкривена от митове носталгия.

Share Button

Клишета

11

Говорили ли сте си с таксиджия? Заслушвали ли сте се в разговор на съседната маса в квартално заведение или в купето във влака? Чели ли сте коментари във форуми или под статии в новинарски сайтове? Ако да, то със сигурност са ви известни някои клишета, свързани с политическия и обществения живот в България.

Много от тези клишета са всъщност констатации на трагичността на положението в „бедна майка България“. „Тука е така“, „разсипаха производството“, „Костов е виновен“, „политиците е*аха мамата на държавата“. С тези клишета хората се убеждават, че наистина положението е много зле и това изобщо не зависи от тях. Което е примамливо лесен вариант, само дето…“абе така е, ама и не е така“.

Затова реших да направя klisheta.com – опит да събера някои от най-използваните клишета на политическа и обществена тематика. Първоначално идеята беше да е леко забавно, заради ироничното използване на тези изрази, но после реших да добавя и кратко разяснение защо всъщност те не са съвсем верни. Реших, в контраст с негативизма в нацията ни, да включа положителни (на места може би дори наивни) елементи в обясненията.

Сайтът е отворен за нови предложения (линкът най-долу), както и за подобрения на съществуващите обяснения. Така че чувствайте се поканени да допринесете за подобряване на колекцията. При всяко отваряне на страницата се зарежда случайно избрано клише. Линк към пълната колекция има в долната част на страницата.

Каква е целта? Наясно съм, че използващите тези клишета без ирония или нямат интернет или няма да се съгласят. Така че няма цел. Просто така.

Share Button

Идея за паметника на съветската армия

6

Тези дни паметникът на съветската армия е променен – солдатите са боядисани и превърнати в супергерои:

(снимка: bbt.tv)

 

Със сигурност това е забавно и интересно. Но не мога да не се присъединя към мнението на министър Рашидов. Да, това е изкуство, и е актуално, и привлича интерес повече от стария сив паметник. Но съм съгласен, че не е редно всеки да може просто да отиде и да промени дадена културна забележителност както му харесва. Ами ако Александър Невски осъмне със огромно спагетено чудовище на фасадата? Или царят освободител от утре започне да язди пегас, вместо кон? Или ако боядисаме всяко от жълтите павета в различен цвят? Пак ще е интересно за някои и вандализъм и простащина за други.

Тъй като при тази ситуация имаме две противопоставящите се концепции – едната на съвременното изкуство, а другата – на традицията, ми хрумна следната идея: защо за някои културни забележителности няма „седмица на модерното“. И по ред, установен от общината да може група артисти да осъвременяват за определен период от време (една-две седмици) някой такъв обект, след което да го връщат към нормалното. И така всяка година. Аз бих обикалял всяка година обектите за да видя как са били променени. Туристите със сигурност биха го направили. И в същото време няма да има обвинения във вандализъм, скандали и други глупсоти.

Share Button

Е, как на 9-ти септември да не се изкажа за социализЪма?

8

Този монолог на Тодор Живков е много ценен. Той започва с идеологически разсъждения за социализЪма. А именно как той не е възможен в днешното недоразвито общество. Какво значи това всъщност? Значи, че социализмът може да работи само в общество, което вече е саморегулирало себе си. В едно полу-идеално общество. Проблемът е, че такова общество не съществува, няма и да съществува. Затова наричат комунизма и социализма утопии.

Обаче нашият социализъм не е една проста проверка „ако има перфектно общество, работи“. Има клауза „иначе“, в която той съсипва и разгражда обществото (ако то е под нужната утопична граница на развитие). Как го е разградил?

  • създал е „по-равни“ от другите хора не на база на умения и способности, а на база на случайни фактори (роднинство, партизанство).
  • наказвал е свободната мисъл, и съответно всяка мисъл. Всеки, който мисли иначе (и го показва), е наказван. Това води до общество, на което му е много по-безопасно да не мисли.
  • толерирал е нагаждачеството – няма значение колко можеш, или колко си честен, важно е колко си верен на партията.
  • управлявали са „кундурджиите“ (както е предрекъл Никола Гешев).
  • втълпил е у хората идеята, че нищо глобално не зависи от тях (а само от партията)
  • изградил е система, в която нищо не е работело както трябва, поради горнтие четири (и още много) причини. Съответно хората са намирали други начини за да решат ежедневните си проблеми. Тези други начини са връзки и подкупи („Човек без връзки е като дърво без корен“).

Всичко това продължава да е белег на нашето общество 20 години по-късно. Нещо, което е разграждано 45 години не може да се оправи за 20. Отчасти защото демокрацията и капитализма не са толкова добри системи, че да коригират бързо едно общество. Както е казал Чърчил – „Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали“ (преводът е малко буквален, но се разбира).

Всъщност, социализмът не е нужно да бъде тоталитарен. Но той е бил във целия източен блок, и това допълнително го е загрозило (той така и не е успял да стане „с човешко лице“). Съвременна Швеция е много социална държава, без да е тоталитарна. Твърди се, че там социализмът е успял. Само че тук идва въпросът – как така демокрация и социализъм съжителстват, те не са ли антиподи? Ами изглежда не са. Изглежда това, което си представяме като чуем социализъм е нещо изкривено. Представяме си това, което ни е тормозило 45 години (мен не ме е пряко, де, стената е паднала като съм бил на 2). (предложение: затова БСП да се преименува на „Българска Лява Партия“),

Положителните страни (не може да не кажем нещо и за тях) на режима у нас, които биват изтъквани – сигурност, спокойствие, ниска престъпност – общо взето все свързани със страха от наказание. Но страхът от наказание не е собственост на социализма и тоталитаризма. И този страх както е осигурил ниска престъпност, така е осигурил гореописаното разграждане на обществото.

Изписах много, ето и два извода

  • социализмът, като самостоятелна система, не може да просъществува, защото няма толкова напреднало общество.
  • българското изпълнение на социалистическата идеология е пагубно.

Жалко, ама е така – и сега вместо да псуваме и да се разбягваме, трябва да оправяме последиците от тази грешка.

Share Button
Go to Top