В парламента спира WiFi-ът. Депутатите свикват извънредно заседание, на което да се съгласят, че проблем има. Опозицията обяснява, че по тяхно време WiFi винаги е имало. Управляващите се оправдават, че има кофти рутери, купени с обществена поръчка от опозицията, когато е била на власт, и това в основата на проблема. Все пак депутатите приемат, че WiFi няма и това трябва да се реши. Председателят на комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения свиква работна група – участват заинтересовани депутати, експерти от академичната общност и от ИТ сектора. В рамките на месец работната група се събира три пъти, но дискусията рядко е по същество. Минава се през изграждането на мрежата на държавната администрация НАМДА и кой какво е направил за нейното функциониране, през милионите дадени за инфраструктура, през това как са идвали наскоро гости от САЩ и Израел и какво са казали за WiFi-а в хотелите си. Накрая работната група стига до заключение, че трябва да има устойчивост в комуникационната инфраструктура и това е национален приоритет. В доклад от една страница (защото по-дълъг би отнел година работа на работната група), се препоръчва приемане на законодателство по въпроса и създаване на държавен орган, който да е натоварен с политиката по изграждане и поддържане на комуникационна инфраструктура. „Група народни представители“ дават доклада на адвокатска кантора, където няколко стажанти за месец написват законопроект. Депутатите го внасят (както си е – без пълен член и с редица правни неточности). Официално е Закон за комуникационната инфраструктура, но всички го наричат Закон за WiFi-a. Но WiFi все още няма. Дебатът на първо четене не е по същество. Говори се за важността на компютрите. За това как не може в 21-ви век една институция да няма WiFi. Един по-технически запознат депутат взема думата и споменава, че е хубаво като тръгне WiFi-ът, да се ползва WPA3, защото WPA2 е
Continue reading