Етикет: пътепис

Преди няколко месеца един приятел каза „айде да ходим в Транснистрия“. Не се чудих твърде много – кога пак ще имам възможност да се организирам да отида в непризната от никой република. Това ще бъде нещо като пътепис за обиколката ни (четирима души) до Транснистрия (или Приднестровска молдовска република) и обратно, придружено със снимки. Пътят ни мина през Русе, Букурещ, Яш, Бълци, Кишинев, Тираспол, Бендери, Паркани и Одеса. Та на 29-ти август вечерта потеглихме… с влак. Към Русе. Защо? Защо не… в 3 без нещо бяхме на гарата в Русе, направихме една разходка и стигнахме до ресторант „Дива орхидея“ – известно денонощно заведение в Русе. Имахме време за една кола преди да дойде таксито, което поръчано от предния ден, което да ни закара до летището в Букурещ. От Букурещ взехме полета за Яш – по различни данни между 2-ри и 5-ти по големина град в Румъния. Летището в Яш е малко, като селска автогара, но пък има три терминала. Яш е приятен, има ботаническа градина, много църкви и интересни градски гледки. Бивша столица на Молдова е (1564-1862) и макар да е било отдавна, „столичното“ се усеща. Усеща се и соцът, разбира се. От Яш хванахме автобус към Бълци, вторият по големина град в Молдова (ако не броим Тираспол, който според приднестровците не е в Молдова). Автобусът мина по умопомрачителен път (за съжаление – главният). Дупки нямаше, явно е бил направен качествено. Но според мен това е било някъде през 80-те. Беше толкова нагънат и крив, че всеки камък в бъбреците би излязъл. Все пак бяха решили да го ремонтират, но тъй като много от местните не спазваха светофарите в еднопосочните участъци, ставаха задръствания и разминаване на камиони, автобуси и коли, каращи през тревата. Нашите пътища и нашите шофьори са си направо „първи свят“. В Бълци е мизерно, лъха на соц,

Continue reading

Наскоро разказвах някаква история и един приятел каза „защо не ги пишеш тези неща“. Отговорих, че ако напиша всичко, после няма да има какво да разказвам. Но след това все пак реших да опиша едно от пътуванията си из Европа с влак от преди 2 години. В Европа съществува Interrail – възможност да си купиш „всемогъщ“ влаков билет, който важи във всички държави за определен период. Тогава бях още в групата „до 26 години“, за която група този билет е доста по-евтин – за малко под 200 евро. можеш да обикаляш Европа 10 дни, в 5 от които да ползваш колкото и каквито влакове поискаш (без високоскоростните международни Eurostar и Thalys, и с допълнителна такса за резервация за TGV и някои други експерсни, но таксата често е само няколко евро) Целта на пътуването ми беше Манчестър, където щеше да се проведе международната олимпиада по лингвистика, в чието жури съм от няколко години. Но пътуването започна с полет до Дортмунд. Първия град, който посетих, беше Кобленц. Кобленц е тих и много приятен, с впечатляваща гледка от Deutsches Eck – мястото, където река Мозел се влива в Рейн. Моята снимка не е кой знае какво, но ето една от отсрещния бряг: Друго нещо, което запомних от Кобленц, беше фонтана със статуя на момченце, от чийто нос периодично пръскаше вода по струпалите се туристи. След това потеглих на юг към Хайделберг, с идеята да мина през Франкфурт за малко. Този ден на немските влакове не им вървеше – и трите, с които пътувах закъсняваха или се счупваха. Но все пак имах малко под час във Франкфурт, който използвах за да пия едно кафе с Боян Юруков и да обсъдим електронното управление, отворените данни и подобни теми. Хубавото на Interrail е, че можеш да обикаляш много градчета, в които иначе не би отишъл, защото

Continue reading

Днес трябваше да пътувам от Стара Загора до София, но тъй като бяхме компания от няколко човека, решихме да пътуваме с влак. Само половин час повече от автобуса, но пък човек може да се разтъпче, да поиграе карти, да отиде до тоалетна. По план пътуването трябваше да е с тръгване в 11ч и смяна на Тулово, откъдето да се прекачим на влака Бургас-София (през Пловдив не може, заради ремонти). На гарата в Стара Загора обаче ни казват, че пътническият влак Стара Загора-Тулово-(Горня Оряховица) ще чака влака Бургас-Стара Загора, който закъснява, поради което ще изпусне влака Бургас-София на Тулово. Чудесно. Отказваме се от влака и отиваме на автогарата. Само че автобусният транспорт не е много по-адекватен от железопътния, и съответно следващият автобус е след половин час, но за него няма билети (или по-скоро – не се знае има ли билети, като дойде, ще видим), а след него има чак в 14ч. Логистичните умения на хората в групата довеждат до решението да вземем маршрутка до Казанлък, която ще стигне точно навреме, за да хванем същия този влак Бургас-София (имаме мобилен интернет и знаем кой влак кога пристига). Но интересното започва след преминаването на чисто новите, но безкрайно криви и пълни с локви плочки пред гарата в дъждовния Казанлък. Там разбираме, че влак е дерайлирал по пътя (на входните стрелки на Стряма в 9:15) и бързият влак ще стигне само до Карлово, откъдето не се знае какво следва. Новината в dir.bg, където пише, че са осигурени автобуси е от 11ч, но нито на гарата в Стара Загора ни информират за това, нито в 12ч. на гарата в Казанлък знаят дали има осигурени автобуси или не. (Може би е случайно, че влак дерайлира в деня на връщането на спрените влакове). На гарата в Казанлък, разбира се, са налични стереотипните образи на гласовития мрънкач, който

Continue reading

Бях на много места в Европа. Ако опиша всичко в текст, никой няма да го прочете цялото, затова – съвсем накратко, в стихотворна форма. В последователност на посещаване на съответните градове, (т.е. 1-вите 3 града бяха Виена, Мелк и Залцбург) Във Виена е красиво – Дунав, сгради, катедрали. Много българи се реят в ежедневието сиво на виенските квартали със мечти да преуспеят кат’ общаци във локали. Но Виена си остава град заслужил свойта слава. И четвърти път да ида, пак ще има к’во да видя Спряхме в Мелк – градче приятно, с манастир и Дунав бял. Десет евро верояртно за музея би ги дал някой друг турист, а ние ‘акостирал’ ща открием българския кораб речен, и след час ще тръгнем вече, с Йо-Бе-Бето надалече. Залцбург грее с красота, Моцарт право е решил, че си струва тоя град, и във него се родил. Със обширните площади, със красивите си сгради, с чудна крепост нависоко, с кулинарни предложения, няма никъде две мнения, Залцбург грабва ти окото. Инсбрук вечерта е як, Алпите заспали, скрити, чакат да обгърнат пак малките тиролски къщи. Зъберите страховити, в облачен чаршаф увити, под небе, коет’ се мръщи, сутрин гледат те отвсякъде, и във утринната хлад, от чудесния ви град аз потеглям за нанякъде. В Куфщайн бързо се качих с асансьора панорамен да разгледам замък тих. С дъжд студен и вятър хладен, с хубава алпийска гледка, орган обеден се чуваше и макар и вече гладен, бързо слагам си отметка – спирането тук си струваше. Розенхайм е малък, спретнат, но дори и без величие, със големите площади дет’ под слънцето присветват, си е южен град приличен. В Мюнхен гарата е гадна, а и с доста забележки там метрото ще нападна, но и с раницата тежка даже, центърът е чуден грандиозен, впечатляващ, и да бях по-ранобуден щях там, както подобава да

Continue reading

По принцип в този блог няма пътеписи, и тази публикация няма за цел да бъде такъв, но някъде ми се ще да опиша какво правих три дни, да не забравя. Снимковият материал не е много богат, повече снимки правиха другите с фотоапарати, аз само с телефон, от време на време. Та – мои приятели организираха влакова разходка из Македония. Да, звучи най-малкото странно, но целта беше да се обиколи цялата влакова мрежа на Македония. За 3 дни. Започнахме с влак София-Ниш в четвъртък вечер (директна линия към Македония няма). Циркът започна още с качването – цялото купе, където ни бяха запазените места, беше пълно. „Разгонихме“ хората, но двама (една циганка и един сърбин) не искаха да стават. Ние бяхме 5 човека, та накрая се съгласиха те да се сменят за едното място. Няколко пъти казвахме на жената да отиде в другите вагони да провери, че сигурно има места, тя отговаряше с „нема, нема, проверила съм“. Преди Пирот подозренията ни се оказаха верни – контрабанда. В целия влак имаше контрабандисти на всякакви дребни неща – нашите бяха с пуловери или някакви дрехи. Докато бяхме на прозореца, сърбинът свали седалката и почна да вади неща от там. След малко мина жената с ключовата реплика „събра ли си багажа“. Кондукторите също май бяха в „играта“, защото не им заверяват билетите и така могат да пътуват с тях много пъти. На митничарите с такива дреболии сигурно не им се занимава. Беше леко тъжна картинка, как толкова много хора се занимават с пренасяне на две торби стока, печалбата от което сигурно им стига да си купят да ядат. Слязохме на Ниш в 2ч през нощта. На гарата, пред полицията, отворихме вестници, нарязахме домати и краставици и замазахме едни филии. Банкетна вечеря в абсурден контекст. Беше вкусно. После се разходихме из Ниш за час – доста

Continue reading