Етикет: протест

По принцип не ходя на протести. Рядко съм намирал смислени идеи в протестите, а и не обичам да викам и да скачам. Не одобрявах и февруарските протести, и протестите за цените на горивата. Този протест е от друг тип. Той е съставен от активната част от населението, от хора с добър стандарт на живот, но и хора с позиция. С този протест гражданското общество иска да каже „осирате се, не правете това“. То не иска да каже „не живеем добре“, не иска и да каже „всички вън“, няма и дузина размити искания, кое от кое по-малоумни и неприложими. Иска просто да посочи неадекватността на едно решение. Така беше и с протестите срещу АКТА (предишният протест, на който съм бил). И както с АКТА, така и сега, постигнахме първоначалната цел – Делян Пеевски няма да е шеф на ДАНС. Засега остава отворен въпросът това назначение постановка ли беше, свръхнаглост ли беше, или просто политическа неадекватност. Но гражданското общество постигна поставената си цел. Само че стана нещо много повече. Средната класа се идентифицира и си припомни, че съществува. И след като това стана, премина „в офанзива“ и искания за оставка на правителството. То вече направи (или обяви готовност да направи) прекалено много глупости – експресното назначаване на Пеевски; предимно политически назначения в уж експертния кабинет; премахването на правилото за разпределение на парите на държавните фирми в няколко банки; назначаването на бивши агенти на ДС в посолствата ни; възобновяване строежа на Белене; премахване забраната за пушене на закрито (с прозиращ лобизъм). Средната класа реши, че правителството е изчерпало даденото му доверие и трябва да си ходи. Не защото за няколко седмици се е влошила икономическата обстановка, а защото с действията си кабинетът ни върна 20 години назад – с власт, която дори не си прави труда да изглежда логична. И тезата на „журналисти“

Събитията от последните дни в България са интересни. И всеки има позиция. Моята позиция е много подобна на тази на Боян Юруков – хората нямат идея срещу какво протестират, а просто не искат да плащат толкова много. Обвиняват когото им попадне, без да знаят защо точно – напр. нямат информация какъв процент от тока, който плащат, отива в ЕРП-тата. Но искат да ги национализират. Нищо, че в същия момент обвиняват държавата колко е некадърна и корумпирана. И освен това най-вероятно не ползват енергоспестяващи крушки, не са си направили изолация и се отопляват на ток (вм. напр. да си направят локално парно). С други думи – масата просто иска да плаща малко, без да се замисли и да направи усилие, и това е достатъчно за да скандират „Бойко – педераст!“ и да чупят прозорци на парламента. Това, че хората искат промяна, без да знаят каква да бъде тя, е очевидно. Дори можем да кажем, че са глупави и пасивни, мрънкащи хора, и заради това обществото ни е толкова изостанало от западното. Но идва момент в разсъжденията на човек, в който тезата става „простолюдието са тъпи и не заслужават нищо“, и в който трябва да спрем с разглеждането на камбановидната крива и да си кажем, че сме просто едни елитарни юпита. Особено подходящ е моментът за това заключение, тъй като в момента съм в командировка в най-високия небостъргач в Лондон, сред хиляди юпита с костюми, които си мислят, че са много важни, само защото голяма компания ги е наела да се занимават с тъпотии. „Юпи“ сама по себе си не е лоша дума – тя значи „Young Urban Professional“ (млад градски професионалист), но от нея често произлиза един поглед „отвисоко“. И всеки (аз включително) е склонен да се поддаде на такива елитарни мисли. А защо да се опитаме да изтикаме тези мисли?

В Европа (Унгария, Гърция, Испания) протестират срещу бюджети съкращения. Това значи замразяване на заплати, свиване на оперативни разходи. Ако погледнем от една строго-капиталистическа гледна точка, то ако хората не са доволни от един работодател, са свободни да напуснат и да намерят друг. От друга страна всяко предприятие регулира разходите си на база на приходите, и е в реда на нещата да замрази заплати напр. По тази капиталистическа логика протести срещу предприятия не трябва да има. Само че държавата е особен случай. Тя е възприемана като „предприятие“, което е длъжно да помага на всички. Защото взема от всички. Включително с това, че е длъжна да осигурява работа на хората. Това е един по-социалистически поглед върху нещата, но той непременно излиза на преден план, когато се случват съкращения. Прави ли са хората да протестират? „Не“, ще ви кажат експертите от световната банка. „Да“ ще ви кажат профсъюзите. Очевидно двете доктрини все още се борят. Според мен не са прави, ако гледаме нещата в дългосрочен план. И са прави, ако ги гледаме в краткосрочен. А можем ли да ги гледаме в дългосрочен, ако краткосрочно хората са недоволни? Това трябва да се опитват да балансират правителствата. Защо не са прави в дългосрочен план? Защото прекалено много човешка намеса във функционирането на структура от мащабите на една държава затруднява това функциониране. С една дума – бюрокрация. 20 човека стоящи зад бюра и изискващи различни документи и печати за извършването на нещо елементарно. Контрапунктът на тази позната на всеки ситуация е електронното управление и автоматизацията на процедурите. Но електронното управление означава съкращаване на излишните позиции, което означава оставяне на хора без работа. Но също така означава намаляване на корупцията и увеличаване на ефективността на държавните органи. Т.е. протестите, които днес се случват заради свиване на разходи, поради икономическата криза, в близко бъдеще ще бъдат насочени срещу

Тези дни паметникът на съветската армия е променен – солдатите са боядисани и превърнати в супергерои: (снимка: bbt.tv)   Със сигурност това е забавно и интересно. Но не мога да не се присъединя към мнението на министър Рашидов. Да, това е изкуство, и е актуално, и привлича интерес повече от стария сив паметник. Но съм съгласен, че не е редно всеки да може просто да отиде и да промени дадена културна забележителност както му харесва. Ами ако Александър Невски осъмне със огромно спагетено чудовище на фасадата? Или царят освободител от утре започне да язди пегас, вместо кон? Или ако боядисаме всяко от жълтите павета в различен цвят? Пак ще е интересно за някои и вандализъм и простащина за други. Тъй като при тази ситуация имаме две противопоставящите се концепции – едната на съвременното изкуство, а другата – на традицията, ми хрумна следната идея: защо за някои културни забележителности няма „седмица на модерното“. И по ред, установен от общината да може група артисти да осъвременяват за определен период от време (една-две седмици) някой такъв обект, след което да го връщат към нормалното. И така всяка година. Аз бих обикалял всяка година обектите за да видя как са били променени. Туристите със сигурност биха го направили. И в същото време няма да има обвинения във вандализъм, скандали и други глупсоти.

Вчера усетих протеста срещу високите цени на горивата, след като 10 минути чаках до Пловдив, на път за София (имаше протест), след което обърнах и минах по друг път. Това упражнение отне към 80 километра и съответните за това 15-тина лева за бензин. В джоба на Лукойл, които доставят най-голям процент от горивата в България (citation needed). Но срещу какво протестираха вчера?   (1) Лукойл злоупотребява с монополно положение като изкуствено вдига цените на горивата, възползвайки се от международната ситуация и пазар на петрола. Твърденията са, че в България горивата струват по-скъпо (след като извадим акциз и ДДС) отколкото в Германия и Великобритания. Съпоставка на цените на петрола на международните пазари с тази на горивата в България през годините показва, че в момента те са завишени. Т.е. Лукойл си слага по-голяма печалба отколкото западните компании и това е на гърба на българите, които са доста по-бедни от германците и англичаните. Цената на горивата се отразява на всички други стоки от първа необходимост. Така българинът обеднява още повече – може да си купи по-малко неща. Цените растат, а заплатата му остава същата. Държавата трябва да се намеси и да намали цените на горивата.   (2) Всъщност, не знам колко от протестиращите могат да формулират протеста си с 1-вото изречение от горния абзац. Но със сигурност много могат да го формулират с последното изречение. Наистина ли Лукойл е монополист? Ами всъщност не – около 250 фирми имат лиценз за внос на горива. А половината от горивата в България са внос. Обаче и те държат високи цени. Картелче? Или може би горивата наистина са скъпи? И може би оборотът, който петролните компании реализират в Англия и Германия им позволява да поддържат малко по-ниски цени. Или по-новата им техника? Златев веднъж каза – аз и Х, и 10Х бензин да продам, поддръжката на съоръженията