Етикет: протест

Вчера беше дълъг ден. Ето „накратко“ протестно-политическите събития. (Снимки – много, ето някои) В 11:05 бях пред ректората на СУ за обявения от ранобудни студентите протест – „Поход на справедливостта“. Имаше доста хора и продължаваха да се събират. Имаше микрофон и преподаватели и студенти изнесоха кратки речи. Някои бяха много силни и умни (като например тази на доц. Кристиан Таков), някои бяха малко по-патетични, отколкото ми харесва, но при всички положения беше много добре. След това тръгнахме към Министерски съвет, за да връчим оставката на Орешарски, предполагайки, че той не знае как сам да си я напише, та да го улесним. Ние тръгнахме почти последни, но в един момент се обърнахме, и докъдето можехме да видим беше пълно с хора и напред, и назад (а аз съм висок!). Хиляди хора. Колко точно – не мога да кажа, но 3-4 хиляди поне. Минахме покрай сцената на Бареков за следобедния му „концерт“. На президентството Бареков е разположил шатри, та имаше доста полиция, която не позволяваше да се ходи натам. Някои полицаи трябва да бъдат научени как да се държат – качих се на тротоара, за да снимам по-отвисоко, и един полицай ме бутна и ми се скара „къде се буташ ти, бе“… После шествието тръгна по Дондуков, и после нагоре по Раковски. По неизвестни причини на Оборище и Раковски имаше спрял автобус на Бареков. Студентите направиха верига с ръце, така че да не позволяват на протестиращи да ходят до автобуса. Все пак немалко хора минаха. Един се опита да дръпне чистачката на автобуса, а друг блъскаше по него. Добрата Фея отиде да ги поуспокои, и автобусът даде заден и си тръгна. Какво точно чакаше там, и защо полицията не реагира по никакъв начин на опитите на няколко човека да се конфронтират с „автобуса“, не знам. Наоколо имаше полицаи, които просто гледаха. Изглеждаше

Сега ще сваля „розовите“ си протестни очила. Ще вляза в ролята, в която съм бил при разни други протести – например тези за цените на горивата, или за цените на тока. Знам как се критикуват и омаловажават чужди действия. Антиправителствените протести вече са в бутикова форма. Да, все още се събират немалко хора, но го правим едва ли не по инерция. Масовостта си тръгна с летните почивки и есенните дъждове и студове. Някои партии наистина извличат дивиденти от протестите – опозицията и извънпарламентарните партии. Тези дивиденти са логични, предвид факта, че те също са против властта. Всеки, който е против властта в държава, в която властта по дефиниция е лоша, привлича симпатии. Но и реформаторският блок, и ГЕРБ имаха полза от масовите протести. Действията са неефективни. След като 5 месеца правителството не е паднало, значи нищо не правим. Дразним от време на време разни властимащи дебили, притесняваме ги, но явно притесненията не са достатъчни. Действията пречат на други граждани и ги настройват срещу нас. Блокирането на движението в центъра на София, особено това на ректората на на Орлов мост води до хаос в трафика. Затварянето на ректората на СУ може би нарушава правата на някои студенти, които наистина искат да учат. Да, те не са онези бръснатите, четящи партийно-написани декларации и блъскащи по входната врата, но сигурно има и такива. Резултатът, към който се стремим няма да е панацея. Оставка+избори няма да реши нищо, наистина. Нов морал няма да дойде изведнъж, нови политици няма откъде да дойдат, а и да дойдат няма кой да ги избере. Ще бъде разместен балансът на силите малко по-рано, отколкото обикновено – т.е. на 4 години. И за какво протестирам, тогава, питате? След като знам, че ефект почти няма да има, че си губя времето, че настройвам други граждани срещу мен, че съм използван без

Във връзка с решението на горския съд съм длъжен, като жител на гора – членка на горския съюз, да заявя отговорно и с доблест, че името ми е подложено необосновано на публичен линч, а личността ми се сатанизира по сценарий на заемащи позиции във високите равнища на властта в гората и извън нея. Възмущавам се, че правото ми да бъда добър герой в приказките – основно право на всеки горски обитател, бе подложено на съмнение и се превърна в бумеранг, за рикошета на който аз плащам неясна и непосилна цена. Въпросът „Кой издуха къщите на трите прасенца?“ отдавна няма смисъл. Защото отговорът бе даден многократно – вятърът. Стандартно природно явление. Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволиха да бъда добър или поне неутрален герой в приказките. Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос. Това е „здравият“ съюз между корумпираните разказвачи на приказки, издателите и разпространителите на книги на черно, които, вместо да се борят срещу неравенството в гората и срещу съмнителни лица като лисицата и мечката, се почувстваха застрашени от моята личност – съвестен жител на гората. И вендетата с мен започна. Логиката ми е необорима и проверима. Първо. Ловецът, без каквото и да е колебание за авторитета на гилдията, която представя, и с афекта на притиснат неизвестно до каква стена инициира моето залавяне с присъщия си цинизъм. В какво бях обвинен? Изяждането на Червената Шапчица и баба ѝ е подхвърлена версия, с която да се манипулира общественото мнение, и която никой съд не е доказал. Второ. Аз не съм изял нито прасенцата, нито козлетата. Защо олигархичните кръгове на разказвачите на приказки сатанизират името ми? Няма нито един факт срещу мен. Дали пък овчарите не се опитват да прикрият своите измами и да ги оправдаят с

След почти 100 дни протести, въпросът „Кой предложи Пеевски?“ още няма отговор. Не иска да ни го даде премиерът, не искат да го дадат и представители на мнозинството. Отбягват отговора по всевъзможни начини – никого не интересувало, нямало значение, не било конструктивен въпрос, не било важно. Важно е. Всъщност най-важното. Защото и до сега не знаем кой всъщност управлява. А ние искаме прозрачност. Отказът да се каже кой и защо е предложил Пеевски е отказ от прозрачност. Ако днес се съгласим, че въпросът кой и защо е предложил Пеевски не е важен, утре няма да е важно кой е предложил да се строи АЕЦ Белене или Бургас-Александруполис, няма да е важно и кой е предложил да се оставят държавните пари концентрирани в една банка. Няма да е важно и кой е спрял реформите. Медиите на Пеевски осигуряват медиен комфорт на управляващите, а Пеевски е „от кръга Корпоративна Търговска Банка“ (това Станишев го призна). Въпросните медии най-вероятно са финансирани от КТБ, в която пък са концентрирани държавните пари. Връзките на КТБ с руски капитали също са факт (ВТБ Капитал има 10% в КТБ), а вече в кръга на спекулациите е предположението, че от поста си в ДАНС, който Пеевски все пак заемаше няколко дни, е изпратил цялата класифицирана информация в Русия. Не, няма проблем да има руски инвестиции в България. Няма проблем и една банка да финансира вестници и телевизии, няма проблем дадени медии да имат политически пристрастия. Проблемът е, когато държавата участва тайно в тези връзки. Защо е проблем? Защото няма как да бъде гарантирано, че това участие е в интерес на гражданите. Всъщност, прикриването на това участие значи, че то не е в интерес на гражданите. Също така няма проблем държавата да се вслушва в бизнес-интереси – все пак регулациите трябва да помагат на бизнеса. Но ролята на държавата

Изтърквам се вече, като казвам, че обществото ни само е виновно за проблемите, а политиците и чиновниците са просто огледало на обществото. Тук не става въпрос за леви и десни идеологии. Не става въпрос и за конспирации. Става въпрос за няколко мантри, които са основи на битието на българина и представата му за нормалност. „Ако не съм аз, ще е някой друг“. Когато предложат на някого да участва в някаква не дотам законна и не съвсем морална „схема“, той често има възможност да откаже. Но си казва „ако не съм, ще е някой друг“. И притиснат от нерозовото си финансово положение или пък от нездравите си амбиции, участва. „Всички го правят“. Това служи за универсално подсъзнателно оправдание. И въпреки, че поне мен и родителите и учителите ми са ме учили, че това е напълно невалидно оправдание, изглежда е масово. Всички си хвърлят боклуците по улицата. Всички паркират на тротоара. Всички подкупват пътните полицаи. „Всеки се спасява поединично“. Липсата на алтруизъм има негативен ефект върху всеки. Има изследване, в което се наблюдава корелацията между алтруизма на една нация и нейното благосъстояние – развитите нации са осъзнали нуждата от една базова степен на солидарност, от която всички да печелят. Но тук малко хора обръщат внимание на влиянието на действията си върху другите. Ремонт в 7 сутринта в събота? Заставане в грешна лента и засичане на други автомобили? Човекът си печели време и си върши на гърба на другите. Всички тези неща са „нормални“. Хората не виждат проблем. Особено, когато не ги засяга съвсем пряко. „Тука е така“. Нормално е, когато има колони от коли, десетки шофьори да карат в насрещното или в аварийната, за да минат по-бързо. Нормално е никой да няма против гратисчии в градския транспорт. Нормално е укриваш данъци (защото така или иначе „те“ ги крадат). Нормално е да не

Във филма на Никита Михалков „Сибирският бръснар“, синът на Джейн е млад войник в американската армия. Сержантът го кара да се отрече от уважението си към Моцарт, но младият войник не приема заповедта. За наказание сержантът го кара да тича по цял ден и да носи противогаз през цялото време, дори в леглото. В крайна сметка сержантът се трогва от упорството на момчето и извиква с всичка сила „Моцарт е най-великият композитор на света“. В гръцката митология Сизиф е абсурден герой, който с големи усилия бута камък нагоре по един хълм, но всеки път, когато стигне върха, камъкът пада долу, и Сизиф трябва отново и отново да го бута нагоре. Албер Камю разглежда това като абсурда на човешкото съществуване – безцелно повторение на едно и също ежедневие, като трагичните моменти са само тези, в които героят всъщност осъзнае реалността на безцелността си. Над 2 месеца продължава протестът срещу абсурдния кабинет на БСП, ДПС и де-факто Атака, с всичките му скандални назначения и непрозрачни действия. Като младия войник, ние повече от 60 дни не тичаме, а ходим, и не с противогази, а със свирки, по софийските улици, нежелаещи да признаем, че правителството е наред. Колкото и обиди да сипят срещу нас неговите „агенти“, колкото и „орки“ да пращат. Над 2 месеца протестираме срещу поредните глупости на кабинета, и дори когато постигнем някакъв успех, както със свалянето на Пеевски, камъкът пада от върха и започваме отначало, с някоя друга мутра или агент на ДС назначен някъде. Вече 20 години опитите на българското общество да се събуди са сизифови мъки – всеки път, когато качим камъка догоре и някое безочливо правителство падне от власт, камъкът пада, и всичко започва отначало. Осъзнавайки трагичността на това ни битие, ние все пак бутаме камъка с километри, с противонагъл (нещо като противогаз, но срещу наглост), лягаме си

„Протестиращите не знаят какво искат“ е тезата, която много хора се опитват да лансират – от червени корифеи като Първанов, през пристрастни или заблудени журналисти, до таксиджии и бг-мами. А какво искат протестиращите е напълно очевидно – оставка. И избори след това. Това не било достатъчно, трябвало да кажат какво искат след изборите. И това казваме – след изборите вече ще има поставена граница на търпимост към политическата наглост, и ако тя бъде прекрачена, обществото ще реагира. Защото иска политически морал (колкото и това да звучи като оксиморон). И това не било достатъчно, трябвало повече конкретика. Ами не, не трябва. Не можем да предскажем какво ще стане след изборите, питайте някоя врачка или червен шаман. Но със сигурност няма да стане същото. Атака вече загуби много електорат, появи се ново обединение вдясно, до изборите ГЕРБ може да се разцепи, БСП да смени лидера си и какво ли още не. Важното е, че конфигурацията ще бъде различна. И че изборите са демократичният начин за изход от политическа криза. Тъй като протестиращите не знаели какво искат, отказвали диалог с властта. Когато искането е „оставка и избори“, и когато продължават назначенията на мутри, следствени, съпрузи, сестри и какво ли още не, очевидно управляващите не чуват какво им казваме вече месец. Освен това протестиращите нямат говорители, нямат представители. Това не са стачки, а граждански протести, а едно гражданско общество е децентрализирано. А какво протестиращите не искат? Всеки протестиращ има свое виждане за нещата, с което поне половината от останалите не са съгласни. Но най-нереалистичните се използват за омаловажаване на протеста. Не искат промяна в конституцията (какво ѝ е на тази). Не искат напълно нов изборен кодекс (който ще отнеме месеци). Не искат мажоритарна система (мажоритарният експеримент на предходните избори показа, че всъщност изборът пак е партиен). Не искат граждански комитети. Не искат и граждански

Покрай инициативата да изпращаме своето мнение на министерски съвет и на парламента, днес изпратих следното писмо на премиера – г-н Орешарски: Уважаеми господин премиер, Бих искал да Ви помоля да подадете своята оставка по следните причини: извършихте редица скандални назначения на хора с тъмно минало и липса на експертни качества (Делян Пеевски, Иван Иванов и др.) връщате бивши агенти на държавна сигурност в държавния апарат случват се откровени нелепости, като назначаване на човек, който не е съгласен с това хора от Брюксел се налага да опровергават твърдения на министри кабинетът е подкрепен от анти-европейска партия предприемате лобистки мерки, облужващи определени хора и фирми защитавате Хизбула и съответно руски оръжейни интереси представители на управляващото мнозинство показват обидно отношение към протестиращите – всевъзможните обиди и квалификации, които отправихте към нас през изминалите дни предприемате популистки мерки, които няма да имат реален ефект, а според експерти дори негативен (цената на тока, младежката безработица, швейцарското правило) за 1 месец бюджетът е преминал от излишък на „1-2 милиарда дефицит“ (Вие бяхте финансов министър, какво значи 1-2 милиарда?) В следствие на това, че само за 1 месец вашият кабинет успя да направи толкова много скандални неща, които са такива не само за нашето общество, но и за европейските ни партноьри, аз, като български гражданин, който плаща заплатата на Вас и Вашите министри, Ви искам оставката. Божидар Божанов

Според управляващите и приближените им медии първо нямаше протести. После бяха малобройни. После протестиращите бяха докарани от Монтана. После им беше платено да протестират. После бяха агресивни. После се оказаха интернет-лумпени. Сити и надменни. Но пиещи бира и седящи по тротоарите. После защитаваха енергийни лобита. Стана ясно и че получават над 4500 лв. заплата. Но им плащат по 140 лв. да протестират. Но са реститути и рентиери. И все пак са малобройни. Аз съм 17-ти ден на протестите (с 3 пропуска), 17-ти ден са там и много мои приятели и познати. В реалността 17-ти ден хората на протестите не са променени. И искат да покажат нетърпимостта си към политическата арогантност и дебелоочие (също и дебелокоремие). В същото време разни сульовци продължават да извършват глупост след глупост. Списък няма да давам, че е дълъг и ще стане скучно. Ще ги обобщя като: масови назначения на хора с тъмно/съмнително минало, които изобщо не са експерти в областта, в която ги назначават; лобистки решения, закони и закани (пушене – Булгартабак, хазарт – Еврофутбол; разпределение на пари в банки – КТБ); антидемократични намеци към медиите и обществото. Пак в същото време в Европа започват да гледат много строго на прикриваната подкрепа за кабинета на анти-европейска партия, на липсата на адекватни назначения. Инвестициите в момента са спрели, агенциите дават негативни оценки на инвеститорите, а дори се е заговорило (надявам се да е било спекулация) за замразяване на членството ни в ЕС. Но много хора – от политици до таксиджии – повтарят мантрата, че трябва да се даде време на правителството да реализира важни мерки. Днес реших да разгледам тези мерки подробно (един вид да дам шанс и аз на кабинета). Свалянето на цената на тока с 5% ще доведе (според експерт) до 25% поскъпване през зимата. Намаляването на младежката безработица става чрез закон, в който

След като написах „Средната класа се намери“ много коментари и статии или не се съгласиха с мен, или директно ме нападнаха. Защото зад „средна класа“ откриха класова борба, зад особеното ми мнение за февруарските протести откриха елитарност и снобарщина, зад идеализирането на интелигентните и симпатични протестиращи откриха наивност и глупост. Поради широко-разпространяваното мнение, че тези протести са по-интелигентни, се появиха и предупреждение за самозабравяне на това интелектуално малцинство. Но и по-лошо – обвинения в разграничаване и отхвърляне на мнозинството българи, които получават малко пари, които живеят в малките градове, и които не ползват активно интернет. Може би се появи едно разделение на „ние“ и „вие“, където „вие“ включваше хората от февруари. „Вие“ понякога беше генерализирано като хора, които не работят, не плащат сметки, нямат активна позиция. И това поздразни тези хора. Обективно погледнато, такова разделение наистина има. Дали то е класово, социално, икономическо, идеологическо, културно – няма да навлизаме в подробности, но то очевидно съществува. Наистина мнозинството на протеста сега са интелигентни, млади, работещи интелектуален труд, използващи интернет, забавляващи се на остроумни шеги и мемета. И наистина те са тези, които не само могат, а и трябва да помогнат на нацията да се самоизтегли за косата. И нека си го кажем направо – мнозинството от нацията чака кебапчета, не помни повече от 4 години, изхвърля си боклуците по земята, паркира по тротоарите, подкупва полицаи, прецаква съгражданите си, мрази различните, качва се по масите, гледа турски сериали, не се къпе, не приема чуждо мнение. Но в главите на тези „ние“, самопровъзгласените интелигенти, това разделение не е и не трябва да бъде негативно. Това, че манталитетът на нацията не е европейски не значи отхвърляне. Представителите на всички прослойки са еднакво добре дошли на протестите; и неправилно паркиралите имат право да живеят по-добре и да не бъдат използвани и заблуждавани заради икономически интереси