Posts tagged политика

Самоувереността на интелектуалните елити

11

Тръмп спечели. Имаме Брекзит. За малко Хофер. Скоро Льо Пен и Вилдерс. И още много други случаи, в които демокрацията може би изглежда провалила се – благодарение на нея популисти получават гласове от немислещи и ядосани хора, които нито имат идея какво се случва, нито поглед напред. Или поне това си повтарят като утешение интелектуалните елити.

Без да се причислявам към някакъв „интелектуален елит“, най-малкото защото това не е ясно дефинирана група, все пак съм от хората, които могат да дадат много аргументи против крайния национализъм, против Брекзит, против Тръмп и против много от нещата, които все повече хора първосигнално харесват. А други крайности като тази например – „време е елитите да се изправят срещу невежите маси“, звучат нездраво привлекателни.

Само че какво от това? Какво като елитът каже „ние знаем кое е по-добре“ и „ние можем да направим нещата по-добре“. Истината е, че не знае – учи се, наблюдавайки и изучавайки средата и се опитва да взема информирани решения. И това всъщност води до „проблема с експертите“ (макар да няма знак за равенство между „интелектуален елит“ и „експерти“) – че тези, които не са сигурни в нещо, не ги дават по телевизията, а именно те са истинските експерти – хората, които знаят какво правят и го правят „тихо, в ъгъла“ и знаят, че абсолютна истина няма и че няма как да си 100% убеден в нещо.

И така стигаме до това, че експертите (или да ги наречем „разбирачите“, защото те невинаги са експерти), със споровете си по отдалечени от реалния живот теми, в които освен това не са много добри, оставят вакуум – оставят твърде много хора с невъзможност да правят информиран избор, но не изглежда да осъзнават това. Оставят вакуум, за хора като Тръмп, които знаят, че фактите нямат значение.

Мога да цитирам стотици данни и изследвания как светът става все по-добро и по-безопасно място за живеене. Но „възприятието е реалността“, а възприятието на тези, които нямат желание, време и аналитични умения да вникнат във всички тези данни, притиснати от ежедневните си проблеми, е именно, че нещата отиват към по-зле и само някое радикално решение ще ги подобри.

И не бих използвал думата „провал“, но със сигурност управлението на тези елити до момента оставя много какво да се желае. Само поглед върху историята на близкия изток за последните 40 години ни дава представата, че никой не е имал ясна идея какво прави там (освен може би тези с интерес към петрола) и как влияем на „чупливите“ отношения там като подкрепя един или друг диктатор, една или друга групировка. След като резултатите от това буквално започват да ни избухват в лицето, обяснението, че терористичните атентати са по-малко в сравнение с миналото, и че атентаторите не са бежанци…не работи.

„Елитите“ пишат задълбочени анализи и статии за проблемите на престъпността, имиграцията и икономиката, а стереотипният американец от средните щати е напълно задоволен от предложението да се построи стена, която да реши магически трите проблема. И няма анализ на света, който да го накара да се разубеди. Защото или няма да го прочете, или ще го зачеркне, защото е „либерални врели-некипели“.

Напълно съзнателно обрисувам картина на разделение – на елити от едната страна и на маси от другата; на интелигентни, рационални хора от едната страна и на мнозинство от импулсивни, недоволни от другата. Защото и това неравенство расте. Можем да наречем масите всякак, но това няма да ги промени. И колкото и да се затваряме в интелектуален балон, скоро ще трябва да излезем от него. И да видим популистите, които жънат плодовете на това неравенство.

Неравенството расте, разбира се по-често в полза на част от тези елити, и всякакви задълбочени икономически и философски спорове за намесата на държавата в разпределението на ресурсите стават маловажни за този, който с минимална заплата гледа по телевизията как милионери му обясняват, че всъщност проблемите, които той вижда, не са проблеми.

Може би това звучи почти като клишето „хората нямат какво да ядат, той ми говори за ценности“. Но очевидно има нещо сбъркано, и то не е, че „хората стават все по-тъпи“. Защото има анализи, които казват, че това не е вярно. А „образованието“ е универсалната рецепта, която обаче почти никой не е успял да приложи.

Може би елитите трябва да спрат да са доволни, че са елити. Да, може да си умен, но това само по себе си не ти дава право на нищо. Това, да си високо образован, на висока позиция, с добро финансово състояние не дава повече права, а единствено повече задължения. И може би е добре да го осъзнаем преди да се впуснем в анализи на това колко са прости масите. Защото тази самоувереност не води само до „загуба на власт“, а и до повече омраза, несигурност и разделение. А тоя филм вече сме го гледали и няма хепи-енд.

Share Button

Реформатори или…?

6

Да поговорим за Реформаторския Блок сериозно. И ще помоля да не спирате да четете по средата, защото сте решили, че съм „поредният, плюещ блока“.

Да започнем от листите. Син на хасковския „поливалентен“ кмет. Ключови думи: цигански гласове, корупция, собствена асфалтова база, която печели поръчките в общината. В Монтана – осъден (условно) за причиняване на смъртоносна катастрофа. И то кандидат от партия, която се включи към блока в последния момент. Още спорни кандидати – Репуц (Кюстендил), Станислав Благов (Търново). И дори нямаше опит изборът на тези кандидати да бъде защитен (освен едно „листата ни е хубава“).

Това, което лидерите на блока се опитват да затвърдят като идея е, че блокът се бори за доверие, а не за гласове. Което е чудесно, но може би е в конфликт с определението „бутикова партия“. Поне така изглежда, защото с много от действията си със сигурност не печелят доверие (напр. спорните кандидати).

Но да минем към посланията. „Дясно реформаторско мнозинство“ беше много добър евфемизъм за „коалиция с ГЕРБ“. И то коалиция, която може да стане „като хората“ – с коалиционен договор и поставени за цел реформи. Само от много анти-Бойко реторика да не пропадне. „Революция в етническия модел“ – как, като слагате етнически турци в смесените райони? Революционно… Ново поколение политици? Има и такива, да. В БСП също, в този ред на мисли. Това, да си ново поколение не е качествена характеристика. А пък ДПС атакували блока. Това минава за пред избирателите на Бареков, но уж тези на блока трябва да са по-образовани, по-критично мислещи. Тази критика тук я пиша без ДПС да ми виси на главата. Е, посланията на декларацията на блока бяха добри (като изключим граматически обърканото последно изречение), но те са само част от картината.

А структурата? Непрекъснато някой от блока казва, че „блокът е единен“. Напомня ми на „атомното Куку“ – няма повод за паника. Толкова са единни, че има оставки, противоречиви сигнали и вътрешни интриги, изтичащи публично неразбирателства. Едните не харесват Кунева, едикойси не харесва едикойси. Малко като детска градина, с която децата си играят на политика. С „невидимата ръка на Костов“ поне няма да плаша.

Всичко дотук има връзка и с адекватността на публичното представяне. Нямат публично-достъпна програма. Доскоро нямаха и сайт. В туитър представянето им беше меко казано неадекватно. Междувременно „феновете“ на блока са готови на свещена война срещу всеки, дръзнал да се изкаже по-остро спрямо някое действие на блока или политици от него. И така със сигурност не помагат на имиджа на демократично формирование.

Сигурно съм пропуснал поне още толкова основателни критики. И макар те да са подбрани нарочно, а около тях да има и добри неща, те се набиват на очи и рушат доверието. Особено у хората, които не следят политическия живот под лупа. А в комуникацията си с публиката блокът не опитва да бъде логичен. Вместо това опитва, с известен патос, да се етикетира като единствена алтернатива, единствен шанс за България дори. Някои твърди симпатизанти може би биха казали „ГЕРБ са по-зле, избирайте си Бойко“, „БСП ли искате“, „вземете си Пеевски, тогава“. Но това, че не си Пеевски, не те прави спасител.

Факт е, че „десният избирател“ е нездравословно претенциозен. А пък да мрънкаме и да даваме акъл е национална черта. „Аз се отричам от вас, защото [някаква дребна и незначителна причина]“. Десният избирател, интелектуалец, е най-чист и пресвят, и много по-добре знае как стават нещата. И ако някой кривне от разбиранията му, той се фръцва. Един неподходящ кандидат в избирателен район на другия край на България може да го откаже да гласува. Връщайки се на доверието – доверието на такива хора (в политическия му смисъл) се печели много трудно, ако не невъзможно. И най-големите критики към блока идват именно от такива хора, а не от ДПС. А „при нас има и добри кандидати“ не е различителна черта от ГЕРБ, която може да накара десния избирател да гласува – и при ГЕРБ има някои добри кандидати (макар че е плюс председателят ти да не е мутра, а зам-председателят – физкултурник).

Обаче демокрацията не е чернобяла. Целта ни не е да гласуваме за супергероите на Марвел, а да преценим кой би защитил нашите тези поне малко повече от всички останали. И въпреки че можем да бъдем „отвратени и огорчени“ заради 1-2-3-10 неадекватни действия, и да седим цял живот с вирната глава и с мисълта, че „и тези излязоха криви, ама аз ги усетих отрано“, това няма как да доведе до положителен резултат.

В Реформаторския Блок наистина има свестни хора – едновременно способни, и с енергия да работят за идеи и концепции. За реформи, може би дори. И след като 57% от избирателите на блока на евроизборите са използвали преференция, това значи, че водачите на листи могат да бъдат изместени, ако са толкова скандални. А извън листите също има експерти, от които зависят политиките на блока (и програмата им, която надявам се ще се появи преди 5-ти октомври). В Реформаторския Блок има и идиоти, но няма как, политическа партия е; всъщност – даже 7 такива.

Радан Кънев веднъж каза, че не трябва да се доверяваме прекалено на политиците – на него включително. Съгласен съм – не мисля да се доверявам на Реформаторския блок прекалено. Не смятам, че „ще оправят България“, че това е „исторически шанс“, революция или някое друго клише. Това е „business as usual“, с този плюс, че най-накрая има някакво обединение на партиите, чиито тези са по-близо до тезите на по-самостоятелната и активна част от обществото.

Все пак, това да не си Пеевски, и да не си се възползвал от медийните услуги на Пеевски, е плюс. Позицията за обща европейска енергийна политика и намаляването на енергийната зависимост от Русия е плюс. Желанието за лустрация на агенти на ДС е плюс. Може би не достатъчно-големи плюсове, с неясно практическо изражение, но все пак неща, които трябва да сложим на масата.

И да, ще гласувам за Реформаторския Блок. С ясната идея, че биха се коалирали с ГЕРБ, че няма да изпълнят всички обещания, че и техни хора ще се облагодетелстват от обществени поръчки, че няма да „цъфнем и вържем“. И с убеждението, че задълженията ми не се изчерпват с пускането на бюлетина, а продължават и след това, с т.нар. обществен натиск, когато е нужно.

А ако излязат дори умерени реформатори (а смятам, че именно така ще стане), това наистина ще спечели доверие.

П.П. Първата част не беше просто контрастна прелюдия към това, че все пак ще гласувам за блока. Първата част беше нещото, върху което бих искал всички в блока да се замислят. И да не се вземат прекалено насериозно. Защото не ДПС ще е виновно, ако се провалят, а те самите.


изображение: reformatorskiblok.bg

Share Button

Кенсингтънско фръцване в калта

0

Всички са тъпанари, тролове, не разбират това, което вие разбирате и правите, и по-добре да не се бъркат. Мнението им по някои въпроси е напълно погрешно и вие с такива хора не може да общувате. А и те къде бяха, когато…едикаквоси лошо нещо стана в държавата. А и какви са политически инфантили само, та да вярват на другите тъпанари, на които не може да се вярва, щото така.

Вие може би сте си повярвали. Т.е. взели сте се себе си и мнението си прекалено на сериозно. Може би смятате, че вашето мнение е меродавно, защото сте постигнали нещо, някак, и това автоматично значи, че „ги разбирате нещата“. А може и нищо да не сте постигнали, но пак ги разбирате. Това, разбира се, ви дава право да сте остри и словесно-агресивни спрямо тъпанарчетата, дето не знаят как се правят нещата. Или дето си позволяват да ви дават акъл как се или не се правят нещата. Мани ги тия, те не са автентични – къде бяха, когато…

Неприятно е наблюдението, че интелигентната, квалифицираната и уж адекватната част от обществото ни рядко е способна да критикува конструктивно, а още по-рядко е способна да приема критика. В рамките на два коментара нещата ескалират до заклеймяване и фръцване.

Стига. Сред уж нормалните хора в България цари една такава агресивна снобарщина и елитарнщина, че кореняци-лондончани могат само да завидят, пиейки следобедния си чай и гледайки навън към лекия ръмеж върху зелената трева на Кенсингтън гардънс.

Дайте да съсредоточим тази нетърпимост не към мнението на другите, а към нещата, които разграждат обществото ни. И към самата нетърпимост, като едно от тях. Защото докато се заклеймяваме един друг, по причини вариращи от това дали ядем таратора с чесън, минавайки през мнението ни за Евровизия и стигайки до тежки неразбирателства за правилния начин на живот; докато ние се караме за дреболии, тарикатите създават реалните отрови на битието ни. И нека не бъркаме заемането на принципна позиция със заклеймяването на чуждо мнение. Принципната позиция не е нещо, което казваш. Тя е нещо, което вършиш или не вършиш.

Ако от горните хаотични мисли не се е оформила теза, то ето я тук – ако хората, които следва да сме на една страна, спрем да се плюем за глупости, може и някой ден да излезем от калта.

Share Button

В България няма ляво

1

За дясно и център не знам, но ляво в България със сигурност няма. Има хора с леви идеи, но ляв политически субект няма. БСП е анти-партия, а Зелените по-скоро не знаят къде са.

Но не е ли БСП ляваТА партия? Не. Защото в нея няма нищо ляво. Колкото и да се опитват червените „остриета“ да се етикетират като социалисти, те най-много да са чували що е то ляво. За разлика от повечето избиратели на БСП аз съм чел програмата им (от нездрав интерес), слушал съм им политическите „тези“, и мога да заключа, че за БСП „ляво“ значи две неща: раздаване на пари и сътрудничество с Русия.

Нито раздаването на пари е ляво, нито връзките с Русия. Първото може и да изглежда ляво, защото уж коригира социалното неравенство, а второто – по исторически причини – защото Русия 70 години е била лява. Но раздаването на пари не само не коригира социалното неравенство в дългосрочен план – то го задълбочава. Както се казва – не давай на човека риба, а го научи на риболов. А Русия в момента е крайно-дясна – там един диктатор делегира държавните богатства на 150 олигарси-монополисти. Но това няма значение.

Какво антиляво има в БСП?

  • Една лява партия не дава обществени поръчки на обръчи от фирми – тя наема хора на държавна издръжка, които ръководи за да извършат нужната работа
  • Една лява партия регулира пазарите, за да не позволява монополи и картели, а не приема закони, осигуряващи монополи и картели на приближени бизнеси
  • Една лява партия държи високи данъци, срещу които осигурява държавни услуги с високо качество, а не тегли заеми, с които все пак не успява да предложи добри държавни услуги.
  • Една лява партия подобрява образованието, защото частните училища не са достъпни за всеки, а качественото образование е приоритет номер 1 за бъдещото общество.
  • Една лява партия не раздава пари на бедните, а атакува социалните проблеми, довели до нуждата тези хора да получават пари от държавата – образова ги, квалифицира ги, дава им шанс.
  • Една лява партия се грижи за природата, защото смята, че бизнесът не е достатъчно отговорен и в никакъв случай не оставя определени бизнеси да застрояват и замърсяват природата.

Да, БСП не прави нищо от горните леви политики. Дори прави обратното.

Всъщност, Лъчо преди време писа за основния проблем на българската политика – че такава няма. Политическите дискусии всъщност са махленски караници с основни доводи „вие какво направихте“, „вие сте по-лоша олигархия“, „ние дадохме на бедните“, „ние пък направихме магистрали“, „вие се събрахте с турците“, „вас пък ви подкрепяха фашистите“ и „не се правете“. А, да – и за всяка гражданска активност против властта е виновна опозицията. Толкова. Няма ляво, няма дясно. Има предимно жалки некадърници, опитващи да прокарат интереса на някой, който ги е поставил там. И дори някой да иска и да може да говори за политики, трудно намира с кого. Дори да седне Каролев да спори за десни либерални политики, срещу него ще седне Кутев и ще говори глупости. Дори да има някой мислещ вляво, срещу нещо ще седне някой антикомунист-седесар, живеещ в 90-те, и пак ще слушаме глупости.

А балансът между ляво и дясно е ключов. Демокрацията е институционализиран конфликт на идеи и интереси. Така например една лява партия коригира лошите странични ефекти от едно дясно управление, а след като ѝ изтече мандатът, дясната партия коригира лошите странични ефекти от лявото управление.

Но при нас това няма как да стане. В нашия политически спектър лявото отсъства. Може би и дясното отсъства. Имаме един сив спектър, наситен с популизъм и спорът не е за баланс между ляво и дясно, а кой ще успее да си купи (чрез директно купуване, медийно промиване или идеологическа и етническа индоктринация) повече места. Но знаете ли какво – докато за хората важна е дискусията за това кой ще даде повече, за национализацията, за казармата, за благия Путин, за гейовете, за офшорките и за златните зъби на фолкпевиците, то спор между ляво и дясно няма да има. И ще продължаваме да нямаме политика и политици.

Share Button

Профилът на лидера

1

На България и трябва лидер, който да я извади от калта. Иска ми се това да не беше така, и хората сами да можеха да се извадят за косата, обаче те чакат да дойде лидерът и да оправи всичко. Няма да навлизам в дискусия дали наистина лидерът може да го направи. Ще опитам да очертая профила, който е нужно да има, за да се радва на обществено доверие и в същото време да може да свърши работата по изваждането от калта. В последните години „премиерът-слънце“ е Бойко, но на него му липсват неща, за да бъде идеалният лидер.

  • Човек от народа. Човек, който може да разбере ежедневието на обикновения човек. Да може да седне в запушената кръчма, с пуловер плетен от баба му, без да го е страх, че ще си изцапа обувките в калта отпред. Да употребява жаргонни изрази – да говори на обикновен език. Бойко идеално покрива тези критерии. Дори може да се каже, че този му образ изгради общественото доверие в него
  • С чувство за хумор, което обаче да покрива всички обществени слоеве. От бакшиши до програмисти. Не твърде интелектуален, не твърде просташки. А може и да ги редува. Бойко и с това се справя прилично. Но до тук приключваме с Бойко.
  • Интелигентен и ерудиран – трябва да е ясно, че мисленето е 1-ва природа на лидера. Горните критерии са за пред обикновените хора – това, което да изгради доверието, но само с доверие не се вземат правилни решения. Бойко не блести с особен интелект, макар че далеч не е най-простият по високите етажи на властта. За сметка на това хора като Трайчо Трайков, Росен Плевнелиев, Николай Василев са хора, които имат достатъчно в главата.
  • Успешен. Не може да си лидер на държава без да си бил лидер на нещо друго, и то голямо, преди това. Станишев е идеалният пример за човек, който изобщо не покрива този критерий – неговата кариера преди властта отсъства. Той никога нищо не е правил извън политиката. За сметка на това Росен Плевнелиев е изградил собствена фирма, и е ръководил огромни строителни проекти. Очевидно човек, който знае как да се справя на свободния пазар и да ръководи много хора.
  • Материално удовлетворен, или иначе казано – с пари. Ако влизаш във властта беден, то най-вероятно целта е да станеш богат с нея, което пък много ще пречи на работата. Но ако рушвет от половин милион лева не е интересен за теб, защото вече имаш къща и хубава кола, то вариантите за корупция намаляват сериозно.
  • Уверен. Колкото и да си забавен, „народен“, интелигентен и успешен, ако си свит и скромен, рано или късно хората около теб ще се възползват от това, най-често за лични облаги. Министрите ще правят каквото си искаш, ако не си уверен в нарежданията си към тях.
  • Тарикат. В политическата ни реалност, а и не само в нашата, трябва да си тарикат за да успяваш да лавираш между интересите на всички. Тодор Живков е бил такъв. Този критерий означава и „политически умения“, но те, на народен език, се казват „тарикатлък“.
  • Без тъмно минало. За да няма сянка на съмнение, миналото трябва да е чисто. Никакви връзки с ДС. Никакво предходно участие във властта. Не трябва да си бил бодигард на соц.лидер или да си управлявал мутри в началото на 90-те.
  • Да е движен от идеята да подобри нещата. Лидерът не може просто „да върши работа“, той трябва и да е идеолог

Няма да е лесно да се открие човек, който покрива всички тези критерии. Лошото е, че дори да се покрият, това не е гаранция – зависи и какви са подбудите. Но да приемем, че ако покриеш всичките, подбудите е по-вероятно да не бъдат свързани с разграбване и игри на дребно. И както каза Трайчо Трайков в едно интервю: „Всеки министър с действията си засяга конкретни интереси, но ролята на министъра е това да бъде в съгласие с обществените интереси“. Комбинацията от всички изредени качества би имала най-голям шанс както да организира държавата да работи по-добре, така и да мотивира обществото.

И ако това ви звучи утопично – да, така е. Не защото няма такива хора, а защото е малко вероятно те да бъдат допуснати до такива позиции. Което пък те, бидейки интелигентни, знаят, и не си губят времето да опитват. Така че идеалният лидер може и да не дойде. Да го кръстим условно Годо. И все пак да го чакаме.

Share Button

Ако корупцията спре изведнъж, ще спре и държавата

7

Борбата с корупцията. Да приемем хипотетично, че изведнъж се преборят с почти цялата корупция. И няма повече рушвети, уредени търгове, безсмислени обществени поръчки и т.н. Изведнъж всичко това спира. Аз твърдя, че ако това стане, държавата ще спре. Няма да може да си ремонтира дограмата на министерски съвет.

Защо така? Ами, схемата на корупция е ясна – на наши хора се дават поръчките, които се надценяват, плащат се повече пари, които се разделят между хората с постове, собствениците на фирми, и разходите по самата работа. Така държавата дава много пари, за зле свършена работа, и за да си купят двама човека по един нов джип. Просто като боб. И като кмета.

Та, да се върнем на хипотезата, че всичко това е спряло изведнъж. И на държавата и трябва някаква стока/услуга. Тя пуска обществена поръчка по каналния ред… и нищо. Няма фирма, която да иска да го направи. Не става въпрос за строеж на магистрали, а за дребни и средни неща. В България фирмите са два вида – такива, които работят с държавата, и такива, които не работят с държавата. Когато работят с държавата, те с други клиенти почти не работят. (това е обобщаващо твърдение, и вероятно има разни изключения, но аз така виждам нещата). Тези фирми си знаят схемите, имат си хора на съответните места, и заедно с тях определят какво е нужно на държавата. Обаче ако тези фирми нямат схеми, и нямат хора на съответните места, дали ще искат да работят с държавата? С държавата се работи ужасно, от опит го казвам. (Питайте и италианците дето строят ЖП-линията до Димитровград – месеци наред стоят и нищо не правят, защото държавата не отчуждава някаква горичка).

Така стигнахме до твърдението, че фирмите не биха работили с държавата, ако не можеха да си правят „схемите“. Защото се работи гадно и често е неизгодно. Всъщност, има фирми, които биха – тези, които са толкова некадърни, че частен клиент не могат да свъртят. Но ако няма корупция, то те няма да получат много пари за некадърно свършена работа, и втори път няма да бъдат избрани.

В един момент ще се окаже, че държавата е блокирала, защото няма фирми, които искат честно да и вършат работата. И дори и да има, те няма да знаят, че държавата иска нещо от тях (трябва да следят сайта на АОП за това). Такава ситуация би се оправила малко по малко, но бавно.

Разбира се, това е хипотетичен сценарий. Корупцията не може да спре изведнъж. Ако може изобщо да спре, то това би станало постепенно – като се започне от горе надолу, разбира се. При постепенния процес и фирмите ще могат да се пригодят към честния начин на работа – както тези, които досега са правили номера, така и другите, които вече ще могат да се конкурират само на база на качество, а не на това кой какъв човек има в дадена институция. Само че как може да се гарантира, че корупцията пак няма да се появи? Не може…

Официални статистики не знам дали има, но сума народ си изкарва хляба по веригите на корупцията. Много хора прибират пари само защото са те свързали с някого – т.е. са „сигурен канал“. Това става за най-дребни неща, като изкарване на някакви документи за лично ползване, както и за по-големи неща, като обществени поръчки. Ако корупцията спре тези хора остават на улицата. Те няма да искат да работят, защото цял живот са лежали и са въртели телефони (дали пък да не ги пратим в нечий call-center?)

Между другото, в последните месеци се чува, че държавата щяла да блокира, или че вече е блокирала. Защото всеки го било страх да се подпише, да не тръгнат да го разследват за корупция. До това доведоха показните акции в началото на управлението на ГЕРБ, и СРС-тата в последния месец. Това е много лошо, защото то показва почти неизкоренимостта на корупцията. Откъдето и да я подхванеш, все нещо нередно става.

В един чудесен български филм – „Бон шанс, инспекторе!“, след кражба от сейфа на банката, кметът (Георги Калоянчев) казва на инспектор Тюхчев (Велко Кънев): „Нашенци са хора – кротки. Не че не покрадват, ама с мярка и на дребно [..] Всички попипват, по малко, както си му е редно“. Тази философия така се е внедрила в битието на българите, че всеки опит да бъде премахната е все едно да им вземеш псуването, гледането на мачове или шкембе-чорбата – не става.

Оставям темата отворена – аз не знам как може да се изкорени това, без да се блокира държавата. Предполагам трябват години.

Share Button

АБВ…Я да се разкарате!

1

Миналата седмица бяхме заляни от журналистически материали за новата партия (извинете – „проект“) на Първанов. Алтернатива за българско възраждане. Пълни глупости. Особено в деня на народните будители можем да направим съпоставка между ценностите и действията на истинските будители от българското възраждане, и на самопровъзгласяващите се такива.

Основният проблем с партията на Първанов не е, че президентът е тръгнал да прави нов бардак със стари ‘работнички’. Не е и че някакви хора с професия „политик“ пак ще се бутат да управляват. Дори проблемът не е, че журналистите им обръщат толкова внимание – това им е работата, а и това е едно от малкото неща, които се случват в политическия живот в България, като изключим „гей-гейт“ на Яне. Вярно е, социолози и политолози пак плъзнаха из предаванията, ама то само от избори живее ли се.

Проблемът тук е, че тази формация ще бъде наложена. Социолозите казват, че 17% биха гласували за евентуалната формация на Първанов. Разбира се на социолози не може да се вярва. Някои са съвсем едностранни. Но така или иначе много хора ще гласуват за Първанов. Забележете, че още даже не се знае кои ще са гюбретата около него – ама надали някого от гласуващите го интересува. Ще си позволя да нарека гласуващите за Първанов идиоти. Не че който и да е друг кандидат в последните 20 години е бил кой знае каква стока, но тук положението е по-тежко. Първанов се дискредитира многократно по време на двата си мандата. То не беше лов на защитени животни, не бяха сума ти пътни инциденти с кортежа му. Не на последно място – оркестрирането на тройната коалиция и връзването на себе си и БСП с Доган. А, имаше и една история с „Петрол срещу храни“ преди това. А, ами агентурното досие? Президентът е една дискредитирана личност и най-логичното нещо е да се оттегли отвсякъде след приключването на мандата.

Но не и в България. В България това да си дискредитиран нищо не значи – изглежда хората пак могат да видят в теб месията и да гласуват за теб. И после пак да те псуват. А хората, които ще го заобиколят вече сме ги псували – те са я някакви люспи от БСП, я затворници. Прекрасна картинка.

Ясно е, че винаги някой се натиска да е алтернативна на управляващите. След появата на ГЕРБ останахме без алтернативи. Само че това всичко е само привидно – алтернативи никога сме нямали. Та и сега – каква алтернатива ще е Първанов, като той е по високите етажи в държавата в последните 15 години. Като президент, председател на БСП, архитект на тройната коалиция. Обаче пак да се върнем на проблема – не малко хора ще го възприемат като алтернатива. Щото така ще им каже някой „по телевизора“ или във вестника.

Иначе казано – я да се разкарате, с вашите мераци за баницата. (Като казах баница – то вярно е и, че не е луд тоя дето я яде)

П.П. Горният текст звучи малко елементарно. Може би като статия във в-к Галерия. Но просто темата е елементарна.

Share Button

Политически клевети в блогове и социални мрежи?

3

Днес се появи информация, че в новия изборен закон за политически клевети ще се следят не само медиите, а и блогове и социални мрежи.

Аман от глупости!

Да видим следните ситуации:

  1. Пиша в този блог, че Станишев е диагностициран с личностно разстройство
  2. Някак си разбират кой точно Божидар Божанов съм (добре, че не съм Иван Иванов)
  3. Пращат ми призовка, с която да отговарям за клевета
  4. Редактирам базата данни на блога, изтривам си поста от кеша на google, yahoo и bing
  5. „А, ама какво ми говорите, аз не съм писал такива работи. Как ще докажете, че съм писал“
  6. „Ами тука имам записан html от вашия сайт, както и screenshot“
  7. „Photoshopped!“

Втори вариант

  1. Tweet-вам „Фидосова се храни само с вносно свинско“
  2. По незнайни начини намират кой съм в реалния свят и ми пращат призовка
  3. Аз казвам „логнал се бях в компютърен клуб, не съм дал logout, някой е писал от акаунта ми“ – не съм се подписвал с електронен подпис под съобщението, и съответно винаги мога да отрека, че съм го написал аз.

Трети вариант

  1. С новорегистриран акаунт правя facebook страница/група „Доган преяде със свинско“ (ех, тва свинско)
  2. Е?

Да обобщим проблемите:

  1. Никой не може по юридически приемлив начин да докаже че едно съдържание е било променяно или изтрито
  2. Не може да се гарантира авторството на дадено съдържание и съответно авторът може да се отрече от него (т.е. липсва non-repudiation)
  3. В блогове и социални мрежи няма ЕГН – т.е. Иван Иванов може да е всеки и не може да бъде идентифицирана самоличността на автора
  4. Няма как да се забрани анонимността.
  5. Сайтове, сървъри и мрежи, намиращи се извън територията на страната съдържат важна информация за всяка една такава проява – накарай ти хостинг компанията в Индия да ти даде детайлна статистика.
  6. Какво става, ако съдържанието е написано преди началото на предизборната кампания?

Може би се заблуждават, че приетия закон за електронни съобщения ще им помогне? Ами няма. twitter, facebook и почти всеки блог поддържат SSL/TLS. Часовете в блоговете могат да се манипулират.

С една дума – бошлаф.

Разбира се, ефектът е, че ще бъдат сплашени по-неграмотните хора, които ще решат, че ако във фейсбука си напишат „долу Бойко“, Бойко ще дойде на вратата след 10 минути и ще им хвърли един бой. Което всъщност не звучи толкова зле – хората ще се въздържат да пишат глупости, и само по-грамотните ще си позволяват да пишат аргументирани критики.

Share Button

Докъде я докарахме

0

Правителството по всякакви начини се мъчи да запълни „дупките“ в бюджета. Пуска всякакви предложения, пък което мине през общественото мнение. Увеличаване на осигуровките, данък „лукс“, увеличаване на ДДС. Преди това да припомним акцизите.

Съвсем за малко ще отбележа това, което повечето анализатори отбелязват – че мерките срещу кризата в България са точно обратните на европейските (напр. във Великобритания ДДС-то беше свалено от 17.5% на 15% за една година, заради кризата; тук го вдигат за една година). И няма да коментирам, защото не знам колко нашите мерки за адекватни за нашата икономическа действителност, която е доста далеч от западно-европейската.

Обаче по-притеснително е друго. Пари няма, и правителството се опитва да ги събере от послените скъсани джобове на и без това „преуспяващия“ български народ. Това само по себе си не е нищо ново. Ама защо няма пари? Кризата е едно много удобно оправдание, но аз виждам една друга причина. Всъщност, тази причина се изтъква и от сегашните управляващи – „предишните изхарчиха всичко“.

Предишните изхарчиха всичко, наистина. Успехите им в тази насока са монументални – помним как си разпределиха над 2 милиарда излишък само за седмица-две. И как за последните дни от управлението изхарчиха колкото за половин година (образно казано). Но се оказва не само, че са изхарчили всичко, ами са подписали договори с което да раздават още пари. Най-вероятно по познатата схема. Нека обаче добавим и друг много важен фактор – още само няколко години България ще може да използва европейските фондове за да се финансира. После всички тези неща – инфраструктура, селско стопанство, административен капацитет и тн. ще трябва да се финансират от държавата. А даже и с тези евро-средства пътища няма, селско стопанство няма, административен капацитет няма, и държавата отива към фалит. Браво! И като свършат европарите, от нулата ще паднем на абсолютната нула. Ей докъде я докарахме.

Може би все пак ГЕРБ ще могат да позакърпят нещата. Да променят идеологията на управление. Но като гледам, засега само залитат, и единственото, което ще успеят да направят в първата година и половина от управлението, е да се закрепят.

Ами..напред към следващата петилетка. Тази я вземаме за четири.

Share Button
Go to Top