Фалшивата дилема „ляво“ срещу „дясно“

Има една стандартна логическа заблуда, наречена „фалшива дилема“. Това е, когато някой твърди, че има само две възможности за нещо, а реално те са много повече. Ако мога да цитирам (с приблизителен превод) авторитетния Оби-Уан Кеноби – само един сит вижда нещата в крайности. Та, когато говорим за политически спектър, все повече публичното говорене определя нещата в една или друга крайност. Не можело „нито ляво, нито дясно“. Трябвало партиите (в конкретния случай „Да, България“) да се определят! Би трябвало да е сравнително очевидно кое не е нито ляво, нито дясно, но за всеки случай – това е центърът. Политическият спектър е … спектър, не две изолирани точки. Наречете го центризъм, „трети път“, „нови демократи“, „нито ляво, нито дясно“, все тая. Това е подходът, който не абсолютизира една идеология, а е практичен. Умерена дерегулация, умерено съкращаване на администрация, умерено приватизиране на държавни дейности, умерено дотиране на определени социално-важни отрасли, умерено подпомагане на изоставащи региони, умерено подпомагане на рискови социални групи. Дори, ако щете, политики базирани на данни – гледаш данните, гледаш прогнозите, и решаваш – колко дясна да е тая мярка, колко човека какво ще загубят, в дългосрочен план какво трябва да направиш, за да се реши едикойси фундаментален проблем. Но според мен дори няма смисъл да навлизаме в тези особености на спектъра. Те не дават отговори. В други държави със сигурност има разграничение на леви и десни политически субекти, но В България няма ляво, няма и дясно. При нас лявото въвежда плосък данък, а дясното въвежда допълнителни регулации за бизнеса. Думите „ляво“ и „дясно“ са напълно изпразнени от съдържание и се използват само за позициониране в рамките на европейските политически семейства. Когато стане въпрос за политики обаче, нещата се смесват тотално. А понятието „център“ с свързва с ДПС и НДСВ, което му носи негативи и затова рядко се говори за

Самоувереността на интелектуалните елити

Тръмп спечели. Имаме Брекзит. За малко Хофер. Скоро Льо Пен и Вилдерс. И още много други случаи, в които демокрацията може би изглежда провалила се – благодарение на нея популисти получават гласове от немислещи и ядосани хора, които нито имат идея какво се случва, нито поглед напред. Или поне това си повтарят като утешение интелектуалните елити. Без да се причислявам към някакъв „интелектуален елит“, най-малкото защото това не е ясно дефинирана група, все пак съм от хората, които могат да дадат много аргументи против крайния национализъм, против Брекзит, против Тръмп и против много от нещата, които все повече хора първосигнално харесват. А други крайности като тази например – „време е елитите да се изправят срещу невежите маси“, звучат нездраво привлекателни. Само че какво от това? Какво като елитът каже „ние знаем кое е по-добре“ и „ние можем да направим нещата по-добре“. Истината е, че не знае – учи се, наблюдавайки и изучавайки средата и се опитва да взема информирани решения. И това всъщност води до „проблема с експертите“ (макар да няма знак за равенство между „интелектуален елит“ и „експерти“) – че тези, които не са сигурни в нещо, не ги дават по телевизията, а именно те са истинските експерти – хората, които знаят какво правят и го правят „тихо, в ъгъла“ и знаят, че абсолютна истина няма и че няма как да си 100% убеден в нещо. И така стигаме до това, че експертите (или да ги наречем „разбирачите“, защото те невинаги са експерти), със споровете си по отдалечени от реалния живот теми, в които освен това не са много добри, оставят вакуум – оставят твърде много хора с невъзможност да правят информиран избор, но не изглежда да осъзнават това. Оставят вакуум, за хора като Тръмп, които знаят, че фактите нямат значение. Мога да цитирам стотици данни и изследвания как

Реформатори или…?

Да поговорим за Реформаторския Блок сериозно. И ще помоля да не спирате да четете по средата, защото сте решили, че съм „поредният, плюещ блока“. Да започнем от листите. Син на хасковския „поливалентен“ кмет. Ключови думи: цигански гласове, корупция, собствена асфалтова база, която печели поръчките в общината. В Монтана – осъден (условно) за причиняване на смъртоносна катастрофа. И то кандидат от партия, която се включи към блока в последния момент. Още спорни кандидати – Репуц (Кюстендил), Станислав Благов (Търново). И дори нямаше опит изборът на тези кандидати да бъде защитен (освен едно „листата ни е хубава“). Това, което лидерите на блока се опитват да затвърдят като идея е, че блокът се бори за доверие, а не за гласове. Което е чудесно, но може би е в конфликт с определението „бутикова партия“. Поне така изглежда, защото с много от действията си със сигурност не печелят доверие (напр. спорните кандидати). Но да минем към посланията. „Дясно реформаторско мнозинство“ беше много добър евфемизъм за „коалиция с ГЕРБ“. И то коалиция, която може да стане „като хората“ – с коалиционен договор и поставени за цел реформи. Само от много анти-Бойко реторика да не пропадне. „Революция в етническия модел“ – как, като слагате етнически турци в смесените райони? Революционно… Ново поколение политици? Има и такива, да. В БСП също, в този ред на мисли. Това, да си ново поколение не е качествена характеристика. А пък ДПС атакували блока. Това минава за пред избирателите на Бареков, но уж тези на блока трябва да са по-образовани, по-критично мислещи. Тази критика тук я пиша без ДПС да ми виси на главата. Е, посланията на декларацията на блока бяха добри (като изключим граматически обърканото последно изречение), но те са само част от картината. А структурата? Непрекъснато някой от блока казва, че „блокът е единен“. Напомня ми на „атомното Куку“ –

Кенсингтънско фръцване в калта

Всички са тъпанари, тролове, не разбират това, което вие разбирате и правите, и по-добре да не се бъркат. Мнението им по някои въпроси е напълно погрешно и вие с такива хора не може да общувате. А и те къде бяха, когато…едикаквоси лошо нещо стана в държавата. А и какви са политически инфантили само, та да вярват на другите тъпанари, на които не може да се вярва, щото така. Вие може би сте си повярвали. Т.е. взели сте се себе си и мнението си прекалено на сериозно. Може би смятате, че вашето мнение е меродавно, защото сте постигнали нещо, някак, и това автоматично значи, че „ги разбирате нещата“. А може и нищо да не сте постигнали, но пак ги разбирате. Това, разбира се, ви дава право да сте остри и словесно-агресивни спрямо тъпанарчетата, дето не знаят как се правят нещата. Или дето си позволяват да ви дават акъл как се или не се правят нещата. Мани ги тия, те не са автентични – къде бяха, когато… Неприятно е наблюдението, че интелигентната, квалифицираната и уж адекватната част от обществото ни рядко е способна да критикува конструктивно, а още по-рядко е способна да приема критика. В рамките на два коментара нещата ескалират до заклеймяване и фръцване. Стига. Сред уж нормалните хора в България цари една такава агресивна снобарщина и елитарнщина, че кореняци-лондончани могат само да завидят, пиейки следобедния си чай и гледайки навън към лекия ръмеж върху зелената трева на Кенсингтън гардънс. Дайте да съсредоточим тази нетърпимост не към мнението на другите, а към нещата, които разграждат обществото ни. И към самата нетърпимост, като едно от тях. Защото докато се заклеймяваме един друг, по причини вариращи от това дали ядем таратора с чесън, минавайки през мнението ни за Евровизия и стигайки до тежки неразбирателства за правилния начин на живот; докато ние се караме

В България няма ляво

За дясно и център не знам, но ляво в България със сигурност няма. Има хора с леви идеи, но ляв политически субект няма. БСП е анти-партия, а Зелените по-скоро не знаят къде са. Но не е ли БСП ляваТА партия? Не. Защото в нея няма нищо ляво. Колкото и да се опитват червените „остриета“ да се етикетират като социалисти, те най-много да са чували що е то ляво. За разлика от повечето избиратели на БСП аз съм чел програмата им (от нездрав интерес), слушал съм им политическите „тези“, и мога да заключа, че за БСП „ляво“ значи две неща: раздаване на пари и сътрудничество с Русия. Нито раздаването на пари е ляво, нито връзките с Русия. Първото може и да изглежда ляво, защото уж коригира социалното неравенство, а второто – по исторически причини – защото Русия 70 години е била лява. Но раздаването на пари не само не коригира социалното неравенство в дългосрочен план – то го задълбочава. Както се казва – не давай на човека риба, а го научи на риболов. А Русия в момента е крайно-дясна – там един диктатор делегира държавните богатства на 150 олигарси-монополисти. Но това няма значение. Какво антиляво има в БСП? Една лява партия не дава обществени поръчки на обръчи от фирми – тя наема хора на държавна издръжка, които ръководи за да извършат нужната работа Една лява партия регулира пазарите, за да не позволява монополи и картели, а не приема закони, осигуряващи монополи и картели на приближени бизнеси Една лява партия държи високи данъци, срещу които осигурява държавни услуги с високо качество, а не тегли заеми, с които все пак не успява да предложи добри държавни услуги. Една лява партия подобрява образованието, защото частните училища не са достъпни за всеки, а качественото образование е приоритет номер 1 за бъдещото общество. Една лява партия

Профилът на лидера

На България и трябва лидер, който да я извади от калта. Иска ми се това да не беше така, и хората сами да можеха да се извадят за косата, обаче те чакат да дойде лидерът и да оправи всичко. Няма да навлизам в дискусия дали наистина лидерът може да го направи. Ще опитам да очертая профила, който е нужно да има, за да се радва на обществено доверие и в същото време да може да свърши работата по изваждането от калта. В последните години „премиерът-слънце“ е Бойко, но на него му липсват неща, за да бъде идеалният лидер. Човек от народа. Човек, който може да разбере ежедневието на обикновения човек. Да може да седне в запушената кръчма, с пуловер плетен от баба му, без да го е страх, че ще си изцапа обувките в калта отпред. Да употребява жаргонни изрази – да говори на обикновен език. Бойко идеално покрива тези критерии. Дори може да се каже, че този му образ изгради общественото доверие в него С чувство за хумор, което обаче да покрива всички обществени слоеве. От бакшиши до програмисти. Не твърде интелектуален, не твърде просташки. А може и да ги редува. Бойко и с това се справя прилично. Но до тук приключваме с Бойко. Интелигентен и ерудиран – трябва да е ясно, че мисленето е 1-ва природа на лидера. Горните критерии са за пред обикновените хора – това, което да изгради доверието, но само с доверие не се вземат правилни решения. Бойко не блести с особен интелект, макар че далеч не е най-простият по високите етажи на властта. За сметка на това хора като Трайчо Трайков, Росен Плевнелиев, Николай Василев са хора, които имат достатъчно в главата. Успешен. Не може да си лидер на държава без да си бил лидер на нещо друго, и то голямо, преди това. Станишев

Ако корупцията спре изведнъж, ще спре и държавата

Борбата с корупцията. Да приемем хипотетично, че изведнъж се преборят с почти цялата корупция. И няма повече рушвети, уредени търгове, безсмислени обществени поръчки и т.н. Изведнъж всичко това спира. Аз твърдя, че ако това стане, държавата ще спре. Няма да може да си ремонтира дограмата на министерски съвет. Защо така? Ами, схемата на корупция е ясна – на наши хора се дават поръчките, които се надценяват, плащат се повече пари, които се разделят между хората с постове, собствениците на фирми, и разходите по самата работа. Така държавата дава много пари, за зле свършена работа, и за да си купят двама човека по един нов джип. Просто като боб. И като кмета. Та, да се върнем на хипотезата, че всичко това е спряло изведнъж. И на държавата и трябва някаква стока/услуга. Тя пуска обществена поръчка по каналния ред… и нищо. Няма фирма, която да иска да го направи. Не става въпрос за строеж на магистрали, а за дребни и средни неща. В България фирмите са два вида – такива, които работят с държавата, и такива, които не работят с държавата. Когато работят с държавата, те с други клиенти почти не работят. (това е обобщаващо твърдение, и вероятно има разни изключения, но аз така виждам нещата). Тези фирми си знаят схемите, имат си хора на съответните места, и заедно с тях определят какво е нужно на държавата. Обаче ако тези фирми нямат схеми, и нямат хора на съответните места, дали ще искат да работят с държавата? С държавата се работи ужасно, от опит го казвам. (Питайте и италианците дето строят ЖП-линията до Димитровград – месеци наред стоят и нищо не правят, защото държавата не отчуждава някаква горичка). Така стигнахме до твърдението, че фирмите не биха работили с държавата, ако не можеха да си правят „схемите“. Защото се работи гадно и често е

АБВ…Я да се разкарате!

Миналата седмица бяхме заляни от журналистически материали за новата партия (извинете – „проект“) на Първанов. Алтернатива за българско възраждане. Пълни глупости. Особено в деня на народните будители можем да направим съпоставка между ценностите и действията на истинските будители от българското възраждане, и на самопровъзгласяващите се такива. Основният проблем с партията на Първанов не е, че президентът е тръгнал да прави нов бардак със стари ‘работнички’. Не е и че някакви хора с професия „политик“ пак ще се бутат да управляват. Дори проблемът не е, че журналистите им обръщат толкова внимание – това им е работата, а и това е едно от малкото неща, които се случват в политическия живот в България, като изключим „гей-гейт“ на Яне. Вярно е, социолози и политолози пак плъзнаха из предаванията, ама то само от избори живее ли се. Проблемът тук е, че тази формация ще бъде наложена. Социолозите казват, че 17% биха гласували за евентуалната формация на Първанов. Разбира се на социолози не може да се вярва. Някои са съвсем едностранни. Но така или иначе много хора ще гласуват за Първанов. Забележете, че още даже не се знае кои ще са гюбретата около него – ама надали някого от гласуващите го интересува. Ще си позволя да нарека гласуващите за Първанов идиоти. Не че който и да е друг кандидат в последните 20 години е бил кой знае каква стока, но тук положението е по-тежко. Първанов се дискредитира многократно по време на двата си мандата. То не беше лов на защитени животни, не бяха сума ти пътни инциденти с кортежа му. Не на последно място – оркестрирането на тройната коалиция и връзването на себе си и БСП с Доган. А, имаше и една история с „Петрол срещу храни“ преди това. А, ами агентурното досие? Президентът е една дискредитирана личност и най-логичното нещо е да се оттегли

Политически клевети в блогове и социални мрежи?

Днес се появи информация, че в новия изборен закон за политически клевети ще се следят не само медиите, а и блогове и социални мрежи. Аман от глупости! Да видим следните ситуации: Пиша в този блог, че Станишев е диагностициран с личностно разстройство Някак си разбират кой точно Божидар Божанов съм (добре, че не съм Иван Иванов) Пращат ми призовка, с която да отговарям за клевета Редактирам базата данни на блога, изтривам си поста от кеша на google, yahoo и bing „А, ама какво ми говорите, аз не съм писал такива работи. Как ще докажете, че съм писал“ „Ами тука имам записан html от вашия сайт, както и screenshot“ „Photoshopped!“ Втори вариант Tweet-вам „Фидосова се храни само с вносно свинско“ По незнайни начини намират кой съм в реалния свят и ми пращат призовка Аз казвам „логнал се бях в компютърен клуб, не съм дал logout, някой е писал от акаунта ми“ – не съм се подписвал с електронен подпис под съобщението, и съответно винаги мога да отрека, че съм го написал аз. Трети вариант С новорегистриран акаунт правя facebook страница/група „Доган преяде със свинско“ (ех, тва свинско) Е? Да обобщим проблемите: Никой не може по юридически приемлив начин да докаже че едно съдържание е било променяно или изтрито Не може да се гарантира авторството на дадено съдържание и съответно авторът може да се отрече от него (т.е. липсва non-repudiation) В блогове и социални мрежи няма ЕГН – т.е. Иван Иванов може да е всеки и не може да бъде идентифицирана самоличността на автора Няма как да се забрани анонимността. Сайтове, сървъри и мрежи, намиращи се извън територията на страната съдържат важна информация за всяка една такава проява – накарай ти хостинг компанията в Индия да ти даде детайлна статистика. Какво става, ако съдържанието е написано преди началото на предизборната кампания? Може

Докъде я докарахме

Правителството по всякакви начини се мъчи да запълни „дупките“ в бюджета. Пуска всякакви предложения, пък което мине през общественото мнение. Увеличаване на осигуровките, данък „лукс“, увеличаване на ДДС. Преди това да припомним акцизите. Съвсем за малко ще отбележа това, което повечето анализатори отбелязват – че мерките срещу кризата в България са точно обратните на европейските (напр. във Великобритания ДДС-то беше свалено от 17.5% на 15% за една година, заради кризата; тук го вдигат за една година). И няма да коментирам, защото не знам колко нашите мерки за адекватни за нашата икономическа действителност, която е доста далеч от западно-европейската. Обаче по-притеснително е друго. Пари няма, и правителството се опитва да ги събере от послените скъсани джобове на и без това „преуспяващия“ български народ. Това само по себе си не е нищо ново. Ама защо няма пари? Кризата е едно много удобно оправдание, но аз виждам една друга причина. Всъщност, тази причина се изтъква и от сегашните управляващи – „предишните изхарчиха всичко“. Предишните изхарчиха всичко, наистина. Успехите им в тази насока са монументални – помним как си разпределиха над 2 милиарда излишък само за седмица-две. И как за последните дни от управлението изхарчиха колкото за половин година (образно казано). Но се оказва не само, че са изхарчили всичко, ами са подписали договори с което да раздават още пари. Най-вероятно по познатата схема. Нека обаче добавим и друг много важен фактор – още само няколко години България ще може да използва европейските фондове за да се финансира. После всички тези неща – инфраструктура, селско стопанство, административен капацитет и тн. ще трябва да се финансират от държавата. А даже и с тези евро-средства пътища няма, селско стопанство няма, административен капацитет няма, и държавата отива към фалит. Браво! И като свършат европарите, от нулата ще паднем на абсолютната нула. Ей докъде я докарахме. Може би