Етикет: политика

На 14-ти юни 2013 г. на площада бяхме хиляди. И в следващите месец и половина също. И искахме оставката на правителството на Орешарски, защото беше недопустимо Пеевски да му дърпа конците. После дойде август и хората оредяхме. После заваляха есенни дъждове и зимни снегове и протестът стана бутиков. За тези месеци бяхме наречени пренебрежително „умнокрасиви“, „платени протестиращи“, „соросоиди“, „организирани от кръга Капитал и олигарсите“, че „искаме да върнем Борисов на власт“. Телевизиите, вестниците, част от онлайн медиите успешно притъпиха ефекта от протеста. И Орешарски не падна. Кри се, мънка по интервюта, но остана. Остана, докато ДПС не прецениха, че е време да разтурят седянката. Според слуховете, Пеевски и Борисов „са се разбрали“ още в първите седмици на протеста и само за изчакали евроизборите 2014 г., за да имат повод. А електоралните щети отнесе БСП, които искаха на всяка цена да са срещу ГЕРБ и Пеевски им изглеждаше единственият аритметично възможен вариант. И аз романтизирам 2013 г. и тя безспорно беше позитивна за гражданското общество, което се намери на площада и там се създадоха много контакти и приятелства, които и до днес са важни за средата. Аз бях на площада и през лятото, и с чадър през есента, и с ръкавици през зимата. Но протестът не свали правителството на Пеевски. Протестът 2020 г. не свали Борисов. Бързо бяха вкарани същите пропагандни техники, бързо протестиращите бяха разделени „ама вие що под юмрука на Радев“, „защо протестирате в деня, в който влизаме в чакалнята на еврозоната“. Борисов извади димката с новата Конституция. Беше август, протестите пак оредяха, дойде есента и си зачакахме изборите. Да, тогава Борисов загуби много периферия и ГЕРБ се сви. После се сви още. Безспорно Росенец и последващите протести бяха нужни, важни и затвърдиха заявката на 2013 г, че има граници, които не бива да се преминават. Но Борисов не

В политическия живот на държава с толкова много трупани с десетилетия проблеми, всяко мнозинство може да лесно бъде описано пошло като интимна връзка, всеки спор – като надлъгване, всеки разговор – като сядане в скута, всяко съгласие – като нечиста сделка, всеки опит да се свърши нещо полезно – като властолюбие, всеки опит за обяснение – като оправдание, всяка промяна на мнението в променящ се контекст – като лицемерие, всяка грешка – като предателство, всеки труден избор – като падение, всяко извинение – като слабост, а всеки опит – като наивност. Разбирам циничните и ехидните – вероятността за успех в тази среда не е голяма и цинизмът спестява привидно неизбежното разочарование. Разбирам разочарованите, защото когато рисуваме идеалната цел, не отделяме достатъчно внимание върху това колко трудно се стига до нея. Разбирам раздразнените – правим грешки, а и добрите неща невинги успяваме да обясним. Разбирам недоверчивите – доверие се печели трудно, а се губи за минути. И после се връща още по-трудно. Разбирам нетърпеливите и максималистите – развитият свят е толкова близо географски и е разбираемо да ни се иска да не е толкова далеч политически и институционално. Но благодаря на всички, че не са напълно цинични, ехидни, разочаровани, раздразнени и недоверчиви. Че имат по малко надежда, очакване, доверие, което са склонни да дадат. Благодаря най-вече на търпеливите, на наивните, на прощаващите, на доверчивите. За това, че искат промяна, искат реформи, искат европейски път за България. Защото без това, няма да стигнем далеч като държава. А имаме потенциала.

Явно въпросът „защо отиваме на избори“ продължава да стои и затова направих едно сравнение между документите, които се разменяха публично преди опита за ротация: меморандума на ППДБ и споразумението на ГЕРБ. Сложил съм цитати от документите по темите, по които имаше разминаване, за да стане ясно каква е причината да отидем на избори. Документът е тук. А ето обобщение: По съдебната реформа ППДБ предлага конкретика за Закона за съдебната власт и свързани закони, а ГЕРБ предлага декларативно очертаване на това колко е важна съдебната реформа ППДБ настоява кандидатите за органи на съдебната власт да бъдат оценявани единствено по техните качества, а ГЕРБ предлага да се избират само такива, предлагани от партии с „евроатлантическа ориентация“ (да се чете: гарантирано участие на ДПС) ППДБ предлага да няма плаващи мнозинства (т.е. ГЕРБ да не приемат неща с Възраждане и ИТН, както се случваше нерядко и както показа анализа на Стража от вчера), а ГЕРБ предлага да си запази това право като „способ за законодателна целесъобразност“ ППДБ предлага срокове и етапи на реформата в службите, а ГЕРБ предлагат „разговор за службите да бъде проведен“ (иначе казано: „тати ще ми купи колело, ама друг път“) Относно регулаторите, ППДБ предлага ясни срокове за техния избор и премахване на свръховластяването на председателите (напр. на КЗК), докато ГЕРБ предлага обратното – липса на срокове и допълнително овластяване на председателите, като само те да могат да предлагат заместници. Всички други твърдения, свързани с министерски постове, кой бил обиден и т.н. нямат общо с реалната причина да сме за 6-ти път на избори в рамките на 3 години.

Ще дам един личен пример за механизмите на работа на дълбоката държава, за които говори Кирил Петков при Диков.

На петия месец откакто бях избран за министър получавам искане за обяснения по секретен доклад на ДАНС срещу мен, в който се твърди, че застрашавам работата на министерството (и съотв. националната сигурност).

Докладът всъщност е преразказ на получен в ДАНС донос от служител на агенцията при министерството и съдържа изцяло неверни твърдения. Пишем обяснения, в които с документи и публична информация опровергаваме „доклада“ и затваряме темата. (В него нямаше нищо секретно, та ДАНС според мен нарушава закона като свръх-класифицира такива доноси, но заради грифа не мога да споделя детайли).

Малко хронология на неосъществилата се ротация: На 17-ти март Мария Габриел предложи: ротация на премиера и вицепремиера, без смяна на министри, и отлагане на подписването на споразумение за неопределено време. ППДБ отказахме, защото за нас споразумението беше ключово. На 19-ти март Мария Габриел внесе несъгласуван състав на Министерския съвет на втория ден от седемте за изпълнение на мандата без логично обяснение защо. На 24-ти март Николай Денков предложи ротация на премиера и вицепремиера, без смяна на министри, но с подписано споразумение. ГЕРБ отказаха. Вчера отказаха и повторно аналогично предложение с втория мандат, но с номиниран от тях премиер. Разликата между предложенията на двете страни е ясна – споразумението. А какво има в него? Съдебна реформа, реформа на службите, избор на независими регулатори, избор на органи на съдебната власт без гарантирани места за никого. Все неща, без които държавата не може да върви напред. Неща, които щяха да бъдат протакани, отлагани и подменяни, ако ги няма черно на бяло. И затова отиваме на избори – защото изглежда ГЕРБ са решили, че предпочитат избори пред това да имат твърд ангажимент по тези реформи, а ние (противно на обвиненията) не искаме да стоим във властта самоцелно, без да правим тези фундаментални за страната промени. А всички „лакърдии“ от преговорния процес са шум и отклоняване на вниманието – кой с кого се срещал, какви имена задраскал, кой какво поискал, кой колко бил обиден и т.н. България може да реши фундаменталните си проблеми само с независима съдебна система (без политици да назначават хора по върховете ѝ), с независими регулатори и с работещи служби. И това е най-трудната, но и най-важната политическа задача.

Във връзка с твърденията, че заедно с Кирил Петков съм притискал или заплашвал министъра на електронното управление за поръчки, искам да кажа няколко неща: 1. Това са абсолютни лъжи. Никога не е имало такъв разговор – нито сме обсъждали поръчки, нито е имало заплахи за каквото и да било. 2. Ще съдействам максимално на компетентните органи за установяване на истината. 3. Нямам никаква представа каква е причината за такива твърдения. Надявам се всичко това да е нелепо недоразумение, а не част от политически сценарий. 4. 640 милиона са много пари, които няма как да се изхарчат за краткия хоризонт на правителството. Министерството, а по-рано държавната агенция, за цялото си съществуване от 2016 г. досега са похарчили общо около 135 милиона (по данни от СЕБРА). 5. Министерството не може да не прилага Закона за обществените поръчки, с изключение на ограничени случаи, в които възлага на Информационно обслужване, което е държавно. (Преразказът на разговора включва обвинение, че натискът е бил за това парите да се харчат без обществени поръчки) Приел съм, че ще бъда обект на абсурдни политически атаки. Те са очаквани в предизборна обстановка и са част от калния терен, на който се намираме, докато опитваме да променим България.

Предложеното правителство се доближава до това, което от Да, България и ДБ говорим от доста време – правителство на конституционната реформа с максимално неполитически, експертен профил. Само такова правителство има шанс да успокои разделенията в обществото, докато дава време на парламента за най-важната системна промяна, за която настояваме от години – конституциона реформа на съдебната власт и най-вече на прокуратурата. Настоявайки за неполитически профил на кабинета, от Да, България не излъчихме министри, освен този, който може да е гарант именно за конституционната реформа – министъра на правосъдието. И то не каква да е конституционна реформа, а качествена. Затова Атанас Славов, доктор по конституционно право, е възможната кандидатура в настоящата ситуация. (А вече много пъти беше казано, че ако конституционната реформа бъде подменена, оставката на правителството ще последва веднага) Всички останали ще бъдем в парламента, и заради Конституцията, и защото при липса на активна законодателна дейност в последните две години са се натрупали толкова много закони, които трябва да бъдат приети с внимание към детайла и балансите (вкл. свързани с електронното управление). Фокусът на това правителство за нас е конституционната реформа, която то прави възможна. В тази безпрецедентна ситуация всичко останало е на втори план, защото е следствие от липсата на върховенство на правото. „Ама как така с съдебна реформа с (друга партия, която нашите избиратели силно не одобряват). Те ще ви излъжат! Вие ги изпирате!“. Разбирам тази реакция. И съм сигурен, че чувствителността на избирателите трябва да остане висока. Но за промяна в Конституцията са нужни поне 160 гласа. И това е така, защото промяната на основния закон трабва да има широка обществена подкрепа, а не просто ситуационно мнозинство. Ще бъде трудно в парламента, нямаме илюзии или излишен патос. Но сме длъжни да опитаме. Заявили сме тази цел пред избирателите, обяснили сме защо тя е важна според нас. А при

Днес в записите на Радостин Василев се чува как Христо Иванов бил измислил как да не бъде свалян имунитета на Борисов. Христо Иванов вече отрече да е имало такъв замисъл, но нека обясня детайлите, защото работих по конкретиката на тази идея за ползване на правилата на европейския парламент. Известно е, че нашата прокуратура е бухалка и не се свени да повдига обвинения по политически причини. Конституцията е дала на народните представители имунитет, за да ги пази в случаи, включително в които с действията си провокират прокуратурата – напр. с гласуване на закони за орязване на всевластието на главния прокурор. В правилника на Европейския парламент има разписана процедура, по която комисията по правни въпроси (JURI) разглежда в закрити заседания исканията за имунитети на евродепутати, изслушва ги и дава доклад, за да може в пленарна зала да бъде решено дали имунитетът да бъде даден. Комисията може да изисква всички материали по разследването и има обективни критерии за преценка. Това със сигурност не отнема 6 месеца – искането на Цацаров за имунитета на Елена Йончева е отнело 2 месеца, като единият е бил празничният декември. Към момента в правилника на нашето Народно събрание няма много подробности за този процес, преценката се прави на база на това, което прокуратурата реши да предостави като информация, и всъщност позволява „тупане на топката“. А това оставя отворена врата за спекулации, вкл. с това кой кого пази и с какви мотиви. Затова обсъждахме въвеждането на по-ясни правила, като европейските. За да няма бланкетното даване на имунитети или бланкетното отказване на имунитети, а всеки случай да може да бъде преценен обективно. За да изпълним духа на Конституцията. И за да не може с едно гласуване, без да имаме детайли, да бъдем вкарани в нечия игра или в нечий лагер. Такъв механизъм е особено важен в момент, в който Гешев

Всички са съгласни, че трябва да излезем от политическата криза. Но трябва да решим причината за нея, а не да лекуваме симптомите – едно правителство, получило 121 гласа, няма да я реши само по себе си. А причината е, че каквато и формула за правителство да приложим, хората няма да ни повярват, че разбирателството не е заради „порциите на властта“. А няма да ни повярват, защото институцията, която трябва да пази обществените ресурси от корупционно превземане, е мутренска структура, която активно подпомага това корупционно превземане. Няма как да има широко доверие в никое управление, докато като общество нямаме поне базова увереност, че прокуратурата ще преследва корупционни престъпления без да звъни по телефона преди това, за да каже „падна ли ни в ръчичките, приятелю“ и без да използва всяка процесуална вратичка за политическо влияние. Затова правителство на конституциинната реформа е тяснята пътечка, която да ни изведе от гората на политическата криза. И то може да е само с втория мандат, както заради дълготрайния ни ангажимент към избирателте за конституционна реформа, така и заради горчивия опит от 2015 г, когато дори минимално възможният консенсус беше саботиран с поправка в последния момент. Тогава министърът на правосъдието подаде оставка. Сега залогът е по-голям и трябва да сме убедени, че премиерът ще подаде оставка, ако реформата бъде подменена. Това нашата коалиция може да го гарантира като мандатоносител. Едва след това можем да постигнем другите амбициозни задачи за страната. Иначе и те ще потъват в корупционната тиня – еврозоната ще я спира един задкулисен интерес, Шенген – друг, плана за възстановяване – трети. Ако пък не го направим, пропускаме исторически шансове.

За председател е избран е Вежди Рашидов, като най-възрастен народен представител. Възрастта беше единственият критерий, събрал подкрепа. От ДБ нямаше как да подкрепим Рашидов, по ред причини. На председателски съвет сондирахме възможността наша кандидатура да събере подкрепа. Отговорът беше „не“. Бяхме разумни, конструктивни и направихме възможното. Сега парламентът може да започне работа. Но има една критика към Демократична България за изминалите три дни – че не сме издигнали наш кандидат за председател. Общата причина за това е, че се фокусирахме върху търсене на решение на безпрецедентен проблем, а не в това да покажем колко подходящи хора имаме за председател. След като ГЕРБ бяха неспособни да съберат мнозинство, на третия ден нещата бяха зациклили и кандидатура на ДБ може би е изглеждала като възможен изход. Затова тя беше обсъдена на засесание на парламентарната група и Христо Иванов отиде на председателски съвет, където да го предложи. ГЕРБ и БСП са били твърдо против. Т.е. подкрепа нямаше. Паралелно с това в кулоарите разговаряхме с депутати от ПП и обсъдихме рисковете и плюсовете на наш кандидат, след което Кирил Петков влезе на председателския съвет, за да повдигнв същия въпрос. Втори път е последвал отказ от ГЕРБ и БСП. Т.е. подкрепа стабилно нямаше. А защо нямаше подкрепа? Защото всеки избор извън този по технически критерий като възраст ще изглежда политически и ще очертае мнозинство. И щяха да последват резонни реакции от типа на „Ее, прегърнаха се“. Ако подкрепата беше само от ГЕРБ (освен от нас и ПП) – „ето я евроатлантическата коалиция“. Ако и БСП се бяха включили, те пък трябваше да обясняват на своите избиратели защо подкрепят председател, който ще вкара точката за модернизация на армията и оръжие за Украйна и ще блокира връщането на хартиените бюлетини. Ако въпреки ясната липса на подкрепа бяхме предложили кандидат в зала той очаквано не беше събрал подкрепа,