Става дума за М-тел. Вече не са монополисти, за щастие, но са един от три, като другите два също не са цвете за мирисане. Но в последните 5 месеца М-тел доказаха, че колкото и трагично зле да си, в България това не ти пречи да си най-големия. Новата им система е плачевна. Всеки клиент на М-тел знае за какво става дума – грешни фактури, бавно обслужване в офисите, висене по 1 час на *88 (м/у другото на фактурата ми в сайта пише *77). А фактурата ми е свободно съчинение. Историите са безкрайни. Кой е виновен? Предполагам какви псувни са изяли операторите и служителите. Но те също са потърпевши. Те са между чука и наковалнята. Затова след като вчера, след 30 минути чакане, ми казаха, че не могат да ми кажат колко интернет съм използвал с MTel Surf плана си, казах на операторката да предаде на мениджърите си нещо. Написах им го и в сайта: http://twitpic.com/3qc15q. Не, това не е клевета – според мен не може човек с нормално умствено развитие да остави най-големия мобилен оператор да е „счупен“ 5 месеца. 1 месец – ОК. 2 месеца – има надежда да се оправи все още. 5 месеца – не. Няма да навлизам в технически подробности около внедряването на информационни системи, но ако някой мениджър беше отворил един учебник по Information Systems Management, щеше да види как не се правят нещата. В моя учебник например имаше история за нова информационна система за бърза помощ в Лондон, която подобно на М-тел довела до тотален срив, и линейки пристигали с часове закъснение. Разбира се там е много по-критично, но системата е била премахната до отстраняване на проблемите още същия ден. След това е била въведена паралелно със съществуващата докато малко по малко нещата са заработили. Ще кажете – лесно е да се критикува отстрани.
Continue reading