Отворено законодателство [лекция]

Преди година написах, че макар гражданите да са длъжни да знаят законите, държавата не им помага по никакъв начин за това – законите се публикуват само като изменения в държавен вестник (чиято електронна форма е PDF), а за нормален човек това не е четимо и полезно но никакъв начин. Това ни прави почти последни в Европа по достъпност на законодателството. Причините за това са много, свързани и с авторски права, и с неспособността на държавата да върши качествено И тази работа, но в крайна сметка гражданите ползваме lex.bg и се надяваме версията там да е актуална. Това обаче е недостатъчно и поради това реших да направя лекция за „Отворено законодателство“ на OpenFest, на която да разкажа както за текущия законодателен процес и проблемите, свързани с него, така и да предложа технически решения. В рамките на лекцията предложих създаване на проект OpenLex, чрез който законодателството да стане по-достъпно. Видео от лекцията може да видите тук: А слайдовете са тук: Три седмици след OpenFest, все още не съм намерил време да инициирам координационна среща по проекта с хората изявили желание, което е сериозен пропуск от моя страна, но ще се опитам да го коригирам скоро. А ако проектът бъде реализиран, ще имаме не просто по-удобно и достъпно законодателство (каквото lex.bg до известна степен дава), но и реализирани компоненти и взети технически решения, чрез които държавата (в лицето или на Народното събрание, или на Министерския съвет) да поддържа законодателството в електронен, машинно-четим вид. А самият законодателен процес да не минава през разпечатване, сканиране и разпращане на doc файлове с 10 цвята в допълнение на track changes, а да бъде структуриран и да позволява съвместна работа на много участници. Това би предполагало технически грамотни депутати, разбира се. Ама и до там ще стигнем все някой ден. Надявам се и лекцията ми да е полезна

Данни канят

В началото на юли кабинетът на вицепремиера Румяна Бъчварова организира(хме) конференция за отворени данни, с името „Данни канят“. (Пиша чак сега, защото сега намерих „вдъхновение“). Конференцията имаше live streaming, благодарение на което Боян Юруков записа видео, така че може да гледате цялата конференция: Панелисти бяха политици, хора от НПО-сектора и бизнеса. Първата презентация беше на Антон Герунов (началник на кабинета на г-жа Бъчварова), в която той показа няколко визуализации на база на отворени данни. Там се вижда например „любопитния“ ръст на регистрациите по настоящ адрес преди местни избори. В този момент ще се опитам да спра да звуча като press release, и само ще припомня, че порталът за отворени данни съществува от есента, след сътрудничество с тогавашния заместник министър на транспорта, доц. Камен Спасов, и Общество.бг. След това порталът се премести на сървър на правителството и се официализира благодарение на кабинета на г-жа Бъчварова. Във видеото ще видите, че до края на годината ще бъдат отворени поне 120 масива от данни, а надявам се и повече. Но количественото изражение не е най-важното. Да, броят масиви ще излезе по медиите и след 2 дни всички ще са забравили за този „напън за прозрачност“ (както може би им изглежда на някои). Важното е, че се създава култура в администрацията и в гражданите към отваряне и анализиране на данни (колкото и това да звучи като клише). На конференцията говорихме и за проблемите. А те не са малко. Актуалността на данните, пълнотата им, форматите, в които се публикуват, механизмите за тяхното коригиране, механизмите за изискване на още данни. Защото ако влезете на портала за отворени данни, ще видите, че някои масиви имат проблеми. Нерядко се случва даден регистър в държавата да се пази в Excel. Съответно, за да се запише като csv (машинно-четим), служителите ползват „Save as .csv“. Което и аз наивно си мислех,

Софтуерът на държавата – с отворен код и отворени данни

С това click-bait заглавие ще ви разкажа накратко за конференцията на Астел (Асоциация Телекомуникации) на тема електронно управление – мисията възможна, на която презентирах и аз. С по едно изречение за двата панела – официален и граждански. В първия участваха Антон Герунов и Калина Чернева от кабинета на вицепремиера Бъчварова и представиха няколко неща – ще има интегрирана система за човешките ресурси в държавата – наемане на хора, йерархия, кариерно развитие – всичко. Има фокус и върху отворените данни и процесът по качване на приоритетните масиви на портала вече е започнал. Също така започва новата оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ), където „имаме новина“ – изискванията към всички поръчки за софтуер са: да бъдат с отворен код, да имат интерфейс за отворени данни и да имат интерфейс за интеграция с други системи. Накратко, това означава, че данните на администрациите вече няма да се пазят в мазета, че софтуерът ще е прозрачно-разработван и ще получаваме поне малко по-качествени резултати, и не на последно място – че системите в държавата няма да са островчета, а ще са реално интегрирани една с друга. (В случая не се явявам говорител на кабинета, защото за тези изисквания има някакъв принос и Общество.бг със съответните си кампании. Което отбелязах и в моята презентация) След това Гроздан Караджов (председател на транспортната комисия в парламента) сподели някои коректни разсъждения за електронното управление (и някои нюанси, с които не съм съгласен – напр. че техническите детайли нямат такова значение). След него зам-министърът на транспорта Валери Борисов говори по много теми. Аз говорих за визията на Общество.бг за електронно управление – отворено, координирано и фокусирано върху гражданите. Ето и слайдовете: (В останалата част от гражданския панел говорихме за неформалния egov форум, който се събира всеки месец, както и за електронно гласуване, с Илия Кръстев, Михаил-Ернесто Михайлов и проф.Михаил Константинов) Имаше, разбира

Отворени данни

Какво значи „отворени данни“? Няма да давам десетки линкове с дефиниции и примери, а ще обясня с едно изречение – данните, с които разполагат администрациите (и някои фирми) трябва да бъдат публично-достъпни във формат, удобен за четене от компютър, с цел отваряне на възможности за изграждане на полезен софтуер, базиран на комбиниране на тези масиви от данни. Т.е. когато държавата има регистър на аптеки, регистър на лекарства и работно време на търговски обекти, тя няма причина да си ги „кътка“ в екселски файлове на някой Пентиум 1 в мазето на някоя агенция, а е редно да ги публикува в стандартни, отворени формати (като .csv, xml, json), така че ентусиасти или реални бизнеси да могат да добавят стойност, изработвайки продукти, като например приложение, показващо къде са най-близките аптеки, където можете да си намерите лекарства по здравна каса. Или приложение, с което през смартфон да проверите кога ще дойде автобусът. (Отворените данни, разбира се, са анонимни, т.е. държавата не бива да казва на света къде живеете и къде работите, макар и да знае това.) Разни изследвания, които сега не мога да цитирам, твърдят, че отварянето на данните на държавата води до 2% повишаване на брутния вътрешен продукт (и световната банка намеква същото). Така че освен, че „разни момчета ще си играят да правят уебсайтчета с данните“, това отваря врати и за реални бизнес-начинания. „Това звучи добре, ама в наш’та държава – едва ли“, ще си кажат много хора. И макар към момента някои администрации, от добро желание, да публикуват част от данните си в „полу-удобни“ формати, като цяло положението е зле. Боян Юруков най-добре знае колко трудно се събират данни от държавата, и съм убеден, че малко хора биха имали такъв устойчив ентусиазъм, и то без финансова възвращаемост. Е, само че порталът за отворени данни на България вече е факт – opendata.government.bg.

Данни

Как се вземат решения? В държавата? А в големите компании? Самопровъзгласените мениджъри и много от поне българските държавници смятат, че решения се вземат или ако някой така усеща, че е правилно, или ако мнозинството мисли по определен начин. Шефът имал предчувствие, че трябва продуктът да се промени по едикакъв си начин. Министърът смятал да прокара решение, защото мнозинството хора около него смятали, че е правилно. Това е много рискован подход. Понякога работи, понякога не. Как трябва да се вземат решения? С помощта на данни. Много данни. Големите компании събират всякакви т.нар. метрики за продуктите си, за потребителите си, за пазара, и според изследване на IBM мнозинството от менижърите (CIO) планират и вземат решения на база на анализ на големи масиви от данни. Данните са и основен начин на работа в науката – за да докажеш нещо, трябва да имаш данни за него. В държавата нещата трябва да се случват по аналогичен начин. Но в България данните не са на почит. Много малко политици цитират данни, а когато го правят, то е тенденциозно и преувеличено. Когато се обсъждаше Белене не видях никой да извади данни за потребление, цени у нас и в съседните държави. Нито политиците, нито пресата. Изданията на Икономедия правят приятно изключение тук, защото включват доста графики и таблици, но като изключим тях и някои „апокрифни“ блогове и онлайн издания, данните се игнорират. Но не само от медиите и политиците, а и от хората. Хората не признават данните, когато те показват теза, различна от тяхната. И обичат да се основават на анекдотични наблюдения. Неведнъж съм спорил с хора за достоверността на данните. „Това не може да е вярно, аз съм говорил с хора, те казват друго“ … „Виж по улиците какво става, не гледай данните“ … „Те си ги пишат както им е удобно“. Дори един приятел беше чул