Това не са злодеите, които търсите

Някой е виновен, че не живеем добре. Някой е виновен за проблемите. Кой? Всеки си има заподозрени злодеи. (Ако не виждате проблеми, преминете направо към последния абзац) Бойко Борисов, Джордж Буш, Боби Михайлов. Това са хората, които нарочно ни прецакват. Архизлодеите. Но не – това не са злодеите, които търсите (по Star Wars). Те са т.нар. обикновени хора. Не, не ви правя джедайски номера. Преди време например гледах интервю с последния български фараон. Той би бил един от злодеите, които търсим – един от хората „с куфарчетата на Луканов“, че и фараон. Но в неговия разказ (на който не твърдя, че може да се вярва) няма нищо необикновено. Ако вземем историята на който и да е друг заподозрян за злодей ще видим, че няма момент, в който той си казва „сега започвам да прецаквам горките хора“ или „Поставям си за цел да направя всички бедни, мухахахаха“. Това, което е се случва е, че при обстоятелствата, които заобикалят тези хора, те по-често вземат решения, които са по-добри за тях. Да, именно каквото повечето от вас биха направили. Но в един момент контекстът се оказва такъв, че едно такова решение води индиректно до проблеми за други хора. Иво фараонът като е взел „куфарчето“ (кредита), какво нередно е мислил че прави? Нищо. Било по-добре за него, без да пречи на никого. Но ако всичките 150 човека бяха отказали кредита и бяха казали „нека всеки има право да развие бизнес, не само наши хора“, тогава те нямаше да са лошите. Само че това няма как да се случи. С които и да е 150 човека. Или си представете един министър. Той е познавал някого, правил му е услуги, и съответно са му предложили пост. Срещу този пост той е дължал нещо на някого. 1-во ограничение. В министерството вече има изградени корупционни „пътеки“. Този взема

Continue reading

За селянията и селяните

4 почивни дни, София е празна, радват се „истинските“ софиянци, които не са се „прибрали на село“. Наистина София е много приятно място през пролетта, когато няма никой по улиците. Преди 2 години се разхождах на Гергьовден из раззеленените улици и беше много успокояващо – последната дума, която може да се каже за София в делничен ден. А „истинските“ софиянци ликуват, че селяните са си тръгнали поне за малко и са останали само истинските столичани. Като чуя/прочета такова мнение, автоматично зачерквам неговия автор и всякакви списъци съдържащи хора с коеф. на интелигентност над 80. Защото селянията не е географска принадлежност, а състояние на духа (това не е моя мисъл). Помня как веднъж ватман и шофьор на Лада, оставил я върху релсите се псуваха и спориха кой е повече поколения софиянец. Без да обиждам ватманите и собствениците на Лади, но на тези хора това изглежда им беше единствената гордост в живота – че прадядо им се е родил в София. Или как, докато се бяхме запушили в една еднопосочна улица, един шофьор ми обясняваше как той от 30 години карал в тоя квартал – добре, преди 30 години тоя квартал е бил „село“, но сега трафикът е голям и като влезеш в забранената улица и заради теб се задръстват 10 коли, ти си селянина. Няма значение, че си роден там. А из квартали като Лозенец редовно „хора с високо гражданско самосъзнание“ режат пътни знаци указващи еднопосочни улици, защото преди 10 години тези улици са били двупосочни. Затова един приятел предпочита да иапозлва „селяндур“ като обидна дума, описваща простотията и безотговорността, и да остави „селянин“ да значи човек, който живее на село. Няма да се впускам в твърде много детайли защо от повечето хора не зависи къде ще живеят и работят. Те даже биха предпочели малкия град, но просто икономическата обстановка ги

Continue reading

Теория за смачкания човек

В България хората са предимно бедни, недоволни, мрънкащи и неудачници. И две публикации от началото на седмицата затвърждават позицията, че всеки е виновен за „дереджето“ на което е. Защото го мързи. Защото търси оправдание в другите. И хората, които имат сносно-развиващ се живот не можем да не потрием ръце в съгласие с тези наблюдения. Обаче нещата не са баш така. Много хора в България са смачкани. Смачкани от обстоятелства, които не винаги зависят от тях. Оказал си се в малък град, с две деца и липса на работа по специалността (макар да си завършил „висшо“). Или си се оказал в гарсониера с родителите си и нямаш къде другаде да живееш, защото заплатата ти стига за храна, но не и за наем. И т.н. Тези хора не са следвали по-различен път от възприеманите като успели хора – и те са завършили средно, и висше образование, и са работили – не рядко здраво. Да, направили са грешки – не са си избрали перспективна специалност, не са избрали подходящия момент да станат родители и не са били достатъчно активни в търсенето на по-добре платена работа. Може би защото не са били толкова интелигентни. Все едно – всички тези обстоятелства малко по малко са ги смачквали. Те са се свивали и комплексирали, и единственото, за което са имали сили и време да мислят са били ежедневните проблеми – какво ще ям, ще мога ли да си платя наема, няма ли да ме съкратят утре. Да, хората нямат време да мислят как да оправят държавата, и не могат да обръщат внимание на педантичното спазване на някакви си правила на обществото. Не че не биха искали, просто не могат. Защото са смачкани. Ние бихме ли могли да постигнем сегашния си стандарт на живот, ако обстоятелствата не са били благоприятни? И ние много сме работили, и смачканите

Continue reading

Писна ми от конспиративни теории

Наскоро ми попадна поредното видео описващо някаква конспиративна теория. Изгледах само 5-6 минути. Защото ми е писнало от конспиративни теории. Какви са конспиративните теории? Уикипедия обяснява надълго и нашироко. Накратко – група хора, световен елит, направляват курса на човечеството към т.нар. „нов световен ред“, при който те ще бъдат господари, голяма част от човечеството – избити, а останалите – техни слуги. Има доста под-теми, повечето от които обяснения на различни исторически събития – кой е финансирал Хитлер, кой всъщност е организирал атентатите на 11-ти септември, как се е появил комунизмът и е насаден в Русия, и т.н. Но всички тези събития са инспирирани и дирижирани от същия този „световен елит“. Има тонове литература, филми, уеб-сайтове и т.н. по въпроса. Всеки добавя нов отенък, нови доказателства, нова терминология. Цитират се източници, показват се документи и видеозаписи, така че тезата да изглежда очевидно доказана – илюминатите, световното правителство, масоните, рептилиите управляват нашия живот и едва ли не до месец ще излязат от сянката и ще станат господари, а ние – техни роби. Всъщност, всички тези теории са доста интересни. И наистина изглежда правдоподобни. Най-малкото са любопитни и представят един алтернативен поглед към света. Ако още не сте се запознавали в подробности с такива – не е загуба на време. След статията в wikipedia може да прехвърлите филма Zeitgeist, например. Аз не съм чел и гледал твърде много такива, но съм видял достатъчно и имам изградена обща представа. Не изключвам конспиративните сценарии – във всички тези теории съм убеден че има по някаква частица истина. За не малко събития и събития около нас, „дългата ръка на илюминатите“ не е невероятно обяснение. Утре е 10-ти ноември. Комунизмът сам ли е паднал? Или някой го е съборил едновременно навсякъде? Според Петър Стоянов това далеч не са били демократично мислещите хора, а комунистическият елит. С две

Continue reading

Е, как на 9-ти септември да не се изкажа за социализЪма?

Този монолог на Тодор Живков е много ценен. Той започва с идеологически разсъждения за социализЪма. А именно как той не е възможен в днешното недоразвито общество. Какво значи това всъщност? Значи, че социализмът може да работи само в общество, което вече е саморегулирало себе си. В едно полу-идеално общество. Проблемът е, че такова общество не съществува, няма и да съществува. Затова наричат комунизма и социализма утопии. Обаче нашият социализъм не е една проста проверка „ако има перфектно общество, работи“. Има клауза „иначе“, в която той съсипва и разгражда обществото (ако то е под нужната утопична граница на развитие). Как го е разградил? създал е „по-равни“ от другите хора не на база на умения и способности, а на база на случайни фактори (роднинство, партизанство). наказвал е свободната мисъл, и съответно всяка мисъл. Всеки, който мисли иначе (и го показва), е наказван. Това води до общество, на което му е много по-безопасно да не мисли. толерирал е нагаждачеството – няма значение колко можеш, или колко си честен, важно е колко си верен на партията. управлявали са „кундурджиите“ (както е предрекъл Никола Гешев). втълпил е у хората идеята, че нищо глобално не зависи от тях (а само от партията) изградил е система, в която нищо не е работело както трябва, поради горнтие четири (и още много) причини. Съответно хората са намирали други начини за да решат ежедневните си проблеми. Тези други начини са връзки и подкупи („Човек без връзки е като дърво без корен“). Всичко това продължава да е белег на нашето общество 20 години по-късно. Нещо, което е разграждано 45 години не може да се оправи за 20. Отчасти защото демокрацията и капитализма не са толкова добри системи, че да коригират бързо едно общество. Както е казал Чърчил – „Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали“ (преводът е

Continue reading

Т’ва не е наша работа

Отидохме онзи ден на язовир „Тракиец“. Имаше ограда и голяма табела със списък от забранени действия на язовирната стена – риболов, паркиране, изхвърляне на отпадъци, къпане. 100 метра по-нагоре имаше отключена врата, през която минахме и се качихме на язовирната стена. След час и половина на околните поляни си затръгнахме и срещу нас по язовирната стена се зададе кола. Стигна до нас и отвътре излезе човек, явно охраната. Той беше учуден какво правим ние там, тъй като достъпът бил забранен. При което проведох с него (приблизително) следния диалог: – къде пише, че е забранено? – долу има табела – там пише, че са забранени риболовът, къпането, хвърлянето на отпадъци. Нищо не пише за разхождане. – забранено е – ама не го пише – ама е забранено – ами напишете го, за да е ясно – не е наша работа, язовирът е на „Напоителни системи“, ние сме охрана – ами кажете им да го напишат, за да не се объркат и други хора – т’ва не е наша работа. Сещате се, че табелата няма да се промени и следващите, които влязат пред много отворени входове (от едната страна дори мисля, че няма ограда), отново ще бъдат срещнати в някакъв момент от охраната, която ще ги изгони. Не че това е кой знае колко фатално. Но пък е показателно. Синдромът на „Т’ва не е наша работа“ го има във всички български институции. Затова и администрацията куца. А защо всъщност „не е наша работа“? Имам две предположения (за различни случаи) няма комуникация между участниците в един процес (в случая охрана на язовирна стена) – човекът от охраната просто не знае на кого да каже да оправи табелата. И няма желание да разпитва. Или служителката в дадено министерство не знае към кого да отнесе проблем извън пряката дейност на министерството. има страх у служителите

Continue reading

Лайняната улица

Улицата е Княз Борис I, София. Всеки ден по около десетина минути вървя по нея към работа. И всеки ден тротоарът е осран. С кучешки лайна. Много. Обяснението е просто – улицата води до малко паркче пред църквата „Св.Георги победоносец“, където хората извеждат кучетата си. Обяснението е просто като хората, които предизвикват ‘феномена на лайняната улица’. Които пък от своя страна са представителна извадка за населението. Ами да – защо да почистят, като така или иначе никой друг не си чисти – толкова е „логично“. Е, това лайната на политиците ли се сега? Те ли серат всеки ден по тая улица и не си чистят? Или всеки ежедневно се изсира публично, малко по малко превръщайки всичко, което ни заобикаля, в една смърдяща тоалетна. Или по-добре – в един подлез-тоалетна, защото е ниско. И въргаляйки се в екскременти, псуваме си на ум политиците, които са универсалното оправдание за всичко, и заспиваме спокойно, готови за нови фекални подвизи на другия ден. Обобщението, което правя не е никак тенденциозно, а е по-скоро доста експресивна илюстрация на социалната ни действителност.

Continue reading