Във връзка с кампанията ми за стандартизиране на електронна лична карта в Европейския Съюз ми беше препоръчано да разгледам т.нар „Европейска гражданска инициатива“. По идея, това е процес, чрез който при достатъчно обществен интерес, Европейската Комисия може да направи законодателно предложение (кратко разяснение: ЕК е изпълнителната власт на ЕС, а законодателното предложение впоследствие се гласува от европарламента) На пръв поглед звучи прекрасно – гражданите могат реално да участват в политиката на ЕС! Но да не избързваме и първо да погледнем процеса стъпка по стъпка. Изглежда плашещо сложно и дълго. И трябва да съберете 1 милион подписа на хора от различни държави (има съответните минимални прагове), а учредяването трябва да стане от минимум 7 човека от различни държави (или както успеете да интерпретирате българския превод на това правило). Но да кажем, че бюрократичното утежняване е разбираемо в случая – все пак не е редно през ден Европейската Комисия да бъде занимавана с хрумванията на този и онзи (например една от отхвърлените инициативи е за изпълняване на химна на ЕС на есперанто). Преминах към разглеждане на изискванията. Главното условие е да имаш работеща и сертифицирана онлайн система за събиране на „подписите“. Ако ви се губят 20-тина минути опитайте да намерите как точно се сваля препоръчания софтуер. Натискате „download“ и всичко е not available. После с помощта на google и отваряне на случайни линкове в свободен текст все пак стигате до една виртуална машина, с която може лесно да се тества системата, както и до кода ѝ. Ще спестя технологичните подробности, но за да бъдеш пълноценен гражданин изглежда е нужно да можеш да инсталираш и конфигурираш Enterprise Java приложения. „А, какво съвпадение“ (както се казваше в един тъп виц), аз съм Java програмист и тия неща ги мога. Подкарах приложението, чийто Java код освен, че е излишно усложнен, изглежда що-годе прилично. Остана мистерия
Continue reading