За морала

…или философски бръщолевения на един случаен човек. Какво е моралът и как се измерва? (По-надолу ще видите смесица от аргументи и тези на много философи, макар и не в пълната им дълбочина; няма експлицитно да споменавам кои са, но най-вероятно ще намерите следи от Кант, Хегел, Декарт, Киркегор и др.) Що се отнася до действията ни, има две крайности – алтриузъм, което означава, че не търсим нищо като награда за действията си, и егоизъм, при който сме мотивирани изцяло от лична изгода. Алтруизмът и егоизмът обаче се срещат, в случай че действията ни са правилни, справедливи и носят полза само на останалите, а ние ги извършваме за да задоволим собствената си нужда за морал; за не разрушим собственото си морално състояние на щастие; да не преминем прага на това да сме в мир със себе си. Морално-правилните неща изглеждат алтруистични, защото не ги вършим за своя изгода, но в същото време егоистични, защото ги правим заради нас самите. Това обаче в никакъв случай не значи, че всички егоистични действия са алтруистични. Но всички алтруистични могат да се разгледат като психологически-егоистични. Дефинираме морално-правилните неща като тези, които не правим за наша лична изгода. Това не значи, че действия, мотивирани от лична изгода са непременно грешни или че не трябва да бъдат извършване – те просто са други вид действия, които изискват специален поглед, какъвто ще дадем след малко. Но тази дефиниция е недостатъчна. Напълно е възможно да направим нещо морално-неправилно дори без да имаме лична изгода от него. Например, убийство, което евентуално би спасило животи на други хора. А не искаме да използваме утилитариански или консеквенциалистки обяснения, тъй като това със сигурност ще стигне до невъзможността да изчислим последствията (известни като „ефект на пеперудата“). Вместо това, ще разчитаме на абсолютни, категорични разсъждения, които забраняват определени действия (напр. убийство, лъжа). Как дефинираме

Continue reading