Технически въпроси и отговори относно машините за гласуване

Днес бях на среща с представител на ЦИК, Държавна агенция „Електронно управление“, БИС и БИМ относно процеса по удостоверяването на съответсвието на машините за гласуване с изисквания на Изборния кодекс и техническата спецификация. Форматът беше презентации от трите институции, участващи в удостоверяването, последвано от въпроси от експертите (четиримма, в това число аз, от участниците в изборите и един от международен наблюдател). Аз зададох петнайсетина въпроса, като ще ги опиша тук, заедно с отговорите, които получих. Предупреждавам, че са доста технически и изискват доста контекст. Важното нещо, което стана ясно, е че за тези избори ще се използва същият софтуер, като на изборите през април. Системният образ ще бъде този, направен за предните избори (проверимо с хеша му) и нов няма да се прави. Така всякакви опити да бъдат дискредитирани изборите, защото „някой пипа кодовете“, стават несъстоятелни. В: В презентацията се споменаваше, че смарткартите имат чип на Infineon – проверено ли е дали тези модели са засегнати от уязвимостта ROCA, открита преди няколко години О: Да, проверено е и няма тази уязвимост В: В презентацията се спомена, че машините имат тестови режим и реален режим. Може ли една машина, участваща в реалния изборен процес, да бъде пусната в тестови режим? О: Тестовият режим ползва различен build (системен образ) и съответно би имала различен хеш. Секционните комисии трябва да проверяват хеша и да сигнализират при несъответсвие. В: Колко време издържа мастилото върху хартията на разпечатания протокол? О: Мастилото и хартията са удостоверени, че издържат 5 години. В: Кой извършва инсталирането и персонализирането на машините в складовете? О: Доставчикът (Сиела-Норма) В: Могат ли да бъде предоставен публичен достъп до разписките, които се генерират от машинтие при инсталиране и персонализиране на машините О: Това е от компетенцията на ЦИК, които поискаха писмено да им бъдат изпратени въпроси, за да могат да отговорят по същество.

Continue reading

Коментари по доклада за съответствие на машините за гласуване

Държавна агенция „Електронно управление“ публикува обобщена версия на доклада за съответствие на машините за гласуване. На първо място – трябва ЦИК да публикува всички протоколи към доклада, а не само тази обща част. Тя оставя много въпроси по детайлите (но все пак е добре, че я има). Извън това, имам следните общи коментари. Някои от тях може би са твърде технически, но ще опитам да дам и разяснения по тях: Предоставени са три машини. Това е малко, като не става ясно от кои партиди на доставка са били, т.е. дали от всяка доставка има поне по една машина. В доклада пише, че „За цялостното произвеждане на изборен процес чрез ТУМГ се използват допълнителни инструменти създаването на Image и инсталирането на операционната система и приложния софтуер.“ – т.е. за всеки избор има отделен image на операционната система плюс приложния софтуер. Според мен е по-добре да има един image на операционната система, а изборите да се конфигурират на приложно ниво. Иначе стои възможността изискванията към операционната система, които според доклада са спазени, да не бъдат спазени при друг image Пише също така, че „Операционната система, инсталирана в основната памет на ТУМГ, има вградена функция, която при всяко зареждане, изчислява контролна сума (”хеш”). Този „хеш“ се визуализира на екрана със системна информация и се отпечатва върху служебните разписки. Чрез проверка за съвпадение с предварително изчисления „хеш“ на компонентите подготвени за инсталиране в ТУМГ се удостоверява и може да се гарантира автентичността на инсталирания в основната памет на ТУМГ базов и потребителски софтуер;“ – това е много важно. Всички застъпници и наблюдатели трябва да поискат от секционните избирателни комисии тази разписка и да яснимат, за да се установи дали всички машини имат идентичен хеш (както се очаква в рамките на един избор). Друг коментар тук е, че не трябва да се разчита на вградената

Continue reading

Проблемите с машинното гласуване

Тези дни темата с машинното гласуване получи доста медийно отразяване. ЦИК реши да не спази закона и да сложи машини само в 500 секции, Петър Славов и Мартин Димитров сезираха ВАС, който каза, че ЦИК Трябва да спази закона. А законът казва, че трябва да има машини във всички около 12500 секции. Електронното гласуване от дистанция винаги ми е било доста по-интересно от машинното, поради което се бях фокусирал да помагам с частта от законодателството, свързана с електронното, а не с машинното. Но ето, че машините се оказаха проблемни. Проблемът идва от там, че народните представители гласуваха пълното въвеждане на машините, без да са налице няколко предпоставки: готовност на ЦИК да осигури толкова на брой машини; адекватен анализ на експериментите с машинно гласуване; анализ на риска. Проблемите са основно два: Логистично-организационен проблем – как за два-три месеца ЦИК може да се сдобие с 12500 машини, които да разпредели по секции и да обучи секционните комисии да ги използват Потенциален проблем със сигурността – как гарантираме, че машините не са компрометирани и как всеки избирател може да бъде сигурен, че това наистина е така. Логистично-организационният проблем е свързан отчасти със сроковете по Закона за обществените поръчки, но не само. Не е ясно дали има фирма, която да има налични 12500 машини, които да даде под наем или да продаде. Всъщност това е важен елемент – досега машините са давани под наем, за сравнително висока цена – 1700 лева. Изглежда доставчикът на машините за предишни избори – Сиела-Норма (в консорциум със Смартматик) обмисля опция машини, собственост на Филипините, да бъдат докарани до България. Ако смятаме да имаме машинно гласуване, машините трябва или да бъдат купени (цената им няма причина да бъде много по-висока от тази за наема, честно казано), или трябва да има споразумение за дългосрочно даване под наем на последна версия

Continue reading