През декември парламентът прие измененията в Закона за българските лични документи, които бяхме внесли през април. Ще пробвам да внеса разяснения, с малко закъснение.

Накратко, целта на измененията е да даде на всеки български гражданин средство, с което да се идентифицира електронно пред администрацията и да заявява електронни услуги, като така се реши проблема на електронното управление с „кокошката или яйцето“ – няма достатъчно електронни услуги, защото много малко хора имат как да ги ползват (квалифицираният електронен подпис беше горе-долу единственото средство досега), а малко хора имат квалифициран електронен подпис, защото няма достатъчно услуги, с които могат да го ползват. Със Закона за електронната идентификация въведохме „електронна идентичност“, което отваря вратата към търсената масовост на средство за използване на системите на електронното управление. Промяната влиза в сила от 2018-та, като ако МВР не се справи с всички процедури за обществена поръчка (включително заради политическата нестабилност), това може да бъде отложено малко.

Тъй като измененията в ЗБЛД засяга личните карти – т.е. нещо, което всеки е длъжен да има, ще опитам да отговоря на най-често задаваните въпроси.

В: Ще трябва ли да си сменям личната карта?
О: Само ако желаете. Няма задължителна смяна. Ако изрично не поискате да си смените личната карта, то ще получите новата карта с чип след като личната ви карта изтече.

В: Задължително ли получавам електронна идентичност?
О: Не. Удостоверението за електронна идентичност се записва в чипа по подразбиране, но при подаване на заявлението имате възможност да се откажете. Защо избрахме този принцип на изричния отказ – за да постигнем масовост на електронното управление, трябва възможно най-много хора да разполагат със средство за сигурно електронно идентифициране пред държавни органи, дори да нямат непосредствена нужда от това. Така следваме примера на Естония, които въвеждат задължителната електронна лична карта, но започват да „жънат“ плодовете от нея досега години след това. Все пак това се случва, за разлика от Финландия, която въвежда електронната лична карта преди Естония, но не я прави задължителна – в момента Финландия изостава в електронното управление и внася технологии от Естония.

В: Ще има ли биометрични данни?
О: Само при изрично желание за това. При попълване на заявлението за нова лична карта, ще можете да отбележите дали искате снимката ви и пръстовия ви отпечатък да бъдат записани на картата, съгласно стандарт на ICAO. Същият стандарт е задължителен за паспортите. Какво дава това? Възможност за преминаване през автоматични терминали с лична карта, освен с паспорт. Тук има няколко важни условности – преминаване с лична карта през гранична проверка може да става само в Европейския съюз (и с няколко държави, с които имаме споразумение). Ако България влезе в Шенген, това би станало излишно. Освен това летищата, които имат терминали, поддържащи формата „лична карта“ в допълнение на формата „паспорт“ са доста малко. Няма официални данни за това, но от проучване, което направихме, се броят на пръсти. Все пак, има тенденция за тяхното увеличаване, и за въвеждане на биометрични данни (по стандарта на ICAO) в личните карти на други европейски държави (макар и по инерция, без особено много аргументи), така че по предложение на колегите от МВР решихме, че не трябва да изключваме тази опция. Все пак, тя не е задължителна, заради притеснения, свързани със сигурността и заради ограниченото приложение. Съдът на Европейския съюз пък е решил, че нямаме задължение за въвеждането на биометрични данни в личните карти, така че се съобразяваме с това решение.

В: Ще струва ли по-скъпо новата лична карта?
О: Не. С оптимизации в модела на издаване (преминаване от децентрализиран към централизиран) ще бъдат спестени достатъчно пари, с които да може да се покрие евентуално оскъпяване на картата заради по-новите технологии. Все пак, цената на самия чип е от порядъка на 1 евро, така че дори индиректно (напр. през данъци) няма да плащаме повече.

В: Какво ще мога да правя с електронната си лична карта?
О: Ще можете да правите справки и да заявявате електронни административни услуги. Освен това, по избор, ще можете да запишете и квалифицирания си електронен подпис (от частен доставчик) на картата. Каква е разликата между електронната идентичност и електронния подпис – надълго и нашироко съм обяснил тук. Накратко – електронната идентичност е електронния еквивалент на това да си покажем личната карта. Но заради техническата реализация на това, с нея могат да бъдат поставяни и усъвършенствани електронни подписи. Тя няма правната сигурност на квалифицирания електронен подпис – например не можете да подписвате договори с нея, но заради изменение в Закона за електронно управление, ще може да „подписвате“ заявления за електронни административни услуги – това, което ще е нужно на мнозинството от гражданите.

В: Ще ми е нужен ли четец или друг специален хардуер, за да използвам картата?
О: За да я ползвате с компютър – в повечето случаи – да. Т.е. ще трябва да има налични четци, които гражданите да могат да си купят (напр. в супермаркети дори, както в Естония). Четците не непременно са големи, грозни и неудобни за носене – отново естонците ползват например този малък, преносим четец. Все пак, някои лаптопи имат вградени четци. Другият начин за използване на картата ще бъде със смартфон. Тъй като най-вероятно достъпът до картата ще бъде чрез т.нар. dual interface (т.е. контактен И безконтактен), ще можем с NFC четеца на смартфона си да използваме картата. Предполагам, че това ще е често разпространено (макар да не се поддържа от iPhone). Някои лаптопи също имат NFC.

В: Сигурна ли е безконтактната комуникация?
О: Безконтактната комуникация носи рискове за сигурността, поради което с правилника за прилагане на Закона за електронната идентификация сложихме изисквания – никой няма да може да прочете нищо от каратата ви, ако не знае PIN-a. Дори да знае PIN-a, ще може да ви прочете общо взето само трите имена (ЕГН-то напр. го няма там). В допълнение, никой няма да може да ви следи на база на чипа, тъй като при всяко свързване, той ще предоставя различен, случайно-генериран идентификатор. И не на последно място – за идентифициране ще може да бъде включена многофакторна автентикация, т.е. освен с картата, ще е нужно и потвърждение с мобилно приложение (или в краен случай sms). Биометричните данни са защитени от неоторизиран безконтактен достъп по станадрта на ICAO, към който аз имам сериозни резерви, но все пак всички паспорти по света го използват. А и именно заради това биометричните данни са само по избор.

Надявам се да съм отговорил на важните въпроси. И да е станало ясно, че никой не ни „чипира“, че никой няма да ни следи по чипа (заб.: по-лесно е по мобилния ни телефон). Смятам, че тази промяна е абсолютно необходимото условие за развиване на електронното управление в следващите години.

Share Button