Етикет: емиграция

Тъй като това е личен блог, ще си позволя малко лична история. Последните три месеца живях и работих в Холандия, за голяма световна ИТ компания. Холандия е една от най-приятните държави в Европа (като изключим вятъра!) – всичко е спокойно, премерено, уредено, но пък не по немски скучно. Хората се толерантни и не си пречат. В Амстердам над 50% от хората ползват колело всеки ден (аз в това число, за по 8 км. в една посока). Работата в компанията е интересна, използват се нови технологии, а колегите са приятни и забавни. Минуси, разбира се, също има – няма денонощни магазини, храненето в ресторанти е скъпо, бирата е скъпа, наемите са скъпи, има си бюрокрация, холандците не са от най-топлите хора, имат някои спорни приети ежедневни практики, и т.н. Но като цяло е добра държава с добро общество. В момента в който от компанията изявиха желание да ми предложат постоянна работа, не се замислих и отказах. Отказах и да продъжа да работя от Холандия. Успяхме да се договорим експериментално да продължа работата от България. Тези публикация няма за цел да покаже колко добре ми се е получило, колко късмет съм имал, или факта, че тези, които могат да емигрират, се оправят добре и в България. Няма за цел и да покаже колко са добре западните държави спрямо нашата. И в никакъв случай не съм патриотът с розови очила, който дава мило и драго за родината и захвърля всички лични придобивки само и само да се върне. Не съм и слепият самонадеян идеалист, който смята, че като се върне, може да оправи всичко тук. А за оправяне има много. Може би всички хора, които възкликнаха „идиот!“ във връзка с моя отказ за постоянна работа, са донякъде прави. Но истината е, че в България имам сходни професионални възможности, сходни възможности за развитие, и

Continue reading

Когато интелигентни и адекватни хора решат, че емиграцията е единствената опция, е тъжно. Валери Шварц написа FUBAR през седмицата, а аз обещах да се опитам да аргументирам обратната позиция. С риск да не успея и с риск и на мен да ми се заемигрира, ако не намеря рационални доводи за оставането тук. Няма да задълбавам в битовите аргументи за и против емиграцията. Тук човек има много приятели, но ако не е бай Ганьо ще направи такива и в друга държава. И ще кани тукашните си приятели на гости понякога, а през останалото време ще си говорят по скайп. Да, не смятам, че е достатъчно, но е опция. „На запад“ няма да е толкова евтино да ядеш и пиеш на корем по заведенията, но пък това не би следвало да е най-големият идеал. И дори е Европа има простотия и неуредени неща (в пъти по-малко, отколкото тук, разбира се), а дори тук има позитиви, а балканският манталитет има своето очарование. За национализъм при решението да си тръгнеш или да останеш пък не може да става и дума. След като човек гледа дълъг документален филм за разпадането на Югославия, затвърждава представата си, че националистически течения водят до тотално излишни войни и хиляди жертви, заради някакво криворазбрано чувство за общност на база на историческо-географски критерии. Но моята позиция е малко по-абстрактна. В България може и да не се депресираш от масовата глупост и ненормалност, ако си направиш балон от интелигентни приятели и ограничиш сблъсъка си със „социума“ до качването в обществения транспорт и в такси. И ако развиеш имунитет към всичко около себе си. Имунитет, не в смисъл да игнорираш простотията, но тя да не те депресира, а вместо това да те мотивира. Да гледаш на случващото се наоколо като на резерват, в който някакви хора-„експонати“ се опитват да съществуват, а ти да

Continue reading

Според управляващите и приближените им медии първо нямаше протести. После бяха малобройни. После протестиращите бяха докарани от Монтана. После им беше платено да протестират. После бяха агресивни. После се оказаха интернет-лумпени. Сити и надменни. Но пиещи бира и седящи по тротоарите. После защитаваха енергийни лобита. Стана ясно и че получават над 4500 лв. заплата. Но им плащат по 140 лв. да протестират. Но са реститути и рентиери. И все пак са малобройни. Аз съм 17-ти ден на протестите (с 3 пропуска), 17-ти ден са там и много мои приятели и познати. В реалността 17-ти ден хората на протестите не са променени. И искат да покажат нетърпимостта си към политическата арогантност и дебелоочие (също и дебелокоремие). В същото време разни сульовци продължават да извършват глупост след глупост. Списък няма да давам, че е дълъг и ще стане скучно. Ще ги обобщя като: масови назначения на хора с тъмно/съмнително минало, които изобщо не са експерти в областта, в която ги назначават; лобистки решения, закони и закани (пушене – Булгартабак, хазарт – Еврофутбол; разпределение на пари в банки – КТБ); антидемократични намеци към медиите и обществото. Пак в същото време в Европа започват да гледат много строго на прикриваната подкрепа за кабинета на анти-европейска партия, на липсата на адекватни назначения. Инвестициите в момента са спрели, агенциите дават негативни оценки на инвеститорите, а дори се е заговорило (надявам се да е било спекулация) за замразяване на членството ни в ЕС. Но много хора – от политици до таксиджии – повтарят мантрата, че трябва да се даде време на правителството да реализира важни мерки. Днес реших да разгледам тези мерки подробно (един вид да дам шанс и аз на кабинета). Свалянето на цената на тока с 5% ще доведе (според експерт) до 25% поскъпване през зимата. Намаляването на младежката безработица става чрез закон, в който

Continue reading