Етикет: електронно управлрение

През 2015 г. електронното управление е доникъде. Е-услуги имат общо взето само НАП (такива, които се ползват, имам предвид), а служебното събиране на данни между администтациите, предвидено още от 2009 г. в закона почти не се случва. Министерство на транспорта е възложило изграждане на система за обмен на данни между системи и регистри (RegiX). Но тя не е заработила на практика и няма изглед да заработи, защото администрациите отказват да го ползват – бил „незаконен“. Дори в случаите, в които някой се престраши, най-важните първични администратори – ГРАО и МВР изискват сключване на тристранни споразумения и масово отказват достъп по своя преценка. Тогава правим две изменения, които да отключат процеса – в Закона за електронното управление забраняваме допълнителните споразумения, а в наредбата към него уреждаме използването на системата за обмен на данни като един от възможните начини за служебно събиране на данни. Оттогава служебният обмен расте всеки месец и на гражданите се спестяват някои „разходки“. Но докато вече всичко по обмена на данни е ясно и макар администрациите да го ползват, те продължават да искат удостоверения и бележки, защото казват „в нашия закон пише, че трябва да съберем тези данни от заявителя“. Затова в следващите седмици ще гласуваме следващата стъпка – приравняване на служебната справка на предоставени от заявителя удостоверения, така че дори в някой закон и наредба да пише „представя удостоверение“, това да не е пречка пред спестяването на административната тежест. Не само това, а въвеждаме удостоверяване на тези справки с електронен печат, за да няма оправдания „аз как да знам, че тези електронни данни са истински“. Дяволът е в детайлите – и техническите, и нормативните, и организационно-човешките. И една от причините да съм в парламента е, че такива детайли там има всяка седмица, а за да има електронно управление по сектори, понякога зависи от две алинеи и даже

Continue reading

Проблемите на НСИ са сложни и многопластови и не могат да се обяснят просто с посочване на някого с пръст. Трябва, обаче, да търсят дългосрочни решения, а не оправдания. Струва ми се, обаче, в ИТ общността си представя нещата малко по-просто, отколкото са. Това не е „един уебсайт“, на който просто трябва да сложиш достатъчно хардуер, за да работи. Ето няколко публично известни факта, които да помогнат интерпретацията: НСИ е направил поръчка за готова система за преброяване, а не за разработка на такава. Като цяло разумно решение. Местният партньор на шведската фирма „производител“ е СкейлФокус, които е трябвало да направят инсталация, конфигурация и поддръжка. Много често компании предпочитат да имат местни партньори, при които отива процент от продажбата, т.нар. two tier (или понякога three tier) distribution model. Цената е за лиценз, инсталация и конфигурация и като цяло не изглежда скандална. Функционалностите са доста повече от онлайн форми (на който му е интересно, техническото задание, предложението и договорът са на сайта на НСИ) DDoS атаката е сериозна – ако наистина 250 гигабита в секунда са се „изсипали“ срещу системата, то на чисто софтуерно ниво няма какво да се направи – „тръбата“ се запушва, дори приложението да може да обработи данните. Засега няма причина да смятаме, че тази информация е грешна, най-много да е малко преувеличена, но дори да е наполовина, пак е значителна. Не съм съгласен, че „какво толкова сложно има да се защити една система“ – това не е софтуерен проблем, а мрежови. И няма прости и евтини решения. НСИ не са били подготвени за такава атака, а е трябвало. Ползването на CloudFlare е недостатъчна мярка за критичността и репутационните щети. Обикновено проблемът с CloudFlare е не самият CloudFlare, а това, че по други данни (исторически и настоящи DNS записи и просто логическо мислене) може да се прескочи CloudFlare. Тук

Continue reading