Клишета

Говорили ли сте си с таксиджия? Заслушвали ли сте се в разговор на съседната маса в квартално заведение или в купето във влака? Чели ли сте коментари във форуми или под статии в новинарски сайтове? Ако да, то със сигурност са ви известни някои клишета, свързани с политическия и обществения живот в България. Много от тези клишета са всъщност констатации на трагичността на положението в „бедна майка България“. „Тука е така“, „разсипаха производството“, „Костов е виновен“, „политиците е*аха мамата на държавата“. С тези клишета хората се убеждават, че наистина положението е много зле и това изобщо не зависи от тях. Което е примамливо лесен вариант, само дето…“абе така е, ама и не е така“. Затова реших да направя klisheta.com – опит да събера някои от най-използваните клишета на политическа и обществена тематика. Първоначално идеята беше да е леко забавно, заради ироничното използване на тези изрази, но после реших да добавя и кратко разяснение защо всъщност те не са съвсем верни. Реших, в контраст с негативизма в нацията ни, да включа положителни (на места може би дори наивни) елементи в обясненията. Сайтът е отворен за нови предложения (линкът най-долу), както и за подобрения на съществуващите обяснения. Така че чувствайте се поканени да допринесете за подобряване на колекцията. При всяко отваряне на страницата се зарежда случайно избрано клише. Линк към пълната колекция има в долната част на страницата. Каква е целта? Наясно съм, че използващите тези клишета без ирония или нямат интернет или няма да се съгласят. Така че няма цел. Просто така.

Пост-партийната ера

Защо съществуват политическите партии? За да представляват големи групи хора със сходни възгледи. Партиите са нужни до ден днешен, защото малко хора имат възможност, времето и желанието да участват във вземането на решения. Защото аз нямам понятие от геология и не мога да преценя да има или да няма добив на шистов газ. Защото бай Иван не е виждал компютър и няма как да прецени ползите на електронното управление, а и не може да изкаже отдалечено мнението си. Но като с всяко нещо, което съществува от много отдавна, и с партиите е започнало да се злоупотребява. Черни каси, пране на пари, подкупи, нерегламентиран лобизъм, политическо номадство. Политиката е станала отделен бранш на икономиката, и много хора влизат там не за да представляват група свои съграждани, а като заместител на професионална кариера или личен бизнес. Поне в България е така, а „на запад“ нещата просто са в по-големи мащаби. Като теглим чертата – дали решенията вземани от политическите партии 1. реално представят нагласите на обществото 2. са добри за обществото? Зависи от много фактори. А може ли системата да е по-праволинейна, да няма толкова определящи фактори и възползване от слабостите ѝ? Естония планира въвеждането „електронната демокрация“ – освен, че всеки може да гласува по електронен път с личната си карта, гражданите ще могат да участват и във вземането на решения (на местно и на национално ниво). Технологията го позволява – заинтересованите граждани могат да гласуват през телефона или лаптопа си, няма нужда да присъстват някъде. Проблемът с физическата невъзможност всички да изразят своя глас по всеки въпрос е решен с помощта на технологиите. Но партии все още са необходими, защото не всеки е компетентен по всички въпроси. Въпреки, че имам възможност да се изкажа „за“ или „против“ добива на шистов газ, не мога, а и не трябва да го правя –

Избори. Що не ги направим както трябва, а?

Тази седмица има избори. Президентски и местни. Аз ще гласувам само на втория тур обаче. Защо? Защото нямам постоянен адрес в София. И не виждам смисъл да се прибирам 2 седмици поред. Да, сигурно мога да подам нещо някъде и да ми дадат някаква бележка, но познайте дали ми се проучват процедури и дали ми се излиза в работно време да се разправям с лелки зад гишета в интериори като от „Полет над кукувиче гнездо“. От друга страна все още съм достатъчно млад за да чувствам някакво задължение да гласувам, затова реших да го направя на втория тур (какъвто според всички ще има), така че в крайна сметка гласът ми да има значение за крайния резултат (ахм, т.е. да неутрализирам един цигански глас купен с 10 лева) Обаче тази ситуация поражда няколко въпроса: защо да не мога да си гласувам откъдето си искам? Защо смисълът на моя глас е да неутрализира едни 10 лева? И защо през 2011-та се събират някакви хартийки в някакви кутии и после някакви лелки ги броят на ръка и ги вписват на едни листи, които пращат с кола при други лелки, които събират с елки и вписват в едни други листи? Естествено се сещате какво имам предвид. Компютър. Едно такова дето свети и има копчета. Огледайте се вкъщи колко електроника имате. И се огледайте в избирателната секция тази седмица. И погледнете на календара коя година пише. Да, пак започвам с моите „електронни“ мантри, но и тук това ще реши всички настоящи проблеми. Но да караме по същество. Какво е електронно гласуване? На миналите избори беше направен един отчайващо жалък опит за нещо като електронно гласуване. Процесът завършваше с разпечатване на избора на принтер и пускането му в същата кутия, заедно с другите листчета. Epic fail. За това какви са практиките по света в това отношение