Говорили ли сте си с таксиджия? Заслушвали ли сте се в разговор на съседната маса в квартално заведение или в купето във влака? Чели ли сте коментари във форуми или под статии в новинарски сайтове? Ако да, то със сигурност са ви известни някои клишета, свързани с политическия и обществения живот в България. Много от тези клишета са всъщност констатации на трагичността на положението в „бедна майка България“. „Тука е така“, „разсипаха производството“, „Костов е виновен“, „политиците е*аха мамата на държавата“. С тези клишета хората се убеждават, че наистина положението е много зле и това изобщо не зависи от тях. Което е примамливо лесен вариант, само дето…“абе така е, ама и не е така“. Затова реших да направя klisheta.com – опит да събера някои от най-използваните клишета на политическа и обществена тематика. Първоначално идеята беше да е леко забавно, заради ироничното използване на тези изрази, но после реших да добавя и кратко разяснение защо всъщност те не са съвсем верни. Реших, в контраст с негативизма в нацията ни, да включа положителни (на места може би дори наивни) елементи в обясненията. Сайтът е отворен за нови предложения (линкът най-долу), както и за подобрения на съществуващите обяснения. Така че чувствайте се поканени да допринесете за подобряване на колекцията. При всяко отваряне на страницата се зарежда случайно избрано клише. Линк към пълната колекция има в долната част на страницата. Каква е целта? Наясно съм, че използващите тези клишета без ирония или нямат интернет или няма да се съгласят. Така че няма цел. Просто така.
Continue readingЕтикет: демокрация
Пост-партийната ера
Защо съществуват политическите партии? За да представляват големи групи хора със сходни възгледи. Партиите са нужни до ден днешен, защото малко хора имат възможност, времето и желанието да участват във вземането на решения. Защото аз нямам понятие от геология и не мога да преценя да има или да няма добив на шистов газ. Защото бай Иван не е виждал компютър и няма как да прецени ползите на електронното управление, а и не може да изкаже отдалечено мнението си. Но като с всяко нещо, което съществува от много отдавна, и с партиите е започнало да се злоупотребява. Черни каси, пране на пари, подкупи, нерегламентиран лобизъм, политическо номадство. Политиката е станала отделен бранш на икономиката, и много хора влизат там не за да представляват група свои съграждани, а като заместител на професионална кариера или личен бизнес. Поне в България е така, а „на запад“ нещата просто са в по-големи мащаби. Като теглим чертата – дали решенията вземани от политическите партии 1. реално представят нагласите на обществото 2. са добри за обществото? Зависи от много фактори. А може ли системата да е по-праволинейна, да няма толкова определящи фактори и възползване от слабостите ѝ? Естония планира въвеждането „електронната демокрация“ – освен, че всеки може да гласува по електронен път с личната си карта, гражданите ще могат да участват и във вземането на решения (на местно и на национално ниво). Технологията го позволява – заинтересованите граждани могат да гласуват през телефона или лаптопа си, няма нужда да присъстват някъде. Проблемът с физическата невъзможност всички да изразят своя глас по всеки въпрос е решен с помощта на технологиите. Но партии все още са необходими, защото не всеки е компетентен по всички въпроси. Въпреки, че имам възможност да се изкажа „за“ или „против“ добива на шистов газ, не мога, а и не трябва да го правя –
Continue reading