Posts tagged демокрация

Една година по-късно

2

Преди шест месеца написах кратка протестна ретроспекция. Още шест месеца по-късно, бих написал същото, но и още.

Очаква се правителството да падне всеки момент. БСП и ДПС привидно скъсаха, Цветан Василев и Пеевски скъсаха с грубости и проблеми за Василев. Какво доведе до това? Много фактори. Един от които е протестът и произлезлите от него позиции, тези и организации. Месеци наред властта не смееше да се появява по медии, месеци наред беше в де-факто международна изолация. Срещу заредените с опорни точки политици и „контра-граждани“ по телевизиите и радиата често бяха канени и „представители на протеста“. Това е доста некомфортно дори за партии с твърди избирателни ядра, както разбраха в БСП на евроизборите.

Но предсрочните избори идват заради политическата игра между партиите. Заради сметките на Доган, ако щете. И това е нормално. Но политическата игра има правила и поне половината от тези правила ги определят гражданите. Целите остават същите, методите обаче зависят от прага на допустимост, който гражданското общество постави. И това, че няколко десетки хиляди хора на улицата, и сигурно още в пъти по толкова зад телевизорите и пред избирателната урна, искаха променени правила и поставиха ограничения, е важно.

Много хора ще опитат да ви обяснят, че със или без протестите, все тая. Това или ще има за цел да приспи отново гражданското общество, или ще е просто обичайното българско неинформирано черногледство. И в двата случая нека гледаме трезво на нещата. Протестът сам по себе си не свали правителството, но беше един от факторите, довели пряко и непряко до заявките за неговото падане и до политическите и икономически разводи от последния месец.

Нека не си приписваме цялата заслуга, защото би било наивно, но нека и не омаловажаваме ефекта, който гражданското общество имаше върху политическите правила. Демокрацията не е чернобяла и няма една единствена причина за никое събитие, колкото и да ни се иска да има прости обяснения. Затова ние ще продължаваме да правим това, което трябва, а пък да става каквото ще. И изглежда това, което става е в правилната посока, макар и по-бавно, отколкото ни се иска.


(Снимка: Георги Кожухаров, Дневник)

Share Button

Няма да гласуваш?

24

Избирателната активност е ниска и намалява. И много хора се самоубеждават с привидно разумни аргументи, че няма смисъл да гласуват. Чувал съм всички тези аргументи, и ще си позволя да им отговоря. Нямам намерение да заклеймявам негласуващите, да им чета конско или да ги обвинявам за положението – нито имам право, нито е конструктивно. Просто ще им отговоря разумно:

  • „Така легитимирам престъпната власт“ – властта се счита за легитимна дори 5% да гласуват. Така че гласуваш или не, това няма значение за формалната легитимност на властта. Може би си мислиш, че една власт, избрана с 5%, не трябва да може да управлява? Законът подлежи на промени, но е нужно някой да ги прокара, а ти да гласуваш за него.
  • „Загуба на време е“ – разходката до секцията, заедно с гласуването, е 20-тина минути. Ако наистина в неделя имаш толкова много важни неща за правене, спести си тези 20 минути. Но не вярвам случаят да е такъв. Така че направи си една приятна неделна разходка до урната, отнема пренебрежимо малко време.
  • „Не знам за кого да гласувам“ – гласуването не отнема време, но следенето на политическите личности и събития отнема, и е напълно разбираемо да не ти се заминава с това. Но може би имаш един приятел, на когото имаш доверие, и който се интересува повече от политическите процеси – питай него за мнение. Ако пък нямаш, или не искаш друг да ти влияе, може просто да погледнеш лицата на кандидатите. Ще се изненадаш колко са различни – едните изглеждат интелигентно и спокойно, другите изглеждат като дребни мошеници или мутри. Няма нужда да вадиш френологичните карти, но визията на кандидатите ще ти създаде достатъчно усещане за това кого може да подкрепиш. Един поглед по сайтовете им пък, за половин час, ще ти каже кой на какви позиции е (или твърди, че е), и доколкото те са по-близки до твоите. Това достатъчно ли е? С известно приближение – да.
  • „Всички са маскари“ – може би изглежда, че всеки кандидат или партия търси изгода, и че всички ни обещават неща, които няма да изпълнят. И това най-вероятно наистина е така. И срещу всеки кандидат може да се извади поне един аргумент. Само че имай предвид, че не избираме изпълнителната власт в рая, и няма как кандидатите да са чисти като сълза. Замисли се, ако ти беше кандидат, как би изглеждал в очите на избирателя – щеше ли да може да се скалъпи някой компромат, щеше ли някой да ти повярва, че го правиш с цел различна от финансовата изгода? Не се доверявай на никой политик, но не търси ангели в листите, за да гласуваш за тях.
  • „Изборите не променят нищо“ или „Всички са еднакви“ – това, за щастие, няма как да е вярно. Има разлика между кандидатите и партиите им. Разликата не е между „доброто“ и „злото“, не е „от небето до земята“ и може би не е прекалено голяма. Но я има. И ако едните са само с 5% по-кадърни и с 6% по-некорумпирани, пак има смисъл да бъдат предпочетени. Защото изборите променят нещо – ако след „виденовата зима“ всички бяха сметнали, че изборите не променят нищо, и на власт отново беше дошла БСП, дали щеше да се справи с държавата, която преди 2 месеца беше довела до фалит? Ако изборите нямаха значение, и през 2005-та година Атака имаше мнозинство в парламента, сега щяхме ли да сме в ЕС, щяха ли фирмите да имат огромен пазар за стоките си, а гражданите – за труда си? Гласувайки за нещо дори с 5% по-добро от другото, може да допринесеш за 5% по-добра държава. От друга страна, Хитлер е избран с избори. Това е една промяна към по-лошо, но все пак промяна, която идва да покаже, че изборите имат значение.
  • „Тези избори нямат значение“ – дали ще са европейски, президентски или кметски, все някой се намира да каже, че те не са важни. „Евродепутатите какво ще направят за България“; „президентът какви правомощия има“; „кметът най-много да сложи нови плочки“. Евродепутатите са важни, и то не само защото показват вътрешното политическо съотношение, а и защото определят дали Европа ще има лява или дясна политика – дали ЕНП или ПЕС ще имат повече места в ЕП ще рефлектира обратно върху нас в следващите години. Президентът може и да няма правомощия, но дали ако бяхме избрали кандидат на БСП, през лятото щеше да има подкрепа за гражданското общество от страна на президентската институция? Ако на предишните избори беше избран Сидеров, нямаше ли да се изложим пред всеки международен партньор? А кметът – всичко от плочки, през улици и паркове, до култура в общината, зависи от този избор.
  • „Един глас, с него и без него, все тая“ – процесите в обществото стават в мащаб. Винаги опитвай да обмисляш реалността при условие, че всички мислеха като теб. И не, това не е клише от естрадна песен – общественото съзнание зависи от съзнанието на всеки негов член. Така че твоят глас има значение, макар и в по-абстрактен смисъл.
  • „Не искам да нося отговорност за това кой управлява“ – ти носиш така или иначе. Ако гласуваш, заради гласа си, ако не гласуваш, заради недаването му. Така че от това измъкване няма, а и е хубаво да не бягаме от отговорност, колкото и споделена да е тя.
  • „Няма смисъл, след като моят глас ще се неутрализира от един цигански глас, купен с 10 лева“ – циганският глас ще бъде купен така или иначе. Ако не го неутрализираш с твоя, инвестицията в него ще се оправдае, правейки инвеститора доволен. Гласувай, за да им прецакаш инвестицията.

Така че – да гласуваме. И да осмислим нещата така: не гласуваме за „по-малкото зло“, а за едно бъдеще, което ще е дори малко по-добро от това, което би било, ако не гласуваме.

Но…това е само началото, основата. Гласуването е само едно от нещата, които като граждани можем да направим, за да живеем малко по-добре. Твърде нужно е да сме активни граждани не само на избори. Но да започнем от изборите.

Share Button

За лошия материал, чипа и личния пример

9

Бойко беше казал, че в България човешкият материал е лош. Друг „месия“ (царят) беше казал, че българинът трябва да си смени чипа. Ще се опитам да дам на тези две реплики контекст, в който да не бъдат обидни и скандални. И предварително пояснявам, че ще използвам обобщения, така че може да се успокоявате с „това не важи за мен“.

Българинът е лош член на собственото си общество. И не разбира това. От тази гледна точка той е „лош материал“ за обществото, и е нужно да проумее това, за да го промени.

Българинът пречи на останалите и това не го смущава. Паркира на тротоара, засича другите шофьори от грешна лента, пресича неправилно, създавайки опасност за цялото движение, прережда се на опашки, пуши, докато другите се хранят, прави ремонт в събота сутрин, вдига шум през нощта, хвърля си боклука безогледно, иска подкуп, за да си свърши работата, дава подкуп, за да получи предимство пред останалите, усложнява процедурите, за да може да прибира за себе си, прави партийни назначения, пречейки на способните хора, налага партиен рекет, пречейки на добрите предприятия.

Дали човек е лош, защото е спрял на тротоара или е пуснал бормашината в 7 в събота? Не. Но е лош член на обществото. И когато мнозинството членове на обществото са „лоши“, то и обществото е лошо. Не само защото обществото прави всичко от горния абзац, а и защото го счита за нормално. Винаги ще има един идиот, който ще паркира на тротоара, и винаги ще има един жалък бюрократ, който ще иска подкуп, за да си свърши работата. Но той не би могъл да вирее в среда, в която това не се счита за „нормално“.

Редовно има някой, който казва „ще оправим едкоеси, като създадем правила“. Но правилата не се спазват, просто защото ги има, а когато обществото иска те да се спазват. Механичното добавяне на правила е малко вероятно да има успех. Особено предвид умението на българина да заобикаля тези правила.

И какво от това? Ами всичко. Не живеем добре, защото сме лошо общество. Политиците ни крадат, защото сме лошо общество. Нещата не работят, защото сме лошо общество. Няма как да живеем добре, когато си пречим взаимно; няма как политиците да не крадат, когато всеки би присвоил нещо общо, стига да имаше възможност; няма как нещата да работят, когато се счита за нормално те да не работят.

Затова е глупаво да се оправдаваме с конспирации, с лоши политици, или да търсим месии и лесни решения, които „да ни оправят“. Оправянето минава задължително през подобряване на обществения материал. А за да се оправи той, първо трябва да осъзнае, че е лош; да си смени чипа, с който обработва реалността около себе си.

Как? Нямам готова рецепта, колкото и да ми се иска. Единственото, което мога да предложа, е личен пример и лична гражданска активност. С цялата наивност и с всички рискове на това. Но пък съм убеден, че друг начин няма. И че не сме лош материал по принцип, и главната ни платка е достатъчно добра. Но трябва да се занесем на поправка. При себе си.


(снимка: one publication)

Share Button

Зоран Джинджич

3

На вчерашния ден (12-ти март) преди 11 години в центъра на Белград е застрелян тогавашният сръбски премиер Зоран Джинджич.

Обявено е извънредно положение, а Сърбия е в траур. На погребалната процесия идват стотици хиляди сърби и изпълват улиците на Белград.

Един кратък абзац с биографични бележки. Кой е Зоран Джинджич? Като студент по философия в Белград прави опит да организира независимо студентско политическо движение (в тогава комунистическа Югославия), за което е осъден. Вили Бранд убеждава югославските власти Джинджич да отиде в западна Германия, където става доктор по философия. След падането на режима се връща в Сърбия като преподавател и основател на демократическата партия. 10 години е опозиция на Милошевич, като се противопоставя на крайните националистически настроения в страната, които водят до няколко войни и хиляди жертви. Джинджич е и първият премиер на Сърбия след падането на Милошевич, и като такъв предава Милошевич на трибунала в Хага.

Защо е убит Джинджич? Заради убеждението си, че най-големите проблеми трябва да се решат първи, той веднага атакува организирана престъпност в страната. А тя е съставена от хора, участвали заедно с Милошевич във войните в бивша Югославия. И заради опита на Джинджич да спре организираната престъпност, същата го застрелва на центъра на Белград, в задния двор на сградата на министерски съвет. Интересен факт е, че настоящият президент на Сърбия Николич, 20 дни преди убийството, от трибуна казва на Джинджич, че „И Тито е имал проблем с крака преди смъртта си“. По-късно той твърди, че е съвпадение.

Но достатъчно история. Защо Джинджич е различен, и защо е важен. В началото на мандата си той тръгва из страната и организира срещи с хората, на които говори за проблемите на Сърбия. Но не с празни приказки, а директно атакува манталитета на сърбите (който е много близък до българския). Казва им, че трябва да работят, че ако ги мързи не могат да очакват да са част от Европа. Че в онзи момент Сърбия има исторически шанс за влизане в Европа. Мотивира хората да оправят малките неща в своя живот, в своята къща, на своето работно място. Да работят ЗА Сърбия, а не против друга държава или нация. Убеждава ги, че човешкият ресурс е най-важният ресурс за една държава, защото има държави с много нефт и газ, но с бедни хора, и държави без природни ресурси, но с богати хора. Джинджич обяснява на хората, че престъпление извършено в съседния двор пак е престъпление в тяхната държава и не трябва да си затварят очите.

Всъщност, няма нужда да преразказвам всичко – след смъртта му, негови поддръжници събират всички речи в рамките на срещите из страната и правят кратък филм, който горещо препоръчвам.

Джинджич е високо образован, ерудиран, естествен лидер, който мотивира хората да дадат повече от себе си. Опитва не само да закрепи страната икономически, но да промени мисленето на хората, което е основната пречка пред развитието на страната.

За съжаление този опит е спрян твърде рано. Но хилядите по улиците на Белград, плачещи не за някой промивал ги с години диктатор, а за човек, който е бил на власт само две години, са показателни. Показателни, че една личност може да събуди и да промени мисленето на една нация.

Горните редове може би са нереалистично-позитивни, а образът на Джинджич – идеализиран. Може би е нямало да успее да промени мисленето на сърбите и след края на мандата си е щял да бъде оплют и забравен. Но е факт, че той е различен политик. Той не е балканският политик, който виждаме у нас, в Сърбия, в Македония, в Унгария. И без да призовавам към търсене на поредния месия, мисля, че е ключово и у нас да се намери човек, който освен да върши работа, да може да мотивира хората да подобрят себе си. Да се отърсят от оправданията за световна конспирация, да се отърсят от апатичността и недоверието, от мързела и завистта, и да оправят малките неща около себе си.

Смятам, че е нужен такъв катализатор на нашето обществото, на което иначе отнема много време и усилия да се самоизтегли за косата.

Zorane, počivaj u miru.




(Погребалната процесия на Джинджич. Източник: zorandjindjic.org)

Share Button

Един 10-ти ноември

0

Вчера беше дълъг ден. Ето „накратко“ протестно-политическите събития. (Снимки – много, ето някои)

В 11:05 бях пред ректората на СУ за обявения от ранобудни студентите протест – „Поход на справедливостта“. Имаше доста хора и продължаваха да се събират. Имаше микрофон и преподаватели и студенти изнесоха кратки речи. Някои бяха много силни и умни (като например тази на доц. Кристиан Таков), някои бяха малко по-патетични, отколкото ми харесва, но при всички положения беше много добре.

След това тръгнахме към Министерски съвет, за да връчим оставката на Орешарски, предполагайки, че той не знае как сам да си я напише, та да го улесним. Ние тръгнахме почти последни, но в един момент се обърнахме, и докъдето можехме да видим беше пълно с хора и напред, и назад (а аз съм висок!). Хиляди хора. Колко точно – не мога да кажа, но 3-4 хиляди поне. Минахме покрай сцената на Бареков за следобедния му „концерт“. На президентството Бареков е разположил шатри, та имаше доста полиция, която не позволяваше да се ходи натам. Някои полицаи трябва да бъдат научени как да се държат – качих се на тротоара, за да снимам по-отвисоко, и един полицай ме бутна и ми се скара „къде се буташ ти, бе“…

После шествието тръгна по Дондуков, и после нагоре по Раковски. По неизвестни причини на Оборище и Раковски имаше спрял автобус на Бареков. Студентите направиха верига с ръце, така че да не позволяват на протестиращи да ходят до автобуса. Все пак немалко хора минаха. Един се опита да дръпне чистачката на автобуса, а друг блъскаше по него. Добрата Фея отиде да ги поуспокои, и автобусът даде заден и си тръгна. Какво точно чакаше там, и защо полицията не реагира по никакъв начин на опитите на няколко човека да се конфронтират с „автобуса“, не знам. Наоколо имаше полицаи, които просто гледаха. Изглеждаше като провокация.

След това отидохме към народното събрание, където Йоло Денев премина загражденията и „щурмува“ парламента. Беше задържан от полицаите. Някакви цивилно-облечени се появиха на стълбите на парламента, явно някакви шефчета. В един момент протестиращите започнаха да хвърлят балони с вода по парламента. Символично. (Но после използвано от Пеевските медии за надсмиване над протеста).

От време на време през площада преминаваха групични бръснати младежи. Отиваха към сцената на Бареков и не правеха нищо, но полицията все пак вървеше с тях, за да не създават проблеми.

След това се върнахме към ректората, и малко по-късно отидохме да хапнем, че беше станало 14ч. Междувременно студентите са продължили по Цариградско Шосе, блокирали са и алея Яворов. По пътя са скъсали и изборили билборд и реклами на телевизия Алфа (тази на Атака). Цялата страна е залята с такива реклами. Огромни билборди и пана по блоковете ни агитират за „Телевизията на истината“. Платено в нашите пари, най-вероятно. Двама студенти са инициирали скъсването, но от Атака веднага са обвили на Асен Генов.

След като се наядох, се прибрах, минавайки през концерта на Бареков. Гледката беше тъжна – имаше 200-300 човека, повечето младежи с бръснати глави и изглеждащи неприятно – агресивно, с празни погледи.

След това получих „по радиостанцията“ информация, че Станишев ще е в х-л Москва в 18ч. и тръгнах натам. В 18:05 стигнах, той вече беше влязъл, през товарния вход, като полицията беше изблъскала и дори изхвърлила във въздуха хората, които са чакали на този вход. Зачакахме да свърши предаването, говорейки си приятелски с полицаите. Един каза „Айде намерете Христо Бисеров, ние не можем да го намерим“. А, да – имаше МНОГО полиция.

Една забележка тук – беше доста нагло бивш агент на ДС (Кеворк) да взема интервю от лидера на партията-наследник на БКП, в х-л Москва, до руското посолство… на 10-ти ноември.

В 7 Съсела (Станишев) приключи интервюто си при агент Димитър и го зачакахме. Отпред имаше доста хора, затова аз отидох на задния изход (както знаем, Орешарски го предпочита). Но съответните органи бяха преценили, че най-добре да го извадят през най-голямата тълпа. С много блъскане и подхвърляне на протестиращи, го изведоха. После се появи слух, че всъщност това било за да ни заблуди, а Станишев е излязъл след това, свит на задната седалка на патрулка. Ако е така – чудесно.

Заключението? Ами няма такова – нещата не са се променили, но ние продължаваме да искаме да се променят. И го правим по цивилизован начин, колкото и привидно неефективно да е това.

Share Button

HAL-haber-9000

0

Годината е 3014-та. На една малка планета в околностите на Алфа Кентавър се намира една от хилядите колонии на човечеството. След овладяването на хиперпространствените тунели и изобретяването на преносимите биосфери, колонизирането на далечни планети става тривиално.

Mалката планета, на име Раглъб 681, няма особено много ресурси и се намира в периферията на Големия галактически съюз Алфа Еднорог. На нея живеят скромните за мащабите на човечеството малко по-малко от 8 милиарда жители. Формите на управление в почти всички колонии са демократични, и Раглъб 681 не прави изключение.

200 години по-рано галактическият съюз събира най-гениалните компютърни инженери и биолози и реализира проект за утвърждаване на реалната демокрация (част от финансирането идва от фондация Отворено галактическо общество на известния филантроп Росос). Проектът е с кодово име HAL-haber-9000 и като резултат, в мозъка на всеки човек се имплантира чип, който предава всички данни, извлечени на база на електрическите сигнали в мозъка, към разпределена система, която анализира милионите терабайти информация и автоматично определя хората, които ще управляват планетата през следващите 6 години. По този начин се осигурява представеността на хората – всеки избран да управлява е представител на определен брой жители, на база на мислите и вижданията им и на база на ежедневните им практики. След като стотици експерти и комисии оценяват всеки компонент по проекта, става ясно, че той би трябвало успешно да замени досега използваната система на избори, където всеки избирател, с чип в средния си пръст, гласува за определени кандидати или партии (всяка планета в рамките на Алфа Еднорог има свои вариации в правилата за избор).

Но в началото на 4-тото хилядолетие експертите в агенцията по пост-имплантационен контрол забелязват аномалии. Сравняват множество индекси за развитие на обществата в рамките на Алфа Еднорог и стигат до заключението, че почти навсякъде има или застой или регрес.

Междувременно на Раглъб 681 има проблем – системата точно е направила своя избор за управляващи, но той изглежда меко казано странен. Сред избраните има представители на фауната и флората – например прасета, хамстери, кокошки, орехи, мента. Има избрани дори няколко камъка, един дънер и една градинска маса. Компютърните инженери проверяват изправността на системата, прочитат всички записи, документиращи процеса, но на пръв поглед няма грешка – системата е работила правилно. Докато тече задълбоченият анализ, сред жителите настава смут. „Как така ще ни управлява хамстер?“, „Аз този дънер си го ползвах за пейка“, „Сега като ми вземат ореха, кой ще ми пази сянка? Е, поне няма да настивам“.

Месец по-късно анализите са готови и резултатите са притеснителни, но в унисон със забелязваната тенденция за регрес. Обяснено на нетехнически език – данните от електрическата активност в мозъците на някои хора се приравняват на тази на животни, растения или предмети (поради твърде малки разлики). Такива аномалии би следвало да са статистически незначителни, но се оказва, че на Раглъб 681 те не са – там има критична маса хора, чиято мисловна активност е близо до определения преди 200 години минимум. По този начин представителна извадка за обществото се явяват прасета и орехи.

Разбирайки какъв е проблемът, учени анализират данните и от другите планети и след дълги, както научни, така или политически спорове, решават да изоставят проекта в този му вид и след месец HAL-haber-9000 спира да функционира. Изглежда представителните данни всъщност водят до бавно-действащ и труден за идентифициране проблем – ако управлението се извършва от представителна извадка на обществото, то то е вредно за обществото. Много хора възроптават срещу това заключение и го обявяват за анти-демократично. Учените обаче защитават теорията си с данни и започват да работят по алтернативен проект, който да поправи грешките на предходния. Но разработката все още не е готова…

Share Button

Не гласувайте за Дядо Коледа!

2

Предстоят избори и реших да напиша тази публикация, за да ви предупредя да не гласувате за Дядо Коледа. На пръв поглед изглежда, че той е харесван от всички и е подходящият човек, който ще оправи България, но всъщност това изобщо не е така.

Да започнем от това какъв е. Възрастта му показва, че е стар кадър на системата. Не може да ме убедите, че толкова години ще бъде оставен да си разиграва коня (или по-точно – да си разиграва елена), ако не беше в нерегламентирани връзки с елита. А и обърнете внимание на червения костюм. С него Дядо Коледа най-нагло парадира с комунистическата си принадлежност.

Освен това той дълги години прокарва интересите на една американска бутилираща компания, която няма да назоваваме, но всички се сещате. Този бих казал безочлив лобизъм води до влошено здраве на децата ни, но Дядо Коледа това не го интересува – достатъчно е да прибере комисионните си!

Злите езици говорят, а и някои вестници вече писаха, за не до там светлата страна на този човек. На всички е известна неговата любовна връзка с много по-младата от него Снежанка. Публична информация е и фактът, че е известен на полицията за множество влизания с взлом. Малко хора обаче знаят за другите му прегрешения – не декларира доходи и имоти, въпреки, че очевидно притежава фабрики и работилници. Има слухове и че е разследван от Интерпол за използване на различни самоличности (Санта Клаус, Дядо Мраз, и други), но все още няма официална информация по въпроса. Целта на кандидатурата му тук прозира ясно – с получения имунитет ще избяга от съдебно преследване.

За хората, които харесват дейността му имам няколко факта – действията му са изцяло кампанийни. Просто аудиторията е друга. Докато останалите партии раздават кебапчета, той раздава играчки. Но подходът е същият – еднократна инвестиция, която да му осигури после дълги години облажване с нашите пари. А и в неговото предприятие нещата не са толкова розови, колкото ни ги представят продажните медии. Малко са критиците, които отбелязват лошите условия на труд на служителите му – работи се при много ниска температура и служителите биват карани да работят много повече от обявеното работно време, но без допълнително заплащане.

Платените журналисти се опитват да ни убедят, че въпреки напълно компрометираната му личност, Дядо Коледа може да бъде проводник на някои добри политики. Това е една голяма лъжа. Първо, Дядо Коледа е известен с незаконното си подслушване и следене – всяка година той получава информация по различни канали, вкл. незаконни СРС-та, за поведението на децата ни.

Икономическата му политика също ще бъде пагубна – с ежегодните си, масови подаръци той дълги години е забавял икономическия растеж и е задушавал малкия и средния бизнес. Както знаем „няма безплатен обяд“, и бизнесът добре знае това, защото плаща със залежали стоки и липса на работа, докато Дядо Коледа използва позициите си за да раздава своите играчки и печели от комисионни за лобизъм и реклама. Напълно порочна практика, от която страда българският предприемач.

Електронното правителство ще видим през крив макарон – Дядо Коледа продължава да използва остарялата си система с хартиени писма и папки. И въпреки, че обяви, че приема и електронни писма, това е само проформа – след това те се разпечатват и влизат в хартиения процес. Не можем да очакваме от такъв човек да разбира ползите от електронната администрация. Дори и на „зелените“ избиратели няма как да е симпатичен – камери на няколко телевизии са го снимали как налага своите елени, за да се движат по-бързо, а насилието над животни е подсъдно в нормалните западни държави.

Това са фактите. Всеки сам да си направи изводите, но моят апел е да не гласувате на 12-ти за Дядо Коледа, защото той е просто поредният, който иска парче от баницата. И скрит зад добре полиран медиен имидж ще доведе страната ни до нови беди.

За съжаление Дядо Коледа не е изключение – всички, които ни се предлагат, също са напълно компрометирани и са доказани престъпници. Оставени сме в една патова ситуация, в която нямаме избор. Като че ли самият дявол е пратил своите демони да се кандидатират. Къде са честните българи в листите? Къде са младите? Щом червени лобисти със съмнителен бизнес и неясни политики са единственият избор, не виждам как ще се оправим.

И моля, не обявявайте това за черен пиар. И не ме обявявайте за негативен и скептичен. Просто събирам на едно място информация за личност, която само си мислим, че познаваме.

* публикацията може да съдържа следи от ирония

Share Button

Клишета

11

Говорили ли сте си с таксиджия? Заслушвали ли сте се в разговор на съседната маса в квартално заведение или в купето във влака? Чели ли сте коментари във форуми или под статии в новинарски сайтове? Ако да, то със сигурност са ви известни някои клишета, свързани с политическия и обществения живот в България.

Много от тези клишета са всъщност констатации на трагичността на положението в „бедна майка България“. „Тука е така“, „разсипаха производството“, „Костов е виновен“, „политиците е*аха мамата на държавата“. С тези клишета хората се убеждават, че наистина положението е много зле и това изобщо не зависи от тях. Което е примамливо лесен вариант, само дето…“абе така е, ама и не е така“.

Затова реших да направя klisheta.com – опит да събера някои от най-използваните клишета на политическа и обществена тематика. Първоначално идеята беше да е леко забавно, заради ироничното използване на тези изрази, но после реших да добавя и кратко разяснение защо всъщност те не са съвсем верни. Реших, в контраст с негативизма в нацията ни, да включа положителни (на места може би дори наивни) елементи в обясненията.

Сайтът е отворен за нови предложения (линкът най-долу), както и за подобрения на съществуващите обяснения. Така че чувствайте се поканени да допринесете за подобряване на колекцията. При всяко отваряне на страницата се зарежда случайно избрано клише. Линк към пълната колекция има в долната част на страницата.

Каква е целта? Наясно съм, че използващите тези клишета без ирония или нямат интернет или няма да се съгласят. Така че няма цел. Просто така.

Share Button

Пост-партийната ера

5

Защо съществуват политическите партии? За да представляват големи групи хора със сходни възгледи. Партиите са нужни до ден днешен, защото малко хора имат възможност, времето и желанието да участват във вземането на решения. Защото аз нямам понятие от геология и не мога да преценя да има или да няма добив на шистов газ. Защото бай Иван не е виждал компютър и няма как да прецени ползите на електронното управление, а и не може да изкаже отдалечено мнението си. Но като с всяко нещо, което съществува от много отдавна, и с партиите е започнало да се злоупотребява. Черни каси, пране на пари, подкупи, нерегламентиран лобизъм, политическо номадство. Политиката е станала отделен бранш на икономиката, и много хора влизат там не за да представляват група свои съграждани, а като заместител на професионална кариера или личен бизнес. Поне в България е така, а „на запад“ нещата просто са в по-големи мащаби. Като теглим чертата – дали решенията вземани от политическите партии 1. реално представят нагласите на обществото 2. са добри за обществото? Зависи от много фактори. А може ли системата да е по-праволинейна, да няма толкова определящи фактори и възползване от слабостите ѝ?

Естония планира въвеждането „електронната демокрация“ – освен, че всеки може да гласува по електронен път с личната си карта, гражданите ще могат да участват и във вземането на решения (на местно и на национално ниво). Технологията го позволява – заинтересованите граждани могат да гласуват през телефона или лаптопа си, няма нужда да присъстват някъде. Проблемът с физическата невъзможност всички да изразят своя глас по всеки въпрос е решен с помощта на технологиите. Но партии все още са необходими, защото не всеки е компетентен по всички въпроси. Въпреки, че имам възможност да се изкажа „за“ или „против“ добива на шистов газ, не мога, а и не трябва да го правя – просто не съм компетентен. Партиите имат и/или намират експерти. Но тези експерти са твърде малко и може да им се въздейства по всевъзможни начини (финансово, например). Освен това тяхното мнение може да бъде игнорирано. Как да решим този проблем?

Ако има национална база данни, съдържащата образованието и опита на всеки човек, то ще бъде лесно да се направи електронно допитване до всички ИТ специалисти за електронното правителство или за ACTA, до всички геолози за шистовия газ, до всички строителни инженери за магистралите и до всички икономисти за фискалната политика. Не всеки от тях е достатъчно кадърен и не всеки от тях е заинтересован от проблема. Но тъй като извадката е голяма, достатъчно хора биха взели отношение, и накрая мнозинството ще вземе решение. Без да може да се влияе на всеки поотделно, защото 1. ще бъде анонимно 2. има прекалено много участници – трудно се подкупват 2000 човека. Технологията позволява всичко това да се случи още сега, и предполагам в Естония ще стане в близките 5 години.

Но дори при този сценарий, партии все още са нужни. Много решения не са просто експертни – те обхващат няколко сфери, често включващи правната и икономическата. Много решения представляват нагласите на мнозинството, но не са най-добри за него (защото хората нямат представа какво искат), а други решения не представляват мнението на хората, но след време се оказват много добри за тях. Всъщност, макар и това да е така, този аргумент е лош. Хората колективно не знаят кое е добре за тях, но защо двама-трима човека, най-често случайно попаднали в парламента, да знаят?

Способни ли са хората да движат една държава без да използват посредници? За момента единственото нещо, което хората казват, използвайки интернет, е „Не“ – „Не на АКТА“, „Не на шистовия газ“, „Не на промените в закона за горите“, „Не на режима на лидера Х“. А за конструктивната част протестиращите изпращат делегация от няколко човека, които да предложат решение – т.е. отново посредници. Засега обществото може да казва само „Не“, но не и да предлага, не и да взема по-сложни решения. Може би наистина трябва да има хора, на които да се плаща, за да правят предложения, да анализират състоянието и да вземат по-сложните решения? Дали ако ги няма няма да настане анархия, защото никой няма да има време и желание да участва пряко в държавните дела? Може това е така в момента или ако „новата система“ се въведе рязко. Но като при всеки процес и тук има еволюция – с времето мнозинството ще разбере, че случващото се с него зависи от самото него, и ще започне да бъде по-внимателно и по-съсредоточено. Първоначалните грешки ще доведат до оптимизиране на процеса.

Във всеки бизнес, информационните технологии позволяват елиминираме човека по средата, като по този начин се спестяват разходи и усложнения в процеса. Защо да не стане същото и с демокрацията – демокрация без посредници би била една по-добра система. Това разбира се трябва да стане постепенно, и за да стане, трябва политиците да приемат задачата да се самоизолират бавно, докато накрая станат излишни в една безпартийна система. Ще бъде нужно постепенно включване на „широката общественост“ в държавните дела, за да се тренира тя за момента, в който всичко ще се върши от нея, пряко. Тогава от политици и партии няма да има нужда, от избори – също.

Кога ще дойде пост-партийната ера? И дали тя ще съвпада с отпадането на държавните граници, или това ще е следваща стъпка? Или всичко това е една футуристична утопия?

Share Button

Избори. Що не ги направим както трябва, а?

10

Тази седмица има избори. Президентски и местни. Аз ще гласувам само на втория тур обаче. Защо? Защото нямам постоянен адрес в София. И не виждам смисъл да се прибирам 2 седмици поред. Да, сигурно мога да подам нещо някъде и да ми дадат някаква бележка, но познайте дали ми се проучват процедури и дали ми се излиза в работно време да се разправям с лелки зад гишета в интериори като от „Полет над кукувиче гнездо“. От друга страна все още съм достатъчно млад за да чувствам някакво задължение да гласувам, затова реших да го направя на втория тур (какъвто според всички ще има), така че в крайна сметка гласът ми да има значение за крайния резултат (ахм, т.е. да неутрализирам един цигански глас купен с 10 лева)

Обаче тази ситуация поражда няколко въпроса: защо да не мога да си гласувам откъдето си искам? Защо смисълът на моя глас е да неутрализира едни 10 лева? И защо през 2011-та се събират някакви хартийки в някакви кутии и после някакви лелки ги броят на ръка и ги вписват на едни листи, които пращат с кола при други лелки, които събират с елки и вписват в едни други листи?

Естествено се сещате какво имам предвид. Компютър. Едно такова дето свети и има копчета. Огледайте се вкъщи колко електроника имате. И се огледайте в избирателната секция тази седмица. И погледнете на календара коя година пише. Да, пак започвам с моите „електронни“ мантри, но и тук това ще реши всички настоящи проблеми. Но да караме по същество. Какво е електронно гласуване? На миналите избори беше направен един отчайващо жалък опит за нещо като електронно гласуване. Процесът завършваше с разпечатване на избора на принтер и пускането му в същата кутия, заедно с другите листчета. Epic fail. За това какви са практиките по света в това отношение може по-подробно да прочетете тук. А ето как би изглеждала идеалната електронна система за гласуване: гласоподавателят, който няма компютър и/или интернет вкъщи, отива в избирателната секция. Там в тъмната стаичка го чака машина за гласуване, с touch screen, на който са показани всички варианти. Ако избирателят никога не е виждал какъвто и да е било телефон или компютър, квестор му разяснява какво да направи. С едно изречение „Натискате с пръст по екрана върху вашия избор“. Преди влизане личната карта се пъха в четец, който активира гласуването. Избирателят натиска върху своя кандидат/партия, вижда екран „Гласуването успешно“, излиза, взима си личната карта, и си тръгва. Избирателят, който не иска да ходи до секцията, влиза на съответния сайт, гласува, подписва избора си с личната си карта=електронен подпис, и готово. (И, както беше предложено в коментарите, се използва пръстов отпечатък за допълнителна проверка, за да се избегнат злоупотреби) В края на изборния ден резултатите са готови. Веднага. Без да тичат някакви хора с листи. Без да може един човек да гласува 5 пъти. Без да има купуване на гласове (как ще покажеш на купувача за кого си гласувал?). Без фантомни бюлетини. Без „който брои, той печели“. Без излишно много членове на избирателни комисии, на които да се плаща. Без тонове хартия. Без „тази секция не е достъпна за инвалиди“. Без „мързи ме да ходя до секцията“. Без „няма секция в моя град в чужбина“. Dreamland, eh?

И дори системата да не бъде въведена в пълния си, идеален вид веднага, то ако поне части от нея се изпълнят – например след преброяване на бюлетините протоколите да се въвеждат на компютър и изпращат към сървър, това пак ще реши доста проблеми, ще улесни много работата и ще спести пари.

Ама имало проблеми. Чисто технологично има няколко неща, на които да се обърне специално внимание, но нищо сложно. Кои са нещата: криптиране, електронен подпис, максимално удобен интерфейс, адекватно поведение при грешка, online/offline режим на работа (машините да имат интернет, но ако няма връзка да събират данните в себе си; two-phase commit), анонимност на гласуването. Всичко това не е трудно. Наистина. (Факт е, че някои фирми не са покрили тези критерии, което породи скандал преди години в щатите с машините Diebold, но има и работещи решения)

Ама гражданите как ще се доверят, че е анонимно гласуването? В най-идеалния вариант софтуерът ще е с отворен код и всеки ще може да провери дали пази връзката между направен избор и избирател. Естествено, че баба ви няма да се разрови из кода. Но ще има достатъчно хора, които ще го направят. Но дори и да не е с отворен код, гаранцията ще е по-добра от тази, която имаме в момента за честни избори. А най-необразованите как ще се оправят, като не са виждали компютър? Touch-screen. Той е направен за такива хора. Натискаш с пръст по екрана и толкоз. Спорно е дали не е дори по-лесно от слагането на точно определен символ с химикал, без да излизаш от квадратчето.

Финансов проблем – това ще струва доста пари. Съвсем груба сметка: Една машина струва около 3000 долара (виж тук), в България има около 11 хиляди секции. 33 милиона долара. Като добавим транспорт, инсталация, интернет-свързаност, някакво обучение, вероятно ще подминат 50 милиона лева. Еднократна инвестиция. Много ли е това? Колко според вас ще струват изборите тази седмица? 35 милиона лева. Основно за възнаграждения на разни комисии. И за бюлетини. И от време на време за нови урни. Не че с електронните системи няма да трябва да има по 1-2-ма човека в секция, техническа поддръжка и хора в центровете, които да следят системата, но разходите за всеки следващи избори ще са по-малки. Всъщност в горната статия в wired точно това и пише – че електронните системи се избират и защото пестят пари.

Истинският проблемът е съвсем прост. Хората, от които зависи да въведат такава система, нямат интерес от нея. Те искат да се купуват гласове. И искат, да могат да си броят както им харесва. Да си добавят по 200 гласа от села с 3-ма обитатели. И хора да гласуват за тях по 20 пъти. Затова електронното гласуване не е на дневен ред. Затова и новите ни лични карти не са електронни подписи.

А може и да не съм прав за проблема. Може би е приложима известната мисъл „не отдавайте на злонамереност това, което лесно може да се обясни с глупост“. Идиоти или мошеници? И двете.

Share Button
Go to Top