Ограничаване на злоупотреби с подслушване и следене

Специалните разузнавателни средства – тайният контрол, подслушването – са един от важните инструменти на завладяната държава. Иначе легитимно средство за разкриване на тежки престъпления, СРС-тата са превърнати в инструмент не за правосъдие, а за държане в зависимост. Наскоро стана популярна и темата за масовото подслушване на съдии и прокурори, с което след това подслушваните се контролират – вкл. как да отсъдят или какво да внесат по определени дела. Затова, като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента: 1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани „когато потрябват“ – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван. 2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол „политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване“ беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята. 3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил),

Continue reading

Изкуственият интелект и пазара на труда в ИТ сектора

Изкуственият интелект навлиза в много сектори, но един от тези, в които повишаването на ефективността има най-голям потенциал и технологията е най-развит вид, е ИТ секторът. Изкуственият интелект пише код сам, и макар писането на код да е само част от работата, това може да има сериозен ефект върху пазара на труда. Има и едно усещане сред хора в сектора, че тъсренето се охлажда и има съкращения извън обичайното. Затова поисках от НАП данни за динамиката на трудовия пазар в ИТ сектора (можете да ги свалите тук) – брой трудови договори по месеци, за всяка от многото длъжности в ИТ сферата. Резултатът е, че поне на този етап не се вижда ясна негативна тенденция – общият брой на заетите във всички длъжности за последните 3 години расте – от 84 хиляди през юни 2023 до 90 хиляди през май 2026 г., като ръст има всеки месец спрямо предходния. С изключение на последния – май спрямо април 2026 г, с 200 заети по-малко. Ще следя дали това е начало на негативен тренд или временна флуктуация. Когато влезем на ниво отделни длъжности, картината е същата – ръст навсякъде в последните три години, и спад в последните 1-2 месеца. Спадът в последните 2 месеца на основните 2 позиции: „програмист софтуерни приложения“ и „разработчик софтуер“ е около 100 заети (от общо над 22 хиляди). Разбира се, това не са всички длъжности за програмисти – има „програмист уеб сайтове“, „експерт по проектиране и програмиране“, „програмист-аналитик“ и др. – можете да ги видите в качения по-горе файл. Разбира се, данните не включват някои други начини на наемане в ИТ сектора – напр. консултанти чрез B2B договор, в който случай експертът е управител, и съответно не влиза в статистиката. Не влизат и граждански договори, и някои freelance отношения през платформи като upwork. Данните не включват и нетехнически

Continue reading