Трудният разговор за Информационно обслужване трябва да започне. Още в края на 2019 г. остро критикувах решението на ГЕРБ да изтрият цяла глава от Закона за електронно управление (маскирайки неуспеха си да създадат държавно предприятие „Единен системен оператор“) и с едно изречение да прехвърлят цялото ИТ на всяка институция, която Министерският съвет реши, под „крилото“ на Информационно обслужване. Тази уредба премахва изискванията за прозрачност, позволява схеми с вътрешно възлагане тип „Автомагистрали“ (в момента, за щастие, такива не се правят в ИО, и има нормативни разлики, но схеми са възможни през рамкови договори), не гарантира предсказуемост (за един ден МС може да извади една институция от списъка и да „убие“ всяко планиране). Няма да се съглася с разпространеното мнение, че Информационно обслужване е пълно с некадърници, които нищо не могат да свършат. Там има хора, които всяка ИТ компания би искала да има, и които са много над средното ниво. Има, разбира се, и такива, които никоя не би искала. Като във всяка голяма компания. Но институционално погледнато, ролята на системния интегратор (или оператор) е важна. Държавната администрация няма капацитет за почти нищо в сферата на ИТ и трябва да може да се довери на някого. Дори за да направиш аутсорсинг (=ЗОП), пак трябва да имаш компетентност, каквато в много администрации няма. Трябва да отчетем един факт – миналата есен Информационно обслужване изгради национална здравна информационна система за няколко седмици, когато това беше нужно. И го направи добре, по мое мнение. След като 4 години тази система се беше бавила по различни причини. DDoS атаките от последните дни са сериозни и едва ли има компания, която може да се защити без никакъв downtime. Познавам инфраструктурата на ИО в тази ѝ част и мисля, че е направено достатъчно. Въпросите, на които трябва да отговорим, са няколко: Трябва ли всяка администрация да си
Continue readingМесец: октомври 2021
Разяснения по казуса с прилагането на електронен подпис в изборния процес
Ще вляза в може би малко скучната материя за йерархията и връзката между нормативните актове. За да видим защо решението на ЦИК, че квалифицирания електронен подпис не важи за Изборния кодекс е неадекватно. Да, не съм юрист, но тази базова правна рамка – кой какво задължение има в електронния свят е основата на електронното управление и като експерт по електронно управление съм длъжен да я знам и разбирам. Нормативните актове имат йерархия. Конституция, Регламент, Закон, Наредба/Правилник/Инструкция. Ако някой акт от по-ниска степен противоречи на някой акт от по-висока, то се прилага този от по-висока. Освен ако този от по-висока не допуска изключения. Законът за нормативните актове дава общата картина: Чл. 15. (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Кодексите са малко по-специфични закони. Тяхната идея е да уредят напълно една материя – Изборният кодекс урежда всичко, свързано с избори (за да няма, както преди, закон за изборите за народно събрание, закон за изборите за президент и вицепрезидент и т.н.). Наказателният кодекс урежда всички престъпления и никой друг закон не може да урежда престъпления. И т.н. Кодексите (както и законите), обаче, не съществуват в изолация. Макар Изборният кодекс да урежда изцяло изборната материя, към него се прилагат нормите от други закони – напр. когато става въпрос за гражданство, Изборният кодекс не урежда въпроса за гражданството – той е уреден в Закона за българското гражданство. Когато става дума за личните документи, с които гласуваме, те не са уредени в кодекса, а
Continue readingВъпроси и отговори за отказа на РИК и ЦИК да регистрира листата на Демократична България
Тъй като днес се натрупаха доста въпроси по казуса с електронните подписи и листата в Стара Загора, правя компилация от тях и техните отговори: Въпрос: Внесли ли сте всички документи в електронен вид или само разпечатка на електронния подпис на хартия, както пишеше в някои медии? Отговор: И РИК на своето заседание на 12-ти, и ЦИК в решението си признават, че всички необходими документи са внесени в електронен вид, в рамките на срока, отворени са и подписите са проверени. След това РИК в решението си прикриват тези детайли. Въпрос: Какъв тогава е проблемът, ако всичко е внесено както трябва? Отговор: Проблемите според РИК и ЦИК са различни. Според РИК липсва „вярно с оригинала“ на хартиена разпечатка на оригиналния документ, без каквато те твърдят, че документите са невалидни (въпреки, че са свалили и проверили оригиналите). Проблемът според ЦИК е, че изобщо не може да се използват електронни подписи, въпреки, че европейският регламент, който приравнява електронния подпис на саморъчен се прилага пряко, а РИК и ЦИК са задължение да приемат електронни документи и да признават квалифицираните електронни подписи без да има предварителна уговорка със заявителя. Въпрос: Защо твърдите, че има атака от ГЕРБ, при положение, че те отричат, посочвайки, че председателката на РИК 27 е от ИТН? Отговор: Освен решението за потвърждаване на отказа, ЦИК приема да изпрати на всички районни комисии писмо, с което да събере информация дали има подадени листи с електронен подпис (които биха били в нарушение съгласно мотивите на приетото от ЦИК решение). Предложението за това е на Красимир Ципов от ГЕРБ. Подкрепено, отново, от всички останали (без представителите на ДБ). Въпрос: Нормално ли е да се внасят листите в последния ден? Отговор: абсолютно нормално е – на практика всички значими партии го правят в последния ден, защото това дава гъвкавост в особени ситуации. Ако видите решенията на
Continue readingКандидат съм за народен представител в София област
Днес Демократична България внесе кандидатските листи за изборите на 14 ноември. Водач съм на листата в 26 МИР – София област. Част съм и от листата в 23-ти МИР в София, но на по-задно място. Аз съм експерт по електронно управление и вярвам, че тази тема е особено важна именно за Софийска област. Защо? За да не трябва да хората да казват “отивам до София да оправя едни документи”, всяко взаимодействие с държавата може и трябва да става от компютъра или телефона ни. В останалите 27 области на страната голяма част от жителите живеят в областния град и в общия случай не пътуват дълго, когато им се наложи да използват някаква административна услуга от държавата. Докато жителите на Софийска област трябва да заделят повече време и да направят повече разходи, за да си свършат работата с институциите, които се намират в София – областната администрация, териториалната дирекция на НАП, кадастъра, агенцията по вписванията, областната дирекция на МВР… Някои от тях имат изнесени офиси в градовете в областта, но това не винаги е достатъчно, а и не е необходимо. Електронното управление е важно и по много други причини, които съм коментирал в кампанията през юни. Водач на ГЕРБ в Софийска област е не кой да е, а Младен Маринов, вътрешният министър на Бойко Борисов, при когото електронната идентификация не помръдна. А тя е ключът към електронното управление. Няма да пестя сили в работата си и по други важни за областта теми, като здравеопазването, образованието, водата, транспорта, природните богатства и техния потенциал. Необходимо е да опазваме горите – там съвременните технологии също могат да са много полезни за установяване и спиране на незаконни сечи. Необходима е и крайградска железница, така че хиляди хора, идващи да работят в София, да имат удобен и уютен транспорт, вместо да висят в задръствания сутрин и вечер.
Continue readingВ отговор на Борисов относно машинното гласуване
Бойко Борисов ме споменал поименно в свой коментар за машинното гласуване. Както обикновено, фриволно борави с фактите, затова трябва да уточня някои неща. Нашите усилия за подобряване на честността на изборите са последователни и конструктивни и не са от вчера. Борисов казал (във връзка с писмо на Демократична България до ЦИК) Но сега колегите от „Да, България“ поискаха от ЦИК да извърши нова проверка на машините за гласуване – я виж ти. В писмо до ЦИК експертите посочват, че са необходими още тестове, които да гарантират честността на вота. Те имаха представители досега при кода, само че сега нямат и вече и те дълго изброяват къде са рисковете. И ние настоявахме да има одит на машините. Г-н Божанов, от месеци ви споделяме съмненията си, че правят далавери. Тези 0,8 процента ги броиха 3 дни, за да изкарат Слави първи, не помните ли“ По същество: От Да, България настояваме за независим одит на машините от 2017 г. Настоявахме за него го за изборите през април – тогава мнозинството на ГЕРБ и ДПС игнорира предложенията ни. Искахме го през юли, но тогава имаше валиден аргумент – използването на идентичен софтуер с априлския. Така че опитът му да изкара, че сега сме се сетили, е доста нелеп. “Те имаха представители досега при кода” – представители сме нямали “при кода”. Аз бях представител при удостоверяването, където обсъждахме доста технически аспекти. (Там ГЕРБ не помня да имаха експерт, въпреки всичките им публични изяви по темата. Когато се стигна до “работа, работа, работа”, те си мълчаха.) 0.8 процента не са ги броили три дни – от много години на избори последните под 1% не се въвеждат в сайта на ЦИК, докато не е минала втората проверка на протоколите в ЦИК (първата е в РИК). Тъй като има хартиени протоколи, финалните резултати не се обявяват. Борисов и
Continue reading